Умберто Костантини
За богове, за хорица и полицаи (14)

XIII

Тъй както ястребът от висините връхлита право надолу върху малкото мишле, което беззащитно щъка по полето, така и божественият Хермес се спускаше към подземното царство на Хадес, за да изпълни желанието на светлооката Атина.

Много скоро той пристигна и стремглаво прекоси бронзовия праг и железните порти, а поради шеметната бързина не успяха да го спрат нито мрачният лодкар, нито окървавените муцуни на ужасния триглав пес, който пазеше входа.

А обителта на Хадес наподобяваше огромна пещера, прорязана от дълбоки черни реки. От влажните стени непрестанно лъхаше смразяващ мрак и студ. Тишината, нарушавана единствено от далечни тайнствени викове, свиваше сърцето на безстрашния Хермес.

Безбройните души на мъртвите безмълвно бродеха из безкрайните лабиринти. Само Керите и Мойрите и приближените слуги на неминуемия бог заемаха по-хубави места край речните брегове или в закътаните долчинки и равнините.

Тогава Хермес зърна група избраници, разположени на просторно удобно възвишение, встрани от останалите мъртви. Божественият Хермес веднага си помисли, че някой от любимците, или приближените слуги на Хадес, без да знае, че той е Вестоносеца на олимпийските богове, може би с готовност ще даде отговорите, които Сянката злонамерено бе премълчала.

Групата се състоеше от твърде знатни мъртъвци — всички те приживе са били военни и пазители на реда. И всички бяха намерили смъртта от ръцете на подривни елементи. Те бяха любимци на мрачния Хадес, защото по време на жизнения си път върху земята бяха доставили безброй души за подземното му царство.

Тогава Хермес с бързокрилите сандали прие облика на високопоставен военачалник, току-що пристигнал в селенията на Хадес и заговори:

— О, прославени мъртъвци, верни служители на всемогъщия Хадес, аз току-що влизам в тази мрачна обител. Затова не познавам законите и обичаите, царуващи тук, и бих искал, стига да имате желание, да ми отговорите, да ви задам няколко въпроса.

И от името на групата облагодетелствани отвърна душата на полковник Рамон Фалкон^[1], защото измежду всички тях, той пръв бе дошъл и царството, на 3 май 1909 година — преди цели 66 години. И като се обърна към Хермес, изрече:

— Говори, славен пришелецо, в чието лице веднага разпознахме високопоставен военен, а това личи от блестящата ти униформа, многобройните ти медали и строгата стойка; говори и ние с удоволствие ще удовлетворим желанието ти.

С глас и осанка на висшестоящ военен заговори Хермес и зададе следните въпроси:

— Не зная нищо за това огромно царство на мъртвите и затова ви моля да ми кажете, о, военачалници, каква е причината безпощадният Хадес да пренесе тук още тази нощ душите на дванадесет смъртни, които сега удобно са се разположили в една красива къща на улица „Теодоро Вилардебо“; освен това, с какви човешки или божествени средства ще си послужи всемогъщият бог, за да прекъсне толкова бързо нишката на дванадесет живота?

И засуквайки черния си мустак, заговори душата на прославения Рамон Фалкон:

— Знай, о, знатни мъртвецо, че преди около три седмици, точно на 15 ноември, непогрешими гадатели предсказаха на всемогъщия Хадес, че днес, 3 декември 1975 година, подривни елементи (сигурно някой анархист със саморъчно направена бомба, почти съм готов да го предрека) ще изпратят в тази мрачна обител прекрасния генерал Касерес Моние, по много причини любимец на ненаситния Хадес.

И заради това ужасно злодейство Хадес грижливо подготви своето отмъщение. Същия ден, в който гадателите му предсказаха смъртта на прославения му любимец, той вдъхна духа на Доноса в душата на законната съпруга на Анибал Фругони, която в качеството си на секретарка на един квартален клуб го изпрати в участък 45.

По-късно, на 21 ноември, богът, под чиито заповеди приживе се намирахме всички ние, насърчи Усърдието, Професионалната ревност и Старанието в сърцето на ефрейтор Никодемо Рамирес, така че той по собствена инициатива да извърши всички необходими проучвания относно бившия продавач на лотарийни билети Карлос Архентино Мастандрея, член на Полимния.

