Умберто Костантини
За богове, за хорица и полицаи (29)

XXVIII

„Ах, безполезни, страхливи и безропотни олимпийски богове! Признавате се за неспособни да се опълчите срещу всемогъщия Хадес и отдадени на бездействие, прикривате страха си, подхвърляйки жалки трохи щастие на ония несретни смъртни, които съвсем несправедливо наричате ваши любимци!

Бдете, бдете с лицемерна загриженост над малкото време, което им остава да живеят на беззащитните членове на Полимния, защото нищо друго не можете да сторите, за да ги спасите от жестоките пратеници на Хадес!

Осигурете им набързо — като временни бавачки, на които се заплаща за това — дребни и незначителни забавления, така както на уплашено разплакано дете се дава набързо направена грозна играчка, за да се залиса с нея и да забрави страха и плача си!

Осигурете им с повърхностна и лековата щедрост тайно стискане на ръце, плачливи признания в нежно приятелство, празни предложения за универсална любов, пламенни потайни ласки и мълчаливи оргазми, защото не можете да им осигурите единственото благо, което би трябвало те да искат от вас — живот.

Продължавай, злословна Афродита, безсмислената си дейност. Крий се зад перките на стоящия вентилатор и пръскай сладкия гъдел на любовта върху жалките посетители на «Теодоро Вилардебо» 2562, до чиято смърт остават броени минути.

Много добре постъпваш, уверявам те, като щедро обливаш сега с него недъгавия Карлос Архентино Мастандрея. И тъкмо когато елегантният господин Чавес декламираше наизуст стиховете си, той се сети, че е вдовец, както и доня Сулема, в която се бе влюбил до уши. Затова чакаше само някаква пауза в рецитала, за да й направи ненавременно и доста абсурдно предложение за женитба.

Обърни сега много внимателно солидната стойка на вентилатора и се излей с пълна сила върху подиума, където сдържано ръкомаха и декламира господин Чавес, за да престане да отегчава слушателите с високопарните си стихове за яки селяни от Кастилия и да изрецитира най-после една дълга и малко непристойно описателна поема, която ще облее с еротична вълна мирните членове на дружество Полимния.

Продължавай, суетна дъще на Зевс, студена, високомерна и безразсъдна Атина! Продължавай да седиш сковано до незрящия господин Паско и загребвай с пълни шепи, както правиш това в момента, от Универсалната любов, с която госпожица Кищернмахер е изпълнила облепеното със сини тапети салонче. После с незабележимо подухване я насочи към годеницата на младия Ромилио Соса, привлекателната, кръшна Дора от Виля дел Парке.

И тогава Дора ще поиска по-скоро да свърши този малко глуповат рецитал, за да се изправи пъргаво от стола си, да откърши клончета от големия букет акациев цвят, който сега лежи в скута й, и да ги поднесе на симпатичните участници в сбирката като доказателство за огромната универсална любов, която изпитва към всички тях.

Но насърчавана от неуморно въртящата се Афродита, Дора ще пожелае да се люби с Ромилио, което си е божа работа, а колкото по-скоро, толкова по-добре, и тя ще поиска всичко това да свърши, за да откара набързо госпожица Кищернмахер с количката й до дома, да вземе такси и да изхвърчи до хотел «Лилиите», защото тази вечер Черния е особено разнежен.

Колкото до тебе, разсеяни Хермес, недостоен покровител на крадци и самият ти крадец, добре стори, като изостави безполезната си и безсмислена задача. Защото каква полза могат да имат безпомощните посетители на къщата на «Теодоро Вилардебо» от това, че двете богини ще научат едва няколко секунди преди тях за гибелната поява на четирите автомобила Форд Фалкон, носители на смъртта?

Правилно постъпи, като не послуша Афродита и преустанови зоркото си наблюдение на улицата, а вместо това завърза увлекателен разговор с това грижливо поливано растение. И както трябва да ти е добре известно, то не е друго, а подземната русалка Мента, която необщителната и злопаметна Персефона — законна съпруга на мрачния Хадес, макар и само за четири месеца в годината — водена от неоснователна ревност превърна в благоуханното растение Мента.

