Пени Винченци
Забранени места (6)

Глава 5

Пролетта на 1939 г.

През февруари Робърт и Флорънс дойдоха за уикенда в Прайъри. Флорънс все още изглеждаше много зле. Беше отчайващо слаба, бледа и разсеяна и Робърт очевидно много се притесняваше и отказваше да я остави сама дори за миг.

Той поздрави Грейс, прегърна я и й каза, че изглежда прекрасно.

— Годежът явно добре ти действа — засмя се той.

— Благодаря — отговори Грейс. — Толкова съжалявам за Флорънс. Сигурна съм, че скоро ще се почувства по-добре. И тогава може отново да опитате. Нали няма никакви трайни нарушения.

— Така е, но тя ме приема като свой враг и това много ме разстройва. Може би ме обвинява за нещо. Може би за това, че не бях там да се погрижа за нея. Не знам.

— Тъжно е — каза Грейс. — Но предполагам, че това е симптом на депресията. Майка ми също е помятала веднъж и ми разказа, че след това цяла година е мразела всички, включително баща ми.

— Наистина ли? — изненада се Робърт. — Това ме успокоява малко. Благодаря ти, че ми го каза. Тези думи са най-обнадеждаващото нещо, което съм чул по тази ужасна тема. — Той я погледна замислено.

Беше свежа слънчева утрин и те се разхождаха в градината. Изведнъж той постави ръце на раменете й и я прегърна.

— Ти си прекрасно момиче, Грейс. Истинско съкровище за семейството. — Тогава Робърт се наведе и много нежно я целуна по устните, съвсем приятелски, нищо повече, разбира се, помисли си тя, но все пак се почувства неловко. От друга страна, този жест я накара да започне да го харесва още повече — той беше толкова мил и сърдечен, а не като Флорънс и особено Мюриъл.

 

 

Майка й сама уши копринения си костюм в малиново и си купи шапка от Лондон, а баща й си поръча нов светъл костюм при своя шивач. Мюриъл твърдо заяви, че ще носи прекалено строгия си, тъмнокафяв, вълнен костюм и още по-тъмна шапка, с които беше на сватбата на Флорънс.

— Почти като нов е, а е и ужасно скъп, не мога да понасям прахосничеството. И без това никой няма да гледа мен.

Грейс учтиво й каза, че със сигурност много хора ще й обърнат внимание и опита да скрие обидата си от това, че бъдещата й свекърва смята за прахосничество купуването на облекло за сватбата на сина си, но нямаше смисъл да спори с нея.

Лорънс, кръвният брат на Чарлс, щеше да му бъде кум.

— Баща ми постъпва много мъдро, като стои настрана от всичко — каза Чарлс на Грейс и се засмя, опитвайки се да разреди напрежението преди сватбата. — Той прекарва повече време в Лондон от всякога. И нарича това „работа“.

— Майка ти не се ли сърди? — попита Грейс като си мислеше, че ако беше женена за Мюриъл, въобще нямаше да се връща от Лондон.

— Мисля, че е твърде заета, за да забележи. Само от време на време споменава, че се надява да не ни създаде неприятности като получи инфаркт преди сватбата.

— Надявам се това да не се случи — разтревожи се тя.

— Скъпа, не ставай глупава — целуна я Чарлс. — Старото момче е в отлична форма, а сърцето му бие като камбана.

 

 

Накрая се оказа, че гостите ще бъдат триста и петдесет. Старите Бенет бяха поканили сто и петдесет, Чарлс сто, Грейс и родителите й също сто.

— Бих искала да бяхме поканили повече — махна с ръка Бети, когато изпратиха списъка в Прайъри. — Ще си помислят, че не познаваме никого.

— Ще си помислят, че познаваме сто човека — обади се уморено Франк, — което на мен ми се струва много. Господи, колко ще се радвам, когато това проклето нещо свърши!

 

 

Грейс реши да няма шаферки връстнички. Нейната най-добра приятелка от училище се беше омъжила през февруари. Тя нямаше други приятелки, на които да държи, не можеше да избере някоя наперена дама от кръга на Чарлс, въпреки че той ненатрапчиво настояваше за това. Повечето от тези момичета все още се държаха към нея с хладна любезност и изразяваха нещо като изненада, че тази сватба ще се състои. Така тя се спря на двете малки внучки на най-добрата приятелка на Бети — Марион, които щяха да й бъдат шаферки (и двете със задължителните руси букли и сини очи) и щяха да бъдат облечени в розови рокли на волани. Мюриъл смяташе, че такова появяване няма да е достатъчно тежко и настояваше поне за две момчета пажове, но Грейс отказа. Тя сама се изненада от своята категоричност, но с приближаването на сватбата, все по-трудно издържаше госпожа Бенет.

Грейс беше обхваната от обичайните тревоги: че Чарлс няма да дойде на церемонията, че майка й ще хлипа толкова високо, че няма нищо друго да се чува, че ще се спъне. Чарлс въобще не изглеждаше притеснен.

Цялата нация беше в тревога. Изказването на Чембърлейн в края на март, че Великобритания ще се включи във войната, за да гарантира независимостта на Полша, беше прието като подготовка за самата декларация за война. Лондонският „Ивнинг Стандарт“ зададе въпрос на управляващите, какво ще се предприеме при бомбардировка. Въпреки че никой не го съобщи официално, знаеше се, че скривалища няма, освен криптата на двореца Ламбет и укритията в Бъкингамския дворец за краля и неговото семейство и затова всички бяха обсебени от мисълта за дебнещата опасност. По-възрастните, като Марчант и Бенет, които си спомняха Първата световна война, имаха чувството, че преживяват някакъв кошмар.

— Сякаш повторно гледам филм на ужасите — каза Бети.

 

 

В случай на война щеше да бъде наложена военна повинност. Това не беше най-доброто време за започване на нов живот.

В началото на април Грейс реши да отиде до Лондон. Тя все още не си беше намерила шапка за костюма си в синьо и бяло, който купи в Солсбъри, а във „Вог“ прочете, че мястото, където може да го направи е в „Харви Никълс“ на Найтсбридж.

— Може би ще е много скъпа, но веднъж се омъжвам и се появявам пред толкова много хора — весело обясни на майка си.

 

 

Отиде в града сама. Майка й вече я нервираше не само като подхранваше собствените й страхове, но и като изнамираше нови и нови поводи за притеснение. Грейс и баща й имаха неофициално споразумение да успокояват Бети. Но с наближаването на датата и при мисълта, че дава дъщеря си и че трябва да държи реч пред триста и петдесет човека, нервите на Франк не издържаха и способността му да влияе успокоително върху жена си значително намаля.

Грейс стигна до Уотърлу в единадесет часа и взе метрото до Найтсбридж. От всичко, което беше чула и прочела, очакваше да намери Лондон в състояние на бойна готовност — войници и танкове по улиците, заковани прозорци на къщите. Вместо това тя видя витрини, отрупани с хубави летни стоки, улици пълни с добре облечени хора, които очевидно не бяха разтревожени какво ще ядат и ще обличат утре. Навсякъде витаеше дух на безгрижност. Тя си купи един брой на „Татлър“ и го зачете във влака. От него разбра, че в началото на сезона ще има конкурс и пред краля и кралицата ще се представят най-големите красавици, че на предстоящия Каледонийски бал ще присъстват не само благородници, но и красивата млада актриса Вивиан Ли, която наскоро беше достигнала истински триумф с ролята си на Скарлет О’Хара във вече легендарния филм „Отнесени от вихъра“. Изведнъж всичко започна да изглежда много по-обещаващо на Грейс.

Първо отиде в „Хародс“, разходи се из претрупаните магазини като прехласнато гледаше нещата, които би си купила, ако можеше да си го позволи. Най-дълго се застоя пред едно самурено палто, подобно на това, което имаше Клариса, и пред почти фантастичните за нея радио и телевизионни апарати с цена двадесет и девет лири. След това мина по моста и стигна до „Харви Никълъс“. Шапките там бяха прекрасни. След много колебания тя се спря на една шапка в малиново розово, която й стоеше прекрасно. Цената й беше астрономическа — две лири — но Грейс беше сигурна, че Чарлс ще я одобри.

