Пиърс Браун
Златен син (4) (Книга втора от „Червен изгрев“)

4.
Сринат

Стоя пред своя господар, ала него не го е грижа.

Стените на кабинета са облицовани с дърво, а подът е застлан със старинен килим, взет от железния му праотец от двореца на Земята след рухването на Индийската империя — една от последните велики държави, възправила се срещу Златните. Какъв ли ужас са изпитвали тези родени по естествен път човеци, когато са видели Завоевателите да падат от небето! Човекът — усъвършенстван, ала носещ вериги вместо надежда.

Стоя пред бюрото на Август — скромно изделие от дърво и желязо, точно пред седемстотингодишното кърваво петно, където изискан Златен убиец е отделил главата от тялото на последния индийски император.

Нерон ау Август лениво поглажда лъва, излегнал се до бюрото му. Изглеждат като статуи на близнаци. Зад тях се простира Космосът. Илюминатор гледа към черния мрак — там корабите на Армадата на Скиптъра лежат като гигантски го̀леми, потънали в ужасна дрямка. Минаваме край тях в последната отсечка на триседмичното ни пътуване от Марс.

Август е вперил очи в бюрото си, където върху дървото тече поток от данни.

Струва ми се тъй отдавна, когато той ме заведе на обиколка из Марс, за да ми покаже нашите владения — от латифундиите, където висшеЧервените се трудят над посевите, до обширните полярни пространства, сред които в средновековно усамотение живеят Обсидианите. Тогава той ме покровителстваше, привличаше ме към себе си, учеше ме на каквото го е учил баща му. Аз му бях любимец и само Лето ме превъзхождаше. Сега той е чужд човек, а аз съм срам за него.

Минаха два месеца, откакто Карн ме победи в Академията. Макар и косата ми да израсна отново и счупените ми кости да заздравяха, същото не важи за репутацията ми. И заради това моята служба при АрхиГубернатор Август е в най-добрия случай под въпрос. Всеки ден враговете ми се увеличават. Но тези, новите, предпочитат шушукането пред бръснача.

Все повече се убеждавам, че Синовете на Арес са направили погрешен избор. Не съм създаден за студената война на политиката. Не съм създаден за тънкости. По дяволите, бих скрил момче в търбуха на кон когато си щете, но понятие нямам как да подкупя както трябва някого, та ако ще животът ми да зависи от това.

Из кабинета на АрхиГубернатора се носи нежен, топъл глас, създаден за полуистини.

— Три рафинерии. Два нощни клуба. И два предни полицейски поста на Сивите. Всички са взривени с бомби, откакто напуснахме Марс. Седем нападения, господарю мой. Петдесет и девет смъртни случая със Златни.

Плиний. Строен като саламандър и с кожа гладка като на Розовите. Този Политико не е Безподобен Белязан, дори никога не е учил в Института. Лъщящите му очички надничат иззад мигли, които биха посрамили перата на пауна. Червило в приглушен тон покрива тънките му устни. Косата му е навита и напарфюмирана. Тялото му е тънко, ала мускулесто и приятно, но не много силно на вид под впитата копринена туника. Едно дете с лекота би пребило този нежен като коте мъж. При все това той е турял край на цели родове, пускайки слух тук, шегичка там. Неговата власт е от друга порода. Докато аз съм кинетична енергия, той е потенциална.

Чувал съм и че е отговорен за съсипаната ми репутация. Такт дори намекна, че Плиний може да е подсторил Карн за нападението в градината — или най-малкото бе уредил холокамера, за да заснеме мига на моята гордост.

До Плиний стои четвъртият мъж в стаята — Лето. Той е способен улан, десет години по-възрастен от мен, със сплетена на плитки коса и усмивка — полумесец. Освен това е поет с бръснача, един по-млад Лорн ау Аркос според някои. Има вероятност да наследи имотите на Август вместо кръвните наследници на АрхиГубернатора — Мустанга и Чакала. Човекът ми е доста симпатичен.

— Синовете на Арес стават твърде дръзки — мърмори Август.

— Да, господарю мой — примижава Плиний. — Действително те са извършителите на тези деяния.

— Каква друга мравка ни хапе?

— Никаква, доколкото знаем. На планетите обаче съществуват паяци, кърлежи, плъхове. Заложените на безразборни места бомби са груба работа за Арес, такова насилие е нетипично за него. Нямат връзка с модела на технологичен саботаж и пропаганда в профила му. Арес не е непостоянен и затова ми е трудно да повярвам, че тези деяния водят началото си от него.

Август бърчи чело.

— Тогава какво предполагаш?

— Може би съществува друга терористична група, господарю мой. Сред осемнайсет милиарда души, по данните от преброяването, не ми се вярва един-единствен човек да държи монопол върху тероризма. Вероятно дори съществува престъпен синдикат. Трудя се върху база данни, която мога да споделя…

Плиний е прав. Терористичните атаки, поразили Марс и останалите планети, са безсмислени. Танцьора говореше не за мъст, а за справедливост. Тези нападения са дребнави и ужасни — заложени бомби в казарми, магазини за мода, базари, кафенета и ресторанти за висшеЦветни. Арес никога не би ги позволил. Те привличат твърде много погледи при твърде незначителни резултати и предизвикват Златните да действат и да смажат Синовете.

Пращах съобщения до Танцьора чрез холоКутията. И нищо. Само мълчание. Възможно ли е да е мъртъв? Или Арес ме е изоставил заради тази нова стратегия с бомбените нападения?

Плиний се прозява.

— Може би Арес е променил тактиката си. Дявол си е той.

— Ако Арес е мъж — обажда се Лето.

— Интересно! — Август се извърта рязко. — Кое те кара да мислиш, че Арес не е мъж?

— Защо приемаме, че е мъж? Възможно е и да е жена. Доколкото знаем, може и да е група от индивиди, което до голяма степен би обяснило несъгласуваното естество на тези нови атаки. — Лето се обръща и вперва в мен очи. — Ти как мислиш, Дароу?

— Не обърквай Дароу със сложни въпроси! — граква отбранително Плиний. — Кажи го тъй, че отговорът да е „да“ или „не“, та да те разбере! — Плиний ме дарява с най-състрадателната си усмивка и съчувствено ме стиска за рамото. — Зад приятната му усмивка се крие честен и простодушен звяр. Би трябвало да го знаеш.

Стоя там и търпя това.

Той се извръща.

— Във всеки случай, Лето, ти забравяш, че разработихме културата на Червените като силно патриархална. Тяхната идентичност като народ е центрирана около сбора от ресурси, нужни за прокарването на ембрионалното тераформиране на Марс. Физически тежките, изтощителни задачи се извършват от мъже. Задачи, които ние не позволяваме на техните жени да изпълняват, дори и да са по силите им, съгласно Протокола за стратификация. Ето затова не може да е жена, разбра ли — защото никой недодялан Ръждавел не би последвал човек, който никога не е яхал ноктоСонда.

Лето се усмихва хитро.

— Ако Арес е Червен.

Плиний и Август се разсмиват.

— Може да е умопобъркан Виолетов, издигнал своето актьорство до нови висоти — предполага Плиний.

— Или Меден борсов агент, затънал в работата по провинциални данъчни декларации — додава Лето.

— Не! Обсидиан, който, смея да предположа, най-сетне е преодолял своя ужас от технологиите и е развил умения да използва холоКамера? — Плиний се плясва по крака. — Бих дал една от своите Розови само за да видя…

— Драги ми господа, достатъчно! — срязва ги Август, като почуква с пръст по бюрото. