Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- De dioses, hombrecitos y policias, 1979 (Пълни авторски права)
- Превод от испански
- Емилия Юлзари, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Умберто Костантини
Заглавие: За богове, за хорица и полицаи
Преводач: Емилия Юлзари
Година на превод: 1981
Език, от който е преведено: испански
Издание: първо
Издател: Издателство „Христо Г. Данов“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 1981
Тип: роман
Националност: аржентинска
Печатница: Печатница „Дим. Благоев“ — Пловдив
Излязла от печат: 31.VII.1981 г.
Редактор: Екатерина Делева
Художествен редактор: Веселин Христов
Технически редактор: Ирина Йовчева
Художник: Полина Кръстева
Коректор: Трифон Алексиев; Жанета Желязкова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14470
История
- — Добавяне
XXX
И докато безукорният господин Чавес неотклонно рецитираше „На един селянин от Кастилия“ и по стар обичай отбелязваше ритъма с крак, бъбривият, разсеян и небрежен Хермес най-безсрамно изостави важната си задача на наблюдател и весело се отдаде на лекомислено забавление.
Не кръжеше вече бързокрилият Вестоносец над грижливо поддържания клуб на Полимния, нито зорко следеше павираната улица „Теодоро Вилардебо“, както му бяха наредили двете богини, а и явно никак не го интересуваше неизбежната поява на четирите автомобила Форд Фалкон, вестители на смъртта.
В замяна на това сърцето му преливаше от любов и нетърпеливо желание (явно породено от силната въздушна струя, която неволно насочи към него златокосата Афродита) и той лукаво пускаше в ход старите си оръжия на непогрешим покорител пред скромната мента, която свенлива и трепереща, с прикрито удоволствие приемаше любовните изявления на красноречивия бог.
Увлечен в задачата си на прелъстител, Хермес, превърнат в привлекателна нощна пеперуда с галещи криле, възхваляваше правите, тъмни и добре оформени стъбълца на растението, зелените, красиво изрязани листенца и благоуханието, което подобно на дъха на Афродита, при най-лекото докосване излъчваше свежото му тяло.
И по стар навик Хермес безочливо лъжеше, защото безкрайни бяха хитростите му за прелъстяване на наивни девици, и от богатия си опит добре знаеше как може бързо да разнежи едно женско сърце, чието и да е то.
И така, докато той лекичко милваше с косматото си коремче нежните листенца на ментата, а господин Чавес бе започнал втора поема за селяни и строги семейни трапези, Хермес тъжно нареждаше, че той наистина бил млад безсмъртен, син на всемогъщ бог, но никога никоя богиня, нимфа или смъртна не се бе смилила над самотата му, нито пък бе оросила със сладката влага на любовта отхвърленото му сърце.
А девствената мента, скрита сред множество грижливо поливани растения, изпълнили двора на „Теодоро Вилардебо“ 2562, наивно вярваше в лъжите, които тъй изкусно плетеше Хермес. Защото неговата маска на самотен неразбран младеж винаги печелеше успех, и сега тя желаеше да бъде избраницата на съдбата, която ще облекчи страданията на този толкова красив момък.
За да превъзмогне свенливостта си и да спечели доверието на самотния неразбран момък, поклащайки нежно красиво оформените си листенца, тя на свой ред му разказа злощастната си история и произнесе пред хитрия Хермес тези искрени и благоуханни слова:
— Ах, знатни момко, тъй жестоко измъчван от самота и печал, повярвай ми наистина, че и аз съм най-самотната и несправедливо наказана от всички нимфи.
Името ми е Мента и преди да имам този вид на растение, което ти с прекомерна любезност възхвали, аз бях млада подземна нимфа и безгрижно прекарвах времето си в игри със сестрите си под уханната земя на горите.
Веднъж, докато бях сама и си почивах до дълбоките корени на една шепнеща трепетлика, ненавистният Хадес тихомълком ме издебна и се опита да ме изнасили.
Естествено не успя, защото ужасният Хадес, както навярно знаеш, добри ми момко, несъмнено за голяма разлика от тебе, е доста неумел в този род борби и както са ми казвали моите сестри, дори малко импотентен.
Въпреки това, законната му съпруга, божествената злопаметна Персефона, единствената жена (може би), която богът е познал в безплодния си живот, ужасно ми се разгневи.
И заслепена от глупава и неоснователна ревност, същия този ден тя ме стъпка с ужасна злоба и ме превърна завинаги в благоуханната мента, която сега краси сенчестия двор на „Теодоро Вилардебо“ 2562, и върху която ти, божествени момко, сега си кацнал.