Тя си купи и грим за случая. Въпреки че във всички списания беше прочела съвета: на сватбата си да не се опитва да бъде различна от това, което е, тя реши, че все пак би трябвало да бъде по-хубава от всякога. После се раздели с още три лири за безбожно скъпа бледорозова сатенена нощница и халат обшит с лебедов пух. Тези покупки щяха да й дадат самочувствие за медения месец и да покажат на Чарлс, че жена му е много по-изискана, отколкото е очаквал. Накрая, изумена от собственото си прахосничество, тя реши да обядва икономично с чиния супа и сандвич и след това да се разходи из Хайд Парк, преди да се върне в Уотърлу.

 

 

Седна на брега на езерото и загледа хората, които гребяха, някои изпускаха греблата си и клатушкайки се в лодката, безпомощно се смееха. Мина покрай хиподрума Ротън Роу, където се възхити на конете и на добрите ездачи. Това й напомни за Чарлс и тя реши след сватбата да го запали отново да язди. Колко е щастлива, каква късметлийка е — мислеше си тя, докато се разхождаше. Тревогите и притесненията й сякаш се изпариха под лъчите на слънцето в този напълно свободен за нея ден.

Тъкмо беше тръгнала към гарата и чакаше, за да пресече улицата, когато видя на отсрещния тротоар Флорънс, която си гледаше часовника. Беше облечена в кокетен кремав костюм, а върху раменете й беше преметната кожа, тъмната й коса свободно се спускаше. Изглеждаше много добре, съвсем здрава, въпреки че все още беше много слаба. Естествено я срещам тук, къщата им е наблизо — помисли си Грейс и тъкмо щеше да й помаха, за да привлече вниманието й, когато към Флорънс се приближи мъж. Тя не успя да го види добре, но беше сигурна, че това не е Робърт, защото този имаше много светла коса, беше висок и слаб. Мъжът взе ръката на Флорънс и я целуна, нейното лице се проясни и тя лъчезарно се усмихна. Грейс гледаше първоначално с любопитство, после с изненада и накрая вече не вярваше на очите си, когато те тръгнаха заедно към хотела на Хайд Парк, без да говорят, без да се докосват, но по всичко личеше, че са свързани, че са едно цяло.

 

 

През целия път към вкъщи Грейс се терзаеше не само от това, което беше видяла и което знаеше какво означава, но и от въпроса как да постъпи — дали да каже, на кого да каже, какво ще стане, ако проговори? Най-много й беше мъчно за Робърт, за милия Робърт, който толкова искрено се тревожеше за Флорънс, толкова се измъчваше и тъжеше заради нейната депресия и се чувстваше виновен за станалото. Сети се и за Бенет, за тях това щеше да бъде истински шок, и за Чарлс, който обичаше и уважаваше сестра си. От друга страна си помисли, че ако проговори, би могла не само да накаже Флорънс за нейната арогантност, студенина и пренебрежение, но и да разруши брака й с нейния очарователен, всеотдаен съпруг.

 

 

— Добре ли прекара, скъпа? — попита Чарлс, който я посрещна на перона в Солсбъри. — Как ти се стори порочният град?

— Порочен? — усмихна му се тя изкуствено.

— Купи ли си шапка?

— Да.

— Ужасно скъпа, прекрасна шапка?

— Точно така.

— В кутията ли е, мога ли да я видя?

— Да, ако наистина искаш.

— Разбира се, че не искам. Е, искам, но знам, че не ми е позволено. Грейс, добре ли си? Сякаш не си на себе си.

— Да — усмихна се тя, решена, че няма смисъл да предприема или да казва каквото и да е, защото това само щеше да влоши нещата, а и в крайна сметка, не е нейна работа какво прави Флорънс с живота и брака си. — Чувствам се добре, но знаеш ли какво, Чарлс, не съм свикнала с градските нрави, чувствам се много по-сигурна тук, в Уилтшър. Това място ми харесва много повече.

— И на мен — целуна я той нежно. — Особено когато ти си тук.

— О, Чарлс! — възкликна тя, обзета едновременно от любов и от разкаяние, че скри истинската причина за настроението си. Тя пусна пакетите на земята, обгърна го с ръце и каза: — Никога, никога не съм обичала друг, освен теб. Никога няма да те напусна, за нищо на света.

— Скъпа, Грейс — погледна я той в очите и нежно се засмя. — Много се радвам да чуя това, но няма защо да плачеш.