Но освен това, и за да не остави нищо на сляпата случайност, на 22 ноември той вдъхна Слабостта и Ужаса в сърцето на Мастандрея, който прие всички предложения на ефрейтор Рамирес и прилежно достави списъка на членовете на Дружеството.

Само веднъж, трябва да признаем, непостоянният Мастандрея, без дори да се усети, за малко щеше да провали грижливо подготвяните планове на Хадес. Това стана, ако искаш да го узнаеш, тази вечер, когато Мастандрея, несъмнено насърчаван от интригантката Афродита, се опита да сподели неприятностите си с господин Хосе Мария Пуличикио, като недодялано го хвана под ръка и го отведе настрани.

Но безпощадният Хадес разбра, че тази неочаквана изповед несъмнено ще изложи на опасност безукорния ход на неговия план (защото ако Мастандрея бе проговорил, мнозина от присъстващите на днешната сбирка щяха да побързат да напуснат къщата на „Теодоро Вилардебо“ 2562) и затова спешно взе мерки.

Носен от бързата си черна колесница, теглена от прекрасни коне, Хадес се озова под основите на къщата на „Теодоро Вилардебо“, спря под салончето с облепени в сини тапети стени и с дръжката на камшика си почука три пъти по пода от паркет.

Този знак на могъщия Хадес бе достатъчен. Мастандрея рязко прекъсна започнатото признание и уплашен смени темата с глупав разговор върху сонетите. Това, разбира се, озадачи твърде много търпеливия Хосе Мария Пуличикио.

И за да ти спестя незначителните подробности, ще ти кажа само, о, юначни военачалнико, че досиетата на всички, посещаващи сбирките на Полимния, са в ръцете на органите за сигурност. И тъй като положението им е тежко, защото всички членове на Полимния по един или друг начин са свързани с престъпната подривна и противодържавна дейност, сам можеш, о, прославени новодошъл, да направиш умните си заключения.

Тогава отново заговори бързоногият Хермес и с дрезгавия глас на висшестоящ военен каза:

— С голямо внимание изслушах думите ти, благородни полковник Рамон Л. Фалкон, покровителстван от Хадес, но още не си ми съобщил с какви средства ще си послужи неумолимият бог, за да осъществи плана си.

И със звучен глас на военен отвърна душата на полковник Рамон Фалкон, като засукваше краищата на черните си мустаци:

— Не знам в коя южноамериканска страна си служил, изтъкнат военачалнико, но поради голямата ти наивност, не ми изглеждаш нито аржентинец или уругваец, нито бразилец или чилиец.

Трябва да знаеш, че по абсолютно неизвестни нам пътища за тежките престъпления на членовете на Полимния ще научат крайнодесни терористи, които естествено нямат нищо общо с нашата славна институция.

Това каза той, но на бързоногия Хермес му се стори, че едва забележима усмивка пробягва по суровото лице на починалия в 1909 година полковник.

И като въздъхна някак примирено, душата на полковник Рамон Фалкон продължи и се обърна към Хермес със следните мрачни думи:

— И трябва да знаеш, че именно тази група неизвестни лица, ръководени от таен шеф, по прякора Козела, а не нашите почтени другари по оръжие, ще изпълнят с професионална вещина заповедта на всемогъщия Хадес.

Тези неизвестни нам хора, разпределени в четири лъскави автомобила Форд Фалкон, още тази вечер ще се явят пред къщата на „Теодоро Вилардебо“. Ще слязат и снабдени с мощно оръжие, ще се представят за полицаи и ще отведат със себе си дванадесетте смъртни, обречени от Хадес.

Няколко часа по-късно, ако те интересуват подробностите, о, юначни военачалнико, дванадесетте членове на Полимния, сред които и няколко жени, ще бъдат намерени мъртви сред пасбищата на Есейса^[2]. Те ще бъдат с вързани на гърба ръце, с парчета дебел лейкопласт върху устата и множество следи от едрокалибрени куршуми по изтезаваните тела. Искаш ли да ме попиташ още нещо, о, знатни новодошъл?

Но бързокрилият Хермес не пропиля времето си в други въпроси, а превърнал се отново в пъргавия Вестоносец на Олимп, размаха крилата на сандалите и шлема си и отлетя да разкаже всички тези ужасни вести на Атина и Афродита, които нетърпеливо го очакваха.