Умберто Костантини
За богове, за хорица и полицаи (20)

XIX

И докато непокорната Атина и прекрасната Афродита, обединени в нерушим съюз, далеч от мисълта за съперничество, заедно с безстрашния Хермес със златните сандали, грижовно бдяха над любимците си, чиито съдби скоро щяха да бъдат покосени от неизбежната смърт чрез ръцете на безмилостните мъже от четирите автомобила Форд Фалкон, намръщеният непроницаем Хадес мрачно ги наблюдаваше от един стръмен връх в студеното си царство.

И случи се така, че тъкмо в момента, в който благородният господин Ромуалдо Чавес с братска грижовност хващаше под ръка и любезно отвеждаше до подиума безупречния господин Паско, сляп и с двете очи, ужасна гримаса на презрение още повече помрачи страховитото лице на всемогъщия Хадес, който, загръщайки се зиморничаво в черния си плътен плащ, заговори на огромния си легион от свирепи слуги:

— Без страх се приближете насам, о мои верни и усърдни слуги, които споделяте с мене суровостта на тази влажна обител. И докато се предпазвате от суровия студ с този огромен вълнен плащ, който неуморните Мойри изтъкваха за мене, призовавам ви да отправите мрачните си погледи към онази стара къща на улица „Теодоро Вилардебо“ в благоустроения квартал Виля дел Парке.

Погледнете в салончето със сини тапети и вижте как непостоянната Афродита и тщеславната Атина заради любимците си са прекратили за известно време старото си съперничество и сега, също както ръмжащите кучки, бранещи игривите си кутрета, смятат, че по този начин ще ги предпазят от някой хищник, така и те грижливо бдят над оная жалка групичка смъртни, дванадесет от които аз ще пренеса тук още тази нощ.

Вижте и неуморния вестоносец на олимпийските богове, хитрият, крадлив и лъжлив Хермес, как превърнат в безобидна нощна пеперуда с прашни сиви криле, прелита и зорко наблюдава двора с грижливо поливаните растения, как кръжи над клонестата глициния с възлесто стъбло, над набраздения цинков покрив, над високите дървета по улица „Теодоро Вилардебо“, за да може пръв да съзре пристигането на неумолимите ми пратеници с четирите автомобила Форд Фалкон и да съобщи незабавно на двете богини, негови съюзнички.

Вижте как избухливата Атина, изпълнена с притворство, е свалила блестящия си шлем, страховитото копие и славния си щит и приела успокояващия образ на красива непозната госпожица, благопристойно е скръстила ръце в скута си и повдигайки глуповато вежди се готви внимателно да слуша мрачните стихове на мургавия сляп господин Паско.

Забележете, моля ви, интригантката Афродита. Тя хитро се е настанила между прозрачните пластмасови перки на новия вентилатор на стойка и оттам щедро пръска ветрец, който приятно гъделичка кожата и предизвиква любовна нега сред тези, които, неподозиращи нищо, слушат, седнали в редици, красноречивите встъпителни думи на господин Чавес.

Вижте, вижте, многочислени мои легиони, които с гордост заемате привилегировано място в този необятен подземен свят, погледнете избухливи Мойри, черни и неуморни Кери, неподкупни Харон, ужасни Цербер с три кървави муцуни, всички вие, души на ония, които приживе изпращахте многобройни обитатели в мрачните ми селения — полицаи, палачи, производители на газови камери, военни, биячи, унищожители на народи, мъчители с глад, разпространители на зарази, тирани, наемници, министри на икономиката, земевладелци, банкери, собственици на мощни предприятия, бюрократи, предатели, фанатици и всякакви сектанти, мои скъпи верни слуги.

Вижте, погледнете напразната суетня на тримата дръзки олимпийски богове, които, подобно на жалки насекоми, тромаво кръжат между натъкмените членове на дружество Полимния. И след като с презрение сте видели как се въртят сред смъртните, които лично аз съм осъдил, без страх обърнете очи към мене и изслушайте непогрешимите ми думи.

И като се загърна отново в черния си плащ, тракайки със зъби от студ, неумолимият Хадес рече:

— Наистина ви казвам, мои верни кръвожадни слуги, че ни най-малко не ме тревожат детинските прехвърчания на тримата обитатели на белоснежния Олимп, защото те по никакъв начин няма да попречат на изпълнението на неотменимия ми план и не ще могат да го забавят дори със секунда от точния час, в който съм наредил да се проведе.

Защото днес, 3 декември 1975 г., няколко минути преди двадесет и три часа, дванадесет от ония жалки и беззащитни смъртни, придружавани сега от тримата всемогъщи безсмъртни, ще приключат жизнения си път в ръцете на тайнствената и безнаказана изтребителна група, ръководена от любимеца ми Козела, и незабавно ще бъдат въведени в тези ледени селения с железни порти, откъдето никой никога не се връща.

Трябва да знаете, че за да стане всичко както трябва, без ни най-малко забавяне и в точно определения час, аз изкусно и безпогрешно вързах всички невидими нишки, от чийто сложен вътък е изтъкана неизбежната съдба на смъртните.