— Надявам се, че наистина е така — изхлипа тя.

 

 

Получиха прекрасни подаръци: покривка за легло, покривка за маса, сребърни прибори, чудесен комплект кухненски медни съдове, градински столове, електрически миксер. Флорънс и Робърт им подариха хубав сребърен грегориански свещник, на който Чарлс много държеше, но Грейс не можеше да му се радва от сърце, защото всеки път, когато го погледнеше, виждаше усмихнатото лице на Флорънс, когато подаваше ръката си на онзи мъж.

 

 

Семейство Бенет им подариха прекрасна маса от времето на кралица Ана и тлъст чек, а Бети и Франк дадоха парите за депозита за къщата, изключително скъп подарък, който направо разплака Грейс.

Но баща й я целуна и й каза, че откакто е родена, той заделя пари за този повод и че за него ще бъде огромна радост да я види господарка на толкова хубав дом.

— И освен това… — добави той след като тя продължи да протестира, — това ме кара да чувствам, че и аз имам някакъв принос за този брак.

Тези думи, повече от всичко направено и казано досега, накараха Грейс да осъзнае, колко изолирани се чувстваха нейните родители, независимо, че упорито го прикриваха.

 

 

Клариса и Джак им подариха кинокамера, която сами донесоха.

Те бяха в „Баф“ при болната кръстница на Клариса, към която тя била много привързана и на връщане щяха да се отбият за обяд в Прайъри. Грейс, две седмици преди тази среща се притесняваше за нея почти толкова, колкото за самата сватба. Тя предложи на Чарлс да не присъства на обяда, тъй като предполагаше, че може би ще бъде неловко, но той се възмути.

— Разбира се, че трябва да присъстваш. Клариса и Джак ще се почувстват обидени. Освен това, не виждам нищо неловко в тази среща.

Това се оказа точно така. Клариса говори без прекъсване по време на обяда, като ги разсмиваше със своите истории за скорошното си пътуване.

Чарлс я попита дали е посетила Флорънс и Клариса отговори, че са се виждали няколко пъти и че тя изглежда по-добре, въпреки че е ужасно слаба. Дали Грейс си внушаваше или не, но й се стори, че в гласа на Клариса изведнъж прозвуча едва доловима, фалшива нотка. Твърде е възможно… — помисли си тя, под въздействието на своята подозрителност и неприязън към Клариса, която лежеше като камък на сърцето й — твърде е възможно тя да знае тайната на Флорънс и с удоволствие да подпомага измамата, осигурявайки й алиби. За нея това сигурно е вълнуващо и забавно преживяване. Грейс си спомни напрегнатото лице на Робърт, когато последния път си говориха за Флорънс, прегръдката и милите му думи и й стана много мъчно за него.

 

 

След обяда, Клариса предложи да отидат до къщата на Мил и да я разгледат.

— Звучи толкова привлекателно, признавам, че малко ви завиждам — каза тя.

— Разбира се, че ще отидем — съгласи се Чарлс. — А и трябва пак да хвърлим поглед на голямата баня, нали Грейс, да проверим дали са довършили пода.

— Да, наистина — отговори Грейс. Но по-късно, неспособна да издържа повече блясъка на Клариса, каза, че има ужасно главоболие и предпочита да остане.

— О, милото момиче — възкликна Клариса с драматичен глас, който повече подхождаше за смъртно болен. — В чантата си имам едни вълшебни хапчета, винаги ги нося със себе си, заради мигрената. Трябва да вземеш едно, ще ти мине бързо.

— Благодаря, ще взема едно от моите — каза Грейс и видя, че Чарлс я погледна укорително. — Но наистина предпочитам да остана, нали няма да се бавите много?

— Не прекалено много, предполагам — обърна се към нея годеникът й, видимо ядосан. — Сам ще разгледам банята.

— Благодаря. Надявам се, че ще ти хареса, Клариса.

Клариса беше харесала къщата. Тя влетя в гостната, където Грейс се преструваше, че чете и седна на канапето до нея.

— Какъв рай! О, ти си истинска щастливка! Казах на Джак, че тази разходка из провинцията беше достатъчна, за да ни върне към корените. Ще ни каните често, нали?

— Да, разбира се — процеди Грейс, опитвайки се да не бъде груба. Бяха сами в стаята. Клариса я погледна изпитателно.

— Грейс, всичко наред ли е?

— Да, благодаря.

— Какво има? Кажи ми, скъпа. Да не е заради мен и Чарлс? Разбирам те добре и не те виня. Толкова бях изненадана и ядосана, когато разбрах, че не ти е казал за нас. Мъжете понякога са много недосетливи.

— Някои мъже — поправи я Грейс. — Но наистина, Клариса, няма нищо. Добре съм, благодаря ти.

— Добре. Защото бих искала да бъдем приятелки. И те уверявам, че между нас всичко е свършило преди години, откакто скъсах с него…

— Мислех, че е било по взаимно съгласие. Имам предвид раздялата.

— Е, да, разбира се, така беше — бързо каза Клариса. — Но нали знаеш — добави тя с усмивка, — винаги някой прави първата стъпка.

Грейс забеляза, че тя се изчерви и хубавите й очи за миг се смутиха. Тогава каза със съвсем променен тон и изражение, нещо, което Грейс никога нямаше да забрави:

— Не е лесно да опознаеш Чарлс. Трябва да знаеш това.

— Да — отговори припряно Грейс, въпреки че й се искаше да научи повече, да попита какво точно имаше предвид, но гордостта й я възпря. — Да, знам, разбира се.

— Добре, всичко е наред тогава. Сега трябва да намеря любимия си Джак и да тръгваме. С нетърпение очаквам да те видя на сватбата, скъпа Грейс — усмихна й се тя. — Сигурна съм, че ще изглеждаш прекрасно.

Грейс й върна вяло усмивката и я последва.

 

 

Тя наистина беше великолепна. Всички го потвърдиха. Сама се изненада, когато се огледа във високото огледало в спалнята. Направо онемя, когато видя в какво прелестно създание се е превърнала — изглеждаше много стройна и издължена под падащите воали на роклята, а диадемата потъваше в прекрасните й червеникаворуси коси. Когато слезе по стълбите на Бридж Котидж, облечена в сватбената си рокля, усмихвайки се родителите си и на шаферките, майка й избухна в сълзи и възкликна:

— О, Грейс, скъпа моя!

По-късно, когато всички бяха тръгнали и тя остана сама с баща си, той я целуна и каза:

— Толкова се гордея с теб! — и шумно издуха носа си.

— Татко, аз също се гордея с теб, и с майка също. Благодаря ви за всичко, за всичко!

Службата беше чудесна. Органистът беше упражнявал седмици наред един труден хенделов марш, който Грейс избра вместо баналния „Ето, булката влиза“, а хорът надмина себе си. Свещеникът произнесе трогателна реч, в която каза, че познава и обича Грейс от малка и че Чарлс наистина е благословен с нея. Думите му предизвикаха порой от сълзи сред публиката.

Беше прекрасен ден, топъл за месец май. Църквата ухаеше на цветя. Облегната на рамото на баща си, Грейс сякаш щеше да хвръкне към Чарлс. Изражението на лицето й накара дори Мюриъл Бенет да затърси носната си кърпичка, а Клифърд крадешком да избърше с ръка очите си.

Когато излязоха от църквата, фотографът запечата погледа й и начина, по който потъна в прегръдката на Чарлс — сякаш в този кратък миг никой друг на света не съществуваше.

 

 

Приемът беше прекрасен: хубаво шампанско, добра кухня и сполучливи речи (особено тази на Франк Марчант, признаха всички). Атмосферата беше сърдечна, всички бяха благоразположени и щастливи, нямаше критики и конфликти. Грейс направо се чудеше, как е могла да се съмнява и тревожи за празненството. През мъглата от щастие й се мяркаха невероятни видения — Клариса подръка с баща й, Клифърд говори и се смее с майка й, Флорънс танцува с малките шаферки, Лорънс я прегръща и й казва, че толкова завижда на Чарлс, че направо не може да го гледа, Робърт тържествено съпровожда леля Ада до стола й, а Джак старателно филмира всяка дума от речта на баща й.

След това всичко свърши и тя най-накрая, неочаквано стана госпожа Чарлс Бенет.