Умберто Костантини
За богове, за хорица и полицаи (46)

XLV

Така завърши неравната битка, която, заради шепа прекрасни смъртни, трима от всемогъщите обитатели на Олимп водиха в съюз срещу мрачния и непобедим Хадес в сенчестия квартал Виля дел Парке, предразполагащ към любов.

Там блестящата Победа, в последните мигове на ожесточената битка, изведнъж размаха сияйните си крила, величествено полетя към една от воюващите страни и облагодетелства щастливите олимпийски богове.

Победен, мрачният Хадес бе принуден да избяга в подземните си селения и да изостави на бойното поле богатата плячка, желана от толкова време.

Така дванадесетте обречени членове на Полимния не бяха пренесени в селенията на Хадес още същата нощ, а за известно време продължиха да се радват на спокойния си живот сред протоколни книги, любовни истории и аплодисменти, на пресилените поеми и цветущи въведения на очарователния господин Чавес.

Но неотменно задължение на почтения поет е да добави, че непростимо лековерно биха постъпили олимпийските богове, ако с химни, пиршества и обилни гуляи бяха отпразнували неотдавнашната си победа.

Защото, както е известно, неумолимият Хадес не изоставя лесно плячката си нито забравя обидите.

Напротив, злопаметен и мрачен, той веднага замисля кърваво отмъщение винаги, когато, макар и временно, е трябвало да остави желаната плячка в ръцете на омразните си врагове.

И наистина стана така, че още не бе изминало цяло денонощие от позорното му поражение, когато с удвоена злоба ненаситният Хадес започна да обмисля по какъв свиреп начин да унищожи благопристойните членове на Полимния.

Затова, под формата на Неудържимо желание за мъст, Хадес облада душата на кръвожадния Козел и стори така, че той изпита неудържимо желание да отмъсти на омразния си началник — главния инспектор Гусо от Главната федерална дирекция за сигурност.

Козела вероломно обвини главния инспектор Гусо в предателство по повод загадъчното обаждане по телефона, което така глупаво бе отменило добре подготвената операция „Теодоро Вилардебо“.

И чрез тази хитра маневра мрачният бог отново започна търпеливо да тъче невидимите нишки на отложеното си отмъщение.

Много скоро, по повод едно коварно и умело съчинено поверително донесение, зли агенти започнаха неотлъчно да следят главния инспектор Гусо, старши офицер Аристидес Фернандес и усърдния ефрейтор Никодемо Рамирес.

Същевременно зловещи параполицейски елементи, подчинени на Козела, отново застанаха на пост край къщата на „Теодоро Вилардебо“ 2562. Те зорко дебнеха всеки един от опасните субекти, които неизменно присъстваха на сбирките в сряда.

И тогава стана така, че няколко седмици след установяването на зоркото неотлъчно наблюдение, Сянката, вестител на Смъртта, отново се появи в чистото небе над Виля дел Парке.

И като огромен лешояд тя започна да чертае бавни, широки и безкрайни кръгове над група обречени и нищо неподозиращи смъртни.

Защото всички спретнати членове на Полимния, и всички мирни жители на благоуханния квартал Виля дел Парке, и дори всички многобройни жители на обширната Аржентина, опустошена от насилието, бяха твърде подозрителни за военните, управляващи страната, и за мрачните параполицейски групи, които с удоволствие им съдействаха.

И също така, защото съдбата на прекрасните смъртни е да преминават през този чуден живот под непрекъснатата заплаха на смъртта.

А това придава на всяко тяхно действие особена сила и предизвиква у боговете дълбока почит дори към най-дребния и незначителния между човеците.