Така предварително наредих на духа на Доноса да обладае отмъстителната госпожа Фругони, която на 15 ноември представи ужасен донос в 45-и участък срещу дружество Полимния и срещу законния си съпруг, неверния и измъчен господин Фругони.

Направих така, че Усърдието и Служебното старание да завладеят благоразположения дух на ефрейтор Никодемо Рамирес, така че благоприятно да ускорят проучването на посещаващите къщата на „Теодоро Вилардебо“ 2562, което духът на Доноса бе възбудил чрез госпожа Фругони.

Благодарността и Заслуженото повишение намериха място в черната душа на покровителствания от мене старши офицер Фариас; а той, от своя страна, успя да ги всели в душата на майор Гусо от Федералната главна дирекция за сигурност, който ми е особено драг.

Малодушието и Ужасът, изпратени от мене, направиха своя плячка осакатеното сърце на сакатия Карлос Архентино Мастандрея, който, изпълнявайки бързо нареждането ми, успя да осигури за неумолимите органи на сигурността пълния списък на членовете на Полимния.

В походния момент с три удара на черния си камшик по пода попречих на малодушния Мастандрея, явно повлиян от ветреца, пръскан чрез вентилатора от Афродита, да сподели нещастията си с не особено прозорливия господин Пуличикио, с което ненавременно би затруднил плановете ми.

И за да не остане нищо на волята на случая и неочаквания порив, които, макар и да са обичайни начини на действие за непостоянните олимпийски богове, смятам недостойни за мен, аз най-внимателно уточних и последните подробности за моето съвършено гибелно отмъщение.

Не пожелах да възложа на никого от слугите ми важните и извънредно деликатни последни задачи, затова взех шлема си, направен от кучешка кожа, подарък от Циклопите, който прави невидим стопанина си, и спокойно се отправих към луксозния кабинет на моя любимец, главния инспектор Гусо от Федералната Главна дирекция за сигурност.

Превърнат в изпълнителен пратеник на координатора на параполицейските групи, по прякор Козела, който по жаждата си за кръв се доближава до мене, помолих да съобщят, че съм дошъл, отворих лъскавата врата на кабинета и свойски се представих на главния инспектор Гусо, мой отдавнашен любимец.

После с гласа и жестовете на пратеника на убиеца Козела разсеяно попитах има ли нещо ново, да кажем нови фишове, които да предам на шефа си.

Трябва да знаете, любими мои слуги, че тогава прекрасният главен инспектор Гусо отвори едно чекмедже на хубавото си бюро и ми връчи издут плик. Той съдържаше досиетата, снимките, номерата на личните карти и последните адреси на всеки един от смъртните, които всяка сряда следобед се събират в къщата на улица „Теодоро Вилардебо“ 2562, за да четат стиховете си, съчинявани от тях с голямо усърдие, и за да избягат за малко от тъжната си жалка самота. После той ми предаде сърдечни поздрави за моя шеф, любимеца ми Козела.

Но аз, вашият бог, не пропилях ценното си време в безсмислени светски любезности, а с бързината, която притежавам в качеството си на безсмъртен, веднага изчезнах от очите на главния инспектор Гусо и невидим, носен от лъскавите ми коне, полетях към тайния кабинет в луксозния квартал Палермо, където Козела, подобно на кървава Кера, е разположил главния си щаб.

Почуках на вратата с черния си камшик и когато отвътре ми казаха да вляза, отново се превърнах в усърден пратеник и с поклон се явих пред тайнствения координатор на параполицейските групи, чийто прякор е Козела.

Козела, чието лице и мрачен поглед наподобяват Хадес, седеше зад солидно дъбово бюро и внимателно четеше пъстро списание с комикси, с изрисуван на корицата Мики Маус на велосипед из полето с тримата си племенници. А върху широкото дъбово бюро блестеше прекрасна колекция от оръжия, деветкалиброви пистолети, патронташи, ремъци, въжета, рула с тел и лейкопласт, предпазители на пушки и разнокалибрени куршуми.

А когато Козела, подобно на същински бог, повдигна брадатото си лице от пъстрото списание, аз по военному ударих токове и без да кажа дума, поставих в страшните му ръце издутия плик, който инспектор Гусо ми бе връчил.

Тогава, както грижливо бе предвидено в плановете ми, Козела захвърли Мики Маус и тримата му племенници върху солидното дъбово бюро, нетърпеливо разкъса плика и изсипа ценното му съдържание до един красив лъскав автомат „Итака“, който се раздвижи и леко помръдна спусъка си при допира с толкова имена на марксисти родоотстъпници, и изкрещя: „Никой да не ме безпокои“. После, като страховито скърцаше със зъби, внимателно зачете едно по едно старателно изготвените досиета.

И всичко това, скъпи мои деца, стана именно днес, сряда, 3 декември 1975 г., в шестнадесет часа и петдесет минути, само два часа преди определения от непогрешимите ми гадатели миг, в който ще се изпълни ужасното пророчество и от ръцете на подривни елементи ще загине прославеният генерал Хорхе Естебан де Касерес Моние, бивш началник на полицията и поради това извънредно свиден за мене.