Пени Винченци
Забранени места (15)

Глава 14

Пролет — лято на 1941 г.

Грейс заведе Клифърд да види бебето на следващата сутрин. Флорънс сияеше.

— Толкова е забавно — посрещна ги тя. — Никак не ми се иска да си тръгвам оттук. А Имоджийн е най-доброто и прекрасно бебе в отделението. Нали, Мейси?

— Така си е — потвърди Мейси.

— Съпругът на Мейси е в инженерните части, също като Робърт. Мейси я изписват утре. Толкова ще ми липсва. Бебето й се казва Кларк, на името на Кларк Гейбъл. Според мен прилича на него и си мисля, Мейси, че…

— Стига, моля те — притесни се нейната нова приятелка.

— Говори ли с мама? Тя какво каза? Радва ли се? Ще може ли да дойде? Нямам търпение да й покажа Имоджийн. А да знаете майката на Мейси какво ми подари — терлички за Имоджийн. Лелята на Мейси оплела за Кларк десет чифта и те решиха, че могат да отделят за моята…

Грейс престана да слуша и се замисли как ли ще се чувства Флорънс, когато ще се наложи да съобщи на Робърт. А дали ще съобщи на бащата на Имоджийн? Изведнъж изпита непреодолимо желание да избяга.

 

 

Грейс остави Флорънс в Лондон. Решиха след изписването Имоджийн и Флорънс да останат при Крифърд известно време, докато се стабилизират. Тя не можеше да се отърве от усещането, че ги оставя на грижите на малко и твърде разсеяно дете, но нямаха голям избор. Време беше да се прибере при своите момчета, а и имаше чувството, че трудно издържа вече Флорънс в ролята й на съвършената майка. Чудесно беше, разбира се, че Имоджийн дойде жива и здрава на бял свят, но въпреки всичко, Грейс бе на страната на Робърт. Искрено се надяваше, че няма да се наложи да обсъжда въпроса с него. Помощта при раждането на детето на любовника на Флорънс бе едно, а да лъжеш съпруга на Флорънс, към когото тя искрено бе привързана — съвсем друго.

Прибирането й вкъщи трая близо седем часа. Беше страшно студено. Осветлението във влака бе много слабо и дума не можеше да става да чете. Коридорите бяха претъпкани с хора и бе невъзможно да стигне до тоалетната. И въпреки всичко това не беше линейката в обсипвания с бомби Лондон, а Грейт Уестърн Рейлуей.

Скъпи мой Джайлс,

Моля се това писмо да стигне до теб скоро. Имам страхотна новина. Имаме си дъщеря. Най-красивото бебе, с руса коса и сини очи, също като баща си! Роди се малко рано име завари неподготвена, в коридора на една лондонска болница. За малко да се роди в линейка по време на въздушно нападение над Лондон. След години това ще е забавна история, която тя ще може да разказва. Тежеше близо три килограма и сестрата каза, че за първо бебе е съвсем добре. Всичко мина добре, болеше, разбира се, но в крайна сметка бебето е толкова прекрасно, че си заслужава. Снаха ми Грейс, която никога не съм обичала кой знае колко, беше прекрасна — не ме остави нито за миг и направи всичко възможно, за да ме успокои и да ми помогне. Страшно съм й задължена.

Имоджийн се храни добре и вече наддаде няколкостотин грама. Това вероятно не ти се вижда много, но те уверявам, че е чудесно постижение. Чувствам се много добре и ми казаха, че утре вече ще мога да ставам. Когато ме изпишат ще остана известно време при баща ми, докато мога да се прибера при мама. Ще се наложи да кажа на майка ми, че съм останала при приятели. Тя продължава да се държи така, сякаш татко не съществува. Разбере ли, че съм при него, направо ще дойде и ще ни измъкне насила. А той е толкова мил, обожава бебето. Не си давах сметка колко много ми е липсвал. Прекрасно е, че съм отново с него.

Умът ми не го побира какво ще стане с него, съвсем сам е в света. Грейс изглежда се чувства отговорна за него и тъкмо за това бяхме с нея в Лондон, когато бебето се роди. Грейс твърди, че татко бил много мил с нея, когато се запозна с Чарлс. От това също се чувствам доста зле. В началото се държах кошмарно с нея.

