Умберто Костантини
За богове, за хорица и полицаи (38)

XXXVII

Когато чувствителната нимфа разбра, че по този начин ще загуби така търсената възможност да спаси дванадесетте прекрасни приятели на стройния си възлюбен, тя дръзко и със спотаена болка заложи и последната си карта. И тогава предвидливата, но пристрастна Мента рече:

— Дванадесет смъртни ли е цената на жестокото ти отмъщение, о, всемогъщи Хадес? Добре, приемам, щом така си решил. Но защо тъкмо моите любезни приятели трябва да бъдат жертвите на твоя гняв? Защо тъкмо тези, които ме отрупват с внимание, още тази нощ трябва да слязат в леденото ти царство?

Нима не можеш да си избереш други дванадесет смъртни? Нима далеч оттук, в затънтената провинция Кордова — посочвам ти само пример — не би могъл, о, Хадес, да намериш други дванадесет твои смъртни врагове, също така удобно събрани на едно място, за да не губят време любимите ти параполицейски елементи да обикалят улиците и да ги търсят?

И ако поради някаква непредвидена случайност не успееш да попълниш числото дванадесет, което толкова упорито си си наумил, няма ли в Росарио или в Ла Плата достатъчно смъртни, които да мразиш до смърт, за да попълниш с тях определения за отмъщението си брой?

Стори това, което те моля, за да спасиш приятелите ми, без да се провалят плановете ти и те уверявам, че благодарността ми ще ти достави удоволствие. Какво ще отвърнеш на това, о, неумолими Хадес?

Но безучастен към сълзите на чувствителната Мента, гневно отделяйки летливото си тънко тяло от стройното стръкче, мрачният Хадес отвърна с глух страховит глас:

— Казах ти вече — не, дръзка и упорита Мента. Заповядвам ти да не настояваш. Нито ти, нито който и да е друг, не може да ме накара да променя непреклонните си намерения. И престани да ми досаждаш, защото точно в този миг тръгвам незабавно да ги изпълня.

И в образа на лека нишка паяжина Хадес вече се отдалечаваше от малкото растение, за да се върне на стратегическия си пост, когато, обзета от неудържим гняв, безстрашната Мента изрече:

— Ах, лицемерен, вероломен, глупав и импотентен Хадес! Само преди миг ти обеща да изпълниш желанието ми, а сега подло отказваш да удържиш обещанието си!

Прави, каквото ти продиктува леденото ти сърце, и не губи нито секунда от ценното си време, за да ме изслушаш.

Но чуй добре какво ще ти кажа: щом по най-недостоен начин престъпваш дадената клетва, и аз не ще бъда толкова глупава да спазвам моята.

Искам да знаеш, о, Хадес, че скромната наказана Мента повече няма да мълчи.

Много ще са ония, смъртни и безсмъртни, сатири и нимфи, русалки, кентаври и малки крилати бъбриви духове, които ще научат от моята уста за случилото се, или по-точно казано за онова, което не можа да се случи край корените на онази шепнеща трепетлика.

Не губи повече време и върви да изпълниш задачата си, защото и аз бързам да изпълня моята. Сбогом, всемогъщи Хадес.

Като чу тези заплахи, треперещ от страх с цялото си тънко тяло и надавайки смешни стенания, самотният обитател на подземното царство изрече:

— Ах, ах, ах, жестока и злосторна Мента! С какви ужасни средства си служиш, за да постигнеш прищевките си! Ти знаеш, о, безпощадна девойко, че бих умрял от срам, долу в мрачните си селения, ако някой от ленивите олимпийски богове научи най-съкровената ми тайна!

Не бъди тъй злопаметна, красива Мента. Не си ли помислила, че ако смъртните загубят почитта си към мен и в лекомислените си разговори започнат да ми се надсмиват, цялата вселена ще наруши неизменните си закони?

Тогава никой не ще се бои от неизбежната смърт, а изключителните действия на хората ще загубят, безразсъднице, най-голямата си ценност, която им придава смъртната опасност.

О, как бих искал, малка Мента, да изпълня последното ти желание и да заменя дванадесетте обречени смъртни с други толкова жители на Кордова, Росарио или Ла Плата, както ти разумно ми предложи, за да заплатя ценното ти мълчание.

Но за съжаление това е невъзможно — безукорният механизъм на грижливо подготвеното ми отмъщение е задвижен и всичко се върши според дълго обмисляни планове.

Благодарение на едно навременно, макар и глупаво донесение, аз ловко насочих всички полицейски ходове и стъпка по стъпка се стигна до днешната прекрасна параполицейска операция.

Никой, дори и най-бързият от боговете, не би могъл сега да стигне само за броени мигове до един таен кабинет, чието точно местонахождение е безсмислено да ти обяснявам, и оттам да нареди на любимеца ми, Козела, да отложи операцията.

Затова поискай нещо друго, о, нежна Мента, и се кълна в знатните деди на черните ми коне, че ще го изпълня.

