Умберто Костантини
За богове, за хорица и полицаи (23)

XXII

И стана така, че на 3 декември 1975 г. в седем часа вечерта с най-голяма точност се изпълни предсказанието на гадателите и от насилствена смърт предаде богу дух прославеният генерал Хорхе Естебан Касерес Моние; от смъртоносни куршуми, изпратени срещу него от подривни елементи, падна любимецът на великия Хадес; на няколко километра от красивия град Парана в провинция Ентре Риос, богата на много птици, издъхна бившият началник на полицията и душата му се пренесе в селенията на Хадес.

И когато всемогъщият бог узна за жестоката смърт на своя любимец, го обзе ужасен гняв. Страховитото му скърцане със зъби достигаше съвсем ясно до най-далечната пещера в огромната му обител и страхът смразяваше кръвта и подкосяваше краката на всичките му слуги.

Но не си пропиля времето безплодният Хадес в оскърбителни речи, нито в безполезно скърцане със зъби, а много делово се качи в черната си каляска, теглена от прекрасни коне, здраво стисна страшния си камшик и се приготви незабавно да изпълни своята гибелна и дълго подготвяна задача.

И студена усмивка едва-едва проблясваше на жестокото му лице, защото всички нишки, необходими за изпълнението на ужасното му отмъщение, вече бяха грижливо вързани и оставаха само последните и най-лесни подробности.

Хадес изплющя във въздуха с жилавия си камшик и незабавно пред него се появи една кръвожадна Кера, за да изслуша неумолимите му заповеди.

И като се обърна гневно към кръвожадната Кера, заговори всемогъщият Хадес, владетел на подземното царство:

— Иди, кръвожадна Кера, в онази сграда в квартал Палермо, която сега ще ти посоча, и превърната в помощник на Козела, приближи се до онзи глупак, който упорито седи до черния телефон, и го накарай незабавно да престане да крещи безполезни заплахи.

И кръвожадната Кера изчезна от погледа му.

Тогава неумолимият Хадес отново изплющя с камшика и втора Кера се появи пред бога, готова да изпълни заповедта му. И докато с уверена ръка задържаше неспокойните коне, Хадес каза на втората Кера:

— Върви, втора Кера, и точно когато покровителстваният от мене Козел сърдито чете досиетата на събралите се в къщата на „Теодоро Вилардебо“ 2562, ти се превърни в бързо телефонно обаждане от висшите военни кръгове.

И втората Кера също изчезна от погледа му.

За трети път изплющя Хадес с дългия камшик в ледения въздух на подземния свят и трета Кера услужливо се появи пред бога, готова да изпълни нарежданията му. И като се обърна към третата Кера, усмихвайки се злобно и отмятайки назад черния си плащ, Хадес рече:

— Върви, трета Кера, вмъкни се в кръвожадната душа на скъпия за мен Козел, превърни се в духа на Незабавното изпълнение и направи така, че той да пожелае неотложно да изпълни задачата, която ще му бъде възложена.

И третата Кера изчезна от погледа му.

Мигновено трите Кери полетяха към една сива сграда в квартал Палермо, за да изпълнят незабавно дадените от Хадес нареждания, докато богът, загърнат в дебелия си плащ, изтъкан от Мойрите, предвидливо бе седнал в бързата си каляска, чиито коне цвилеха и се изправяха на задните крака, нетърпеливи да препуснат, и неспокойно чакаше пратеничките да се върнат.

Първата Кера стигна до сивата сграда в квартал Палермо и превърната в помощник на Козела, остро укори друг глупав негов подчинен, който тъкмо се канеше да набере някакъв телефонен номер, и заплашително го попита, да не би да иска заради манията му да се обажда по телефона скъпоценната плячка да се измъкне.

И глупакът, отправящ заплахи по телефона, прекъсна обаждането и се отказа от тази своя натрапчива идея, защото разбра, че Козела ужасно ще го накаже, ако вестителите на къщата на „Теодоро Вилардебо“ избягат, подплашени от настойчивите му заплахи и подбраните мръсни ругатни.

Изпълнила мисията си, първата Кера се върна в селенията на Хадес.