Пръскайте, богове, размекваща забрава! Съшивайте, замрежвайте, налагайте прибързани кръпки от мимолетно щастие! О, богове, недостойни за това име, защото въпреки незаслуженото си положение на безсмъртни, нищо друго не умеете да правите!

Обсипвайте тази групичка безпомощни смъртни с мимолетни удоволствия и неоправдана радост, защото четирите черни автомобила Форд Фалкон, водени от кола 25, в която пътува Козела, вече стремително прекосиха «Хуан Б. Хусто» и «Генерал Родригес» и сега се отправят към Виля дел Парке, за да изпълнят навреме кървавата заповед на Хадес! О, мързеливци, преситени от амброзия! О, покорни, глупави, страхливи и непоносими богове!“

Но истината е, че никой не се осмели да произнесе пред боговете тези укорителни и обидни думи, и те необезпокоявани продължаваха безсмислената си задача да направят приятни последните мигове на ония обречени смъртни, докато студеният делови Хадес, пренебрегвайки празната суетня на олимпийските богове, с неумолима свирепост извършваше последните приготовления за унищожението им.

И така, веднага щом третата Кера напусна кабинета на Козела в квартал Палермо и като прекоси железните порти, пристигна в мрачните селения и уведоми мълчаливия Хадес за точното изпълнение на задачата си, той шибна с камшика гърбовете на великолепните си коне с потни хълбоци и най-сетне им разреши стремглаво да препуснат.

И с блеснали очи трите черни коня полетяха напред, насърчавани от съскащия камшик и водени от кръвожадния бог, който с уверена ръка държеше юздите. Скоро те оставиха назад мрачното подземно царство и препускайки във въздуха, се понесоха към добре асфалтирания булевард „Хуан Б. Хусто“, осеян с многобройни светофари.

Точно на мястото, където булевардът „Хуан Б. Хусто“ пресича павираната улица „Куча Куча“, Хадес съзря от колата си във висините четирите автомобила Форд Фалкон, начело на които, с гордо бръмчащ мотор, летеше кола номер 25. В нея седеше Козела, приличен по външен вид на кръвожадна Кера и снабден със смъртоносни оръжия.

За да следи отблизо своите пратеници, Хадес се превърна в съвсем тънка нишка паяжина, която, носена от невидим вятър, летеше на няколко метра след лъскавите коли. По този начин Хадес надзираваше точното изпълнение на заповедите си.

Но никой от многото смъртни, които в този момент безгрижно вървяха по широкия булевард „Хуан Б. Хусто“, не забеляза, че когато стигна до ъгъла на булевард „Сан Мартин“, паяжината не тръгна в същата посока, а без да изостава нито на педя от бързите автомобили, зави надясно и продължи безшумния си полет по булевард „Сан Мартин“.

Така колите 25, 41, 70 и 72 летяха с голяма скорост по булевард „Сан Мартин“ и от време навреме сирените надаваха ужасяващ вой, за да се отдръпнат със страх и да им сторят път многобройните автобуси, камиони, разнасящи вино, микробуси и различни модели коли, движещи се по булеварда.

Като стигнаха до номер 2800 в най-високата част на булевард „Сан Мартин“, без дори да изчакат зелената светлина, четирите автомобила завиха един след друг по улица „Алварес Хонте“ със смразяващо скърцане на гуми по паважа. И Хадес бе много доволен, защото това скърцане бе извънредно приятно за слуха му.

А кола номер 25 безпрепятствено летеше по улица „Алварес Хонте“ и на пресечката с „Архерич“ опитният шофьор на Козела леко се обърна към него и произнесе знаменателните думи: „Колко пресечки още?“.

Козела, с лакът на прозорчето, приближи цигарата до устата си и издухвайки синкавия дим, отвърна „Пет, а по «Теодоро Вилардебо», три и после вдясно“.

От въздушния си наблюдателен пост Хадес отлично чу красноречивите думи на своя любимец Козела и сърцето му преля от радост.

Удоволствието на неумолимия Хадес стигна връхната си точка, когато, след като автомобилите завиха един след друг по улица „Теодоро Вилардебо“, мнозина от мъжете в тях взеха в ръце безотказните оръжия и до ушите на бога отчетливо достигна ужасяващото изщракване на предпазителите.