Тогава с висок глас, за да може стройният момък, скрил се зад кадифеното мушкато, да чуе всяка нейна дума, умната Мента попита:

— Щом като няма нито време, нито кой да предаде поръчението, което ти току-що спомена, моля те кажи ми, ако това не те притеснява, о, всемогъщи Хадес, само за да задоволиш женското ми любопитство, какъв би бил текстът на тази спасителна заповед и къде точно би трябвало да се занесе.

И в мига, в който грижливият Ромилио Соса гасеше лампите и затваряше вратите в къщата на „Теодоро Вилардебо“ 2562, с натъжен глас мрачният Хадес отвърна:

— Нямам нищо против да отговоря на безпредметния ти въпрос, прелестна Мента; така ще се увериш, че не от зла воля не искам да заменя с други дванадесет души тези злощастни смъртни, както ти любезно ме помоли.

Имай го предвид, моля те. Не оставяй яростта да те заслепи. Не отвръщай на искреността ми със злотворно озлобление и не разказвай никому онова, което знаем само ти и аз.

Знай, нежна нимфо, че ако съществуваше безсмъртен, по-бърз от мисълта (което е напълно невъзможно), той би трябвало да тръгне на часа от този сенчест двор и още преди да съм произнесъл докрай това изречение, да е стигнал до един кабинет в Главната дирекция за сигурност на улица „Морено“.

Там би трябвало веднага да се превърне в Спешно телефонно обаждане и да каже само „Отменя се операцията «Теодоро Вилардебо»“.

Един от най-изпълнителните ми слуги, който е в постоянна радиовръзка с Козела, ще получи съобщението и незабавно ще нареди на Козела да прекъсне почти извършената операция.

Но тъй като всичко, що ти казах, е неосъществимо, защото няма същество, което толкова бързо да предаде съобщението, повтарям ти, Мента, примири се с неизбежната гибел на тези дванадесет обречени и ми поискай нещо друго.

Но бързият Хермес, хитро предупреден от умната Мента, чу иззад мушкатото поясненията на непредпазливия Хадес.

И докато Хадес продължаваше да говори, без да се колебае нито миг, без да губи време да предупреждава Афродита или непокорната Атина, Хермес отново възприе юначния си вид на олимпийски вестоносец и шеметно полетя към Главната дирекция за сигурност на улица „Морено“.

Сладката благоуханна Мента успя да го зърне как се издига иззад мушкатото, бърз и блестящ, с красивия си крилат шлем и крилатите си златни сандали и веднага разбра, че стройният и самотен неин възлюбен не е друг, а самият бог Хермес.

Но нежното й сърце не се натъжи от това, напротив, въпреки всичко, то преля от радост. И с привична за жената мъдрост тя си помисли, че с времето и с помощта на боговете ще успее да укроти пленителния лъжлив вестоносец и да го превърне във верен съпруг и любящ баща на многобройна челяд.

Мрачният Хадес също видя бързокрилия вестоносец, но едва след известно време разбра колко наивно е попаднал в клопката, поставена му от непоправимата Мента.

И макар че сърцето му преливаше от ненавист, макар че бе възприел първоначалния си образ и ръцете му жестоко стискаха дръжката на черния камшик, той бе принуден да сдържи ужасния си гняв, защото с мълчалив жест Мента го предупреди да остане на мястото си; в противен случай тя знае какво трябва да направи.

И полетя по-шеметно от всякога крилатият вестоносец Хермес, а отдалече наподобяваше сияещ неидентифициран летящ обект, който браздеше тъмното небе над Буенос Айрес.

За по-малко от секунда той стигна и кацна върху зорко пазения покрив на Главната дирекция за сигурност на улица „Морено“.

И както бе казал мрачният Хадес, Хермес незабавно се превърна в Спешно телефонно обаждане и зазвъня до микрофона, от който един зловещ слуга на бога на подземния свят поддържаше връзка с кола номер 25, в която седеше убиецът на хора Козела.

С твърдия глас на голям началник от ведомството, напомнящ тембъра на главния инспектор Гусо, хитрият Хермес се обърна към зловещия подчинен, който поддържаше връзката, и произнесе само тези думи: „Отменя се операцията «Теодоро Вилардебо»“.

Служителят изненадано и неохотно се свърза по микрофона с кръвожадния Козел, любимец на Хадес, и също каза: „Отменя се операцията «Теодоро Вилардебо»“, но си позволи да добави „засега“.

Със зловещо скърцане на гуми по паважа коли 25, 41, 70 и 72 спряха и Козела вече полагаше косматата си ръка върху дръжката, за да отвори вратата и да започне най-после дългоочакваната си кървава задача, когато неочаквано чу ужасните думи: „Отменя се операцията «Теодоро Вилардебо», засега“.

Като проумя ужасната заповед, без дори да се погрижи да изключи собствения си микрофон, Козела обсипа с най-грозни ругатни правителството, бога, началството на Дирекцията за сигурност и любящите майки на безброй служители.

След това, вбесен, той даде заповед за връщане и четирите черни лъскави автомобила Форд Фалкон, пълни с изпечени убийци на хора, потеглиха и отново прекосиха огромния град с ужасяващ вой на сирени.