Тогава втората Кера се появи на терасата на същото здание в квартал Палермо и веднага се превърна в спешно телефонно повикване от висшите военни кръгове. И направи така, че телефонът на Козела ритмично да зазвъни.

А Козела, без да престава да чете досиетата, някои от които още държеше в дясната си ръка, вдигна с лявата лъскавата слушалка и разсеяно каза „Координацията“. И втората Кера, с мъжкия глас на висшестоящ военен, набързо разказа на Козела за жестоката смърт на генерал Касерес Моние от ръцете на престъпни подривни елементи, настъпила само преди няколко минути близо до красивия град Парана в провинция Ентре Риос.

И след като възмутено разказа за жестоката смърт на прославения генерал Касерес Моние, черната Кера направи дълга пауза и с мрачен тон, който не допускаше въпрос, изрече съвсем кратко:

— Дванадесет.

И Козела, любимец на мрачния Хадес, ясно разбра значението на тази единствена дума.

Така, след като изпълни задачата си, втората Кера също се завърна в мрачната обител на Хадес.

Тогава и третата отлетя към озеленения квартал Палермо. През дупката на ключалката тя се вмъкна в тайния кабинет на Козела, закръжи възбудено над широката маса, отрупана с блестящи автомати Итака, Фал, деветмилиметрови пистолети Броунинг и превърната в духа на Незабавното изпълнение, облада душата на координатора на параполицейски групи, чийто прякор бе Козела.

И Козела, обладан от духа на Незабавното изпълнение, пожела без отлагане да изпълни кратката заповед, дошла от черната слушалка. В дясната си ръка той все още държеше досието на опасния екстремист Хосе Мария Пуличикио, по прякор Пепе, а по масата бяха разпилени досиетата на опасните членове на Полимния. И Козела избра най-лесния и бърз път.

Защото този ден беше сряда, 3 декември, и според докладите, изпратени от агента Паскуали, от подофицера Ковас и от офицера Фариас от 45-и участък, тъкмо в сряда вечер всички тези омразни екстремисти и родоотстъпници се събираха в държаното под наблюдение скривалище на „Теодоро Вилардебо“ 2562.

И преди да изчезне третата Кера, превърнала се в Незабавно изпълнение, тя се наведе над ухото на Козела и с убедителни думи му пошепна, че дори и да не са чак такива екстремисти и родоотстъпници, нито толкова опасни елементи, тия нещастни смъртни имаха предимството, че са събрани на едно място същата тази вечер, при което кървавата задача ставаше твърде лесно изпълнима.

След това третата Кера се отдалечи и се върна в селенията на Хадес.

А координаторът на параполицейски групи, чийто прякор бе Козела, погледна ръчния си часовник и видя, че е точно седем и петдесет и пет минути. Тогава натисна едно копче на апарата за свръзка, повика един от подчинените си и като приближи брадатото си лице към апарата, каза бързо:

— Коли 25, 41, 70 и 72 в двадесет и четиридесет в гаража в пълен състав.

И веднага след това вратата се отвори и няколко негови помощници влязоха в кабинета. Помощниците избраха и отнесоха много от лъскавите оръжия, поставени върху солидната дъбова маса, както и рула с въжета и лейкопласт, за да натоварят всичко в кола 25, в която щеше да пътува Козела — любимец на подземния бог Хадес.

Няколко минути след бързата заповед на Козела, прошепната по диктофона, с безброй клавиши от различни пунктове на огромния град четири блестящи автомобила Форд Фалкон, лъскави и черни, без номера, вече плашеха с виещите си сирени безгрижните пешеходци и летяха към един тайнствен гараж, намиращ се във Виля Креспо.

А Хадес, от своята каляска, опръскана с кръв, ги наблюдаваше доволен.

И напразно великолепните му коне с лъскави задници напираха да препуснат лудешки край бързите автомобили Форд Фалкон, защото силната ръка на бога ги държеше за юздите.

Хадес съскаше, за да укроти потните непокорни коне и с ласкави думи ги молеше да се успокоят, защото още не бе настъпил моментът.