Скъпи, толкова ми се иска да можеш да зърнеш Имоджийн. С часове я съзерцавам и си мисля за теб и за това, колко те обичам. Страшно ми се иска да науча нещо за теб. Един Господ знае кога ще получиш това писмо. Предполагам, че то ще те чака в някое пристанище. Сега, когато имам Имоджийн, мога да съм по-силна и смела, колкото и да трае тази война. Благодаря ти за нея.

Изпращам ти цялата си, не, цялата ни любов,

Флорънс и Имоджийн

 

Телеграма до майор Робърт Грийг, Гибралтар:

Имоджийн Грейс се роди най-накрая на 14 януари, тежи 2.5 килограма. И двете сме добре.

С обич, Флорънс.

Дано само спомените на Робърт за последната пролет да са неясни, помисли си Флорънс, когато връчи на Клифърд двете послания.

След разговора с господин Джейкъбс Грейс направи няколко внимателни пресмятания и реши, че ще може да се справи с далеч по-малко пари, от сумите, които харчеше досега. Особено като се има предвид, че получаваше за Даниъл и Дейвид петнайсет шилинга, а кокошките й започнаха да снасят повече яйца. Задаваше се и лятото и все нещо щеше да произведе в градината. Сдобила се беше най-сетне с коза, която до този момент се бе оказала по-скоро неприятност, отколкото помощ — изпоизяде всичко, включително и сладкия грах на Грейс и цяло въже пране, а мляко не даваше. Нарекоха я Флоси, защото на Даниъл тя му приличаше на Флорънс. Грейс бе свила вежди и каза, че не е хубаво да се подиграва, но действително с начумерения си вид, черната козина и дългите мършави крака, животното напомняше на Флорънс. Дано само тя не се сетеше откъде идваше името на козата. Това бе малко вероятно, защото сестрата на Чарлс бе така обсебена от Имоджийн, че не й оставаше време да мисли за друго. Грейс обясни на господин Джейкъбс, че все пак тя има къщата и колата, получава някакви купони за бензин и ще успее да се справи с половината от парите, които бе получавала досега. Много предпазливо го попита какво ще стане, ако Мюриъл не успее.

— Нищо, госпожо Бенет. Умът ми не го побира как ще се измъкнем от ситуацията.

— А пенсията на моя свекър?

— Не съм се чувал с него.

— Господи! — въздъхна Грейс. — Боя се, че той не е много на себе си. Обеща да ви пише. Ще го подсетя.

Когато позвъни на Клифърд, той не беше в най-добрата си форма.

— Не се безпокой, скъпа моя. Ще оправя всичко. Ти само не се тревожи — рече той и затвори телефона.

Очевидно нямаше намерение да направи каквото и да е. Грейс телефонира на Флорънс, която вече си беше у дома и й каза, че трябва да се опита да внуши на Мюриъл необходимостта от икономии.

— Това е невъзможно — рече Флорънс. — За нея икономия означава да даде на готвачката допълнителен свободен следобед.

— Все пак опитай. Иначе ще се наложи да продаде Прайъри.

— Боже мили! — възкликна Флорънс. — Какво ще правим двете с Имоджийн?

— Ще се побъркам с тази жена — оплака се Флорънс, пристигайки у Грейс след като бе бутала количката с бебето повече от две мили и половина една сутрин с намерението да прекара деня при тях. — Опитах се, Грейс. Но тя не спира да говори против баща ми, все повтаря, че той трябвало да направи икономии, а не тя. Мисля, че има известно основание. Имам чувството, че няма да издържа още дълго и ще дойда при теб за известно време.

През ум не й мина да попита Грейс, готова ли е да я приеме.

 

 

— О, Господи! Бен е получил назначението си — възкликна Линда.

— Къде? — попита Нан.

— В Северна Африка.

— Кога заминава?

— Чакай малко. Задръж така. Много скоро. Нан, след две седмици. Вече е сержант. Какво ще кажеш, а?

— И той като баща си — мрачно отбеляза Нан. — Ще се върне ли у дома преди това?

— Не. Казва, че е поискал, но всички момчета молели за отпуска и пускали в отпуска само при специални случаи.

— Какви например?

— Не зная. Може би, когато се ражда бебе или нещо такова. О, Нан. Струва ми се много далеч. Толкова искам да го видя. Поне за малко…

— Не говори така — прекъсна я свирепо Нан. — Война е.

— Добре де. Разбрах.

По-късно тя видя Нан да стои край прозореца, а сълзите се стичаха по бледото й лице. Линда отиде до нея и я прегърна. Старата жена само потупа ръката й.

— Винаги си била добро момиче с мен, Линда. И докато го нямаше, и по време на бомбардировките. Едва ли щеше да е по-добре, ако беше моя дъщеря.

— Я стига — рече Линда.

Джанис подхвърли пред Линда идеята да отиде в Ливърпул и да се опита да се срещне с Бен.

— И защо не?

— Не знам — колебаеше се приятелката й. — Не съм мислила за това. Ами работата ми?

— Може да отидеш през почивните дни в края на седмицата. Ще го изненадаш. Ще видим какво ще каже.

— Не е толкова лесно да се свържа с него, Джан.

— Непременно си помисли. Ще дойдеш ли в Уест Енд в края на тази седмица?

— Ще видя. Може би — рече Линда. — Ако не ходя в Ливърпул.

 

 

Клариса имаше няколко дни отпуска и дойде да види Флорънс и бебето. Флорънс й бе разказала за финансовите проблеми на Мюриъл и тя пристигна един следобед в Мил Хаус, за да види Грейс. Джак бил в Шотландия. Видели се веднъж през последните пет месеца и то за двайсет и четири кошмарни часа.

Грейс я изгледа внимателно. Клариса й се видя променена. Беше подстригала косата си, стори й се по-възрастна, по-улегнала, но бе все така ослепителна и раздаваща се. Грейс отдавна не беше виждала жена, която да изглежда модна, с яркочервената си копринена рокля, възкъса и с неподходящо разголени рамене, но на тънката фигура на Клариса тя стоеше шикозно. Носеше доста запазени бели обувки и бяла чантичка, а на главата й се мъдреше сламена шапка в червено и бяло. Единственият знак, че съществуват ограничения по отношение на дрехите бе, че беше боса. Грейс я оглеждаше с жаден поглед и си помисли, че красивите дрехи са вече като вкусната храна — неясен, мечтан спомен.

— Харесваш ли работата си? — попита тя.

— Не можеш да си представиш колко много. Чудесно е всички да имат обща цел. Да работиш с хора в името на една и съща кауза. Не звучи много в мой стил, нали? Джак продължава да мърмори, че съм се променила. Но просто не мога да върна нещата назад. А той се е превърнал в един стар мърморко. — Тя се засмя, но част от безгрижието в смеха й беше изчезнала. Побърза да смени темата. — Ти как си, скъпа?

— Добре — отговори Грейс. — Малко съм самотна, естествено… Чарлс много ми липсва.

— Разбира се. Имах огромен късмет, че Джак беше в Англия през всичкото това време. Поне имаш тези малки момчета. Наистина са чудесни.

— Наистина ли ти харесват? — изненада се Грейс.

— Естествено. Очарователни са. По-големият ще стане много хубав. И защо да не ми харесват?

— Мюриъл никак не одобрява присъствието им у дома. Струва ми се, че и Флорънс е на същото мнение. Чарлс ми писа и ми нареди да се отърва от тях…

— Не е възможно! Господи! Ама и той е… Надявам се, нямаш намерение да го послушаш, нали?

— Нямам.

— Добре. Не съм чувала по-високомерно нещо… Винаги е бил склонен към подобни неща. Истински абсурд. Не стига, че седиш тук сама и се бориш толкова успешно с всичко…

— Много мило от твоя страна — рече Грейс и си даде сметка, че никога досега не беше чувала някой да критикува Чарлс и за неин срам, доста й хареса. За своя изненада се чу да казва: — Клариса, защо развалихте годежа с Чарлс?

Толкова отдавна й се искаше да попита, а сега Клариса й се стори доста близка, почти като приятелка. Грейс се облегна назад и погледна Клариса, обърнала прекрасното си замислено лице към градината. Гостенката й свали шапката си и вятърът пое красивата руса коса, която покри лицето й. Толкова е красива, помисли си Грейс. Как е възможно Чарлс да я остави да си отиде.

— Просто не се получи — промълви Клариса. — И преди ти казах, сигурно и Чарлс ти е споменал това-онова.

— Така е, но не разбрах причината. Не ми излизай отново с версията, че той е много свит, а ти предпочиташ компаниите. Просто не го вярвам, а и имах възможност да се уверя, че не е вярно. Странно е и защо той не ми спомена за теб от самото начало.

— Наранена гордост? Знаеш какви са мъжете.

— Не бих казала, че знам. — Може би изглеждаше глупава в очите на Клариса, а толкова не й се искаше. — Живяла съм в твърде затворен кръг и не съм много наясно с мъжете.

— Скъпа, не бива да се подценяваш толкова. Това е глупаво, защото си много умна и си такъв прекрасен човек.

— Не се опитвай да сменяш темата — прекъсна я Грейс. — Искам да знам какво се е случило.

Клариса се изправи, разходи се в градината и стигна до оградата, зад която живееше Флоси. Извърна се и замислено се вгледа в Грейс.

— И двамата бяхме нещастни един с друг. В началото беше страхотно, направо влудяващо хубаво, но постепенно нещата се объркаха. Започнахме да се караме и виждах, че с всеки изминат ден става все по-лошо. Чарлс не е лесен човек. Не приема лесно несъгласието с него. Вероятно вече си научила недостатъците му не по-зле от мен, а трябва да признаем, колкото и да го обичаме, че той си ги има… Просто не мога да ти дам по-добро обяснение. Съжалявам.

Грейс я изгледа, знаейки със сигурност, че вероятно Клариса говори истината. Нямаше смисъл да я притиска, по въпреки безгрижния и уверен начин, по който се държеше, тя положително познаваше Чарлс по-добре от самата Грейс. До този момент и през ум не й бе минало, но сега внезапно осъзна, че Клариса е спала с Чарлс по време на годежа им. Вероятно добре са си паснали, при тази мисъл, тя се почувства нещастна. Видя себе си по-занемарена от всякога, с тази провиснала пола, ниските обувки, неподстриганата коса. Мразеше Клариса пламенно и яростно. Копнееше да я изрита от градината си, с цялата й красотата и блясък.

— Все едно — въздъхна тя накрая. — Сигурна съм, че има и друго, но ти очевидно няма да ми го кажеш. Това са тайни между теб и Чарлс, А сега, ако ме извиниш, имам работа. — Тя се обърна рязко, изненадана от сълзите, които бликнаха от очите й.

Клариса догони Грейс и я прегърна. Тя страшно искаше да я отблъсне и да каже нещо много умно и сразяващо, но така и не успя да измисли нищо.

— Изслушай ме — нежно помоли Клариса. — Моля те, чуй ме. Има значение единствено, че Чарлс се ожени за теб, искаше да се ожените и е страшно щастлив с теб.

— Няма откъде да знаеш.

— Знам го, разбира се. Да не съм сляпа, а и много пъти ми го е казвал.

— Наистина ли?

Грейс вече се обърка. Не знаеше трябва ли да е засегната, че са я обсъждали. Решила, че може би изглежда неблагодарна и невъзпитана, тя се усмихна плахо.

— Радвам се, че е щастлив с мен. Защото понякога се питам, както сигурно всеки се пита… С изключение на теб — додаде тя.

— Права си, не се питам често — съгласи се Клариса, — но това е защото, както много хора ме наричат, съм дебелоглава. Скъпата ми Нани. Почина миналата година. На погребението й плаках повече, отколкото на погребението на майка ми. Не е ли ужасно? Мама беше прекрасна, стъписваща, блестяща и всичко, което може да бъде едно момиче, танцувало с принца на Уелс, но нямам чувството, че съм я познавала. Твоята майка е истинска майка. Нали?

— Има нещо такова — съгласи се Грейс. Трябваше да признае, че никога не се бе замисляла за това.