Докато нещастната мента изричаше това, Хермес жално я поглъщаше с очи, а обречените членове на Полимния пропиляваха последните ценни мигове от живота си, слушайки стихове за отегчителни вечерни молитви и за селяни, упътили се с тежки стъпки към уморителната си работа.
И докато Хермес, обзет от любовен трепет, внимателно слушаше разказа на хубавата Мента, до острия му слух на нощна пеперуда достигнаха силните удари на мотика, които въодушевеният господин Чавес нанасяше върху отекващия дървен подиум.
Тъкмо тези неочаквани досадни удари рязко върнаха разсеяния Хермес към печалната действителност и изведнъж го накараха да си спомни за обречените членове на Полимния, за тяхната неизбежна кървава съдба в ръцете на жестоките мъже от четирите автомобила Форд Фалкон, а също и за важната му задача на наблюдател, която той така небрежно бе изоставил.
Особено като чу от устата на красивата мента омразното име на Хадес, Хермес постепенно се отърси от любовното си замайване и с обичайната си бързина си помисли, че навярно ще може да се извлече някаква полза от случката, така хубаво разказана от Мента.
Затова, без да променя любезното си държане и добре нагласената си маска на тъжен и неразбран младеж, хитрият Хермес се обърна към простодушното растение с този привидно наивен въпрос, докато потъркваше косматото си коремче о едно от листенцата му:
— О, сладка Мента, несъмнено най-чистата и прекрасна измежду нимфите, от чието благоухание полудяват от любов безсмъртните, а смъртните бленуват за чудната свежест на горите.
Твоят разказ толкова ме трогна, че пролях горещи сълзи и след като изслушах злощастната ти история, наистина мисля, че сме създадени, за да си дарим един другиму радост и утеха.
Само един въпрос, от чисто любопитство, искам да ти задам, прекрасна нимфо. Кажи ми ще ми отговориш ли в този очарователен миг, толкова особен за нас?
И добре поливаната мента отвърна:
— Говори, красиви момко, чието име все още не зная, с удоволствие ще отговоря на въпроса ти, защото от днес нататък няма да имам тайни от тебе.
Тогава, пълзейки по тъмното стъбълце и размахвайки нежно крилата си на нощна пеперуда, опитният Хермес каза:
— О, несретна красавице, щом се съгласи да ми отговориш, кажи тогава какви са сега злополучните ти отношения с всемогъщия Хадес, след като той напразно се е опитал да обладае неопетненото ти тяло?
Мрази ли те сега безплодният бог? И може би ти желае смъртта, защото от гордост не си склонила да изпълниш сладострастното му желание?
Или, напротив, обзет от срам поради недодяланите си безуспешни опити, може би се чувства твой длъжник и усърдно предлага да изпълни всяко твое желание, стига да не разкажеш никому за срамното му поражение?
И тъкмо в момента, когато господин Пуличикио се изправяше от мястото си, за да премести малко вентилатора, грижливо поливаната мента, пламнала от срам, изрече на Хермес следните крилати думи:
— Много си досетлив, строен хубавецо, защото твърде бързо отгатна досадното поведение на непобедимия Хадес.
Вярно е, че след безуспешния си опит да ме изнасили, Хадес с почти угодническо внимание, недостойно за един всемогъщ бог, непрекъснато ми досажда.
И както ти току-що каза, след глупавата случка, станала край корените на една шепнеща трепетлика, непобедимият Хадес се показва пред мен доста посрамен, унил и виновен.
И тъй като аз, без да искам, знам най-съкровената му тайна, а това е непростимата му неловкост в любовните борби и срамното му безсилие, той не пропуска случай да ме посещава тайно, въпреки ужасната ревност на жена му, и да ме пита с досадна настойчивост може ли с нещо да ми угоди.
Може би, както ти предполагаш, мрачният Хадес постъпва по този глупав начин, за да купи моето мълчание и да ми попречи да открия на боговете тайната му, която сигурно го измъчва нощем там, в мрачните му влажни селения.
Но чуй ме, прекрасни момко. Да не би отговорът ми да не ти хареса? Защо изведнъж престана да галиш листенцата ми с коприненото си коремче? Защо погледът ти е сериозен и зареян, сякаш тежки мисли, напълно чужди нам, са завладели духа ти?
Кажи ми, моля те, и не се страхувай, че ще ме нараниш с укорителни думи; но кажи ми всичко, за което мислиш в този миг.