— И Флорънс ще бъде такава майка. Кой би го предположил? А сега, трябва да вървя, скъпа. Ще поговоря с Клифърд, когато се прибера в Лондон. Дано да успея да го накарам да направи нещо за финансите ви. За нищо на света не се разделяй с момчетата. Чарлс няма никакво право да иска подобно нещо от теб. — Неочаквано тонът й стана сериозен. Грейс се стресна. — Той е… как да ти кажа… от хората, които взимат. Трябва да отстояваш правата си, Грейс. Свършила си чудесна работа тук. Не му позволявай да те разколебае.

Кафявите й очи проблеснаха с искри, които изненадаха Грейс. Тя прочете в тях сериозност, граничеща с ярост. Миг след това се засмя високо, за да разведри атмосферата.

— Ние трябва да се поддържаме и да се браним от тия нещастници мъжете. Не трябва да им позволяваме да вземат надмощие. Довиждане, скъпа. Чудесно беше.

— Довиждане. — Грейс отвърна на целувката й. Внезапно се почувства окуражена от приятелското отношение на Клариса. Тя се оказа съвсем неочакван съюзник. Ако й потрябваше помощ, щеше да знае къде да я търси.

 

 

Батальонът на Бен тръгваше за Северна Африка на 12 юни. Линда му беше писала, че иска да отиде и да го види, но отговор така и не дойде. Очевидно не беше получил писмото. Тя се чувстваше разочарована, разтревожена, самотата още повече я измъчваше. Джанис й предложи да замине без предупреждение, просто на късмет, но Линда отказа.

— Никога няма да го открия там, а и може да му навлека неприятности. Щом няма отговор, значи няма.

На 7 юни Джанис покани Линда и още няколко момичета на някакво събиране във Фрискос Клъб, недалеч от Пикадили.

— Сигурно ще е забавно, ще има много момчета от флота. Също и онзи пилот, когото срещнахме миналата седмица, помниш ли го?

— Страхотен беше.

— Е, какво ще кажеш?

— Джан, не мисля, че е редно да идвам. Нан не спира да ми натяква, когато закъснявам и се боя да не пише на Бен.

— Проклета стара чанта — изсъска Джанис. — И какво да му пише. Нищо лошо не си направила. Хайде, Линда, ще се почувстваш по-добре. Доста смачкана ми се виждаш напоследък.

— Така е. Не съм във форма — въздъхна Линда. — Ще дойда, но за един час. Може да се разведря.

— Разбира се, че ще се разведриш.

 

 

Реши да се приготви в тоалетната на фабриката, за да не си ходи до вкъщи. Каза на Нан, че ще работи извънредна смяна. От известно време се опитваше да си направи нова прическа. Беше си ушила нова блуза, Нан й беше дала своя купон. Ами чорапи, помисли си тя. Наплеска краката си с фон дьо тен, добре че имаше поне хубави крака, и с молив за вежди начерта ръб. Обувките й с високи токове бяха доста запазени.

Партито беше страхотно — много пиене, хубава музика и много внимание към нея. Възможно е причината да беше в прическата или защото танцуваше добре. Дансингът се изпразни около нея и партньора й, онзи красив пилот. Напомняше й на Бен — мургав със същите разтапящи те очи.

— Трябва да си вървя — рече тя на Джанис към десет часа. — Иначе ще изпусна автобуса си.

— За бога, недей. Защо не останеш? От седмици не съм те виждала толкова весела. Ще спим в някоя станция на метрото и ще се приберем на сутринта. Толкова ще е весело. А по-късно ще дойдат още кавалери.

Линда се колебаеше. Изкушението беше наистина голямо. Джанис беше права. Наистина се бе развеселила.

— Не — рече тя накрая. — По-добре да си вървя. Нан ще се тревожи. Ще ти позвъня утре сутринта.

— Много си глупава — засмя се Джанис.

— Разкошна е тази твоя приятелка — подхвърли един от пилотите, който проследи с поглед гъвкавата фигура на Линда и стройните й крака, докато тя си пробиваше път през тълпата. — В състояние съм да си падна здравата по нея.

— Не се хаби напразно. Ангажирана е — предупреди го Джанис.

Тази нощ от много време насам имаше бомбардировка. Обсипаха със снаряди и Чизуик, и Актън. Малката къща, където Линда и Нан живееха, беше ударена, преди двете да успеят да излязат и да се скрият. Линда беше намерена под купчина развалини, здраво стиснала парче от нощницата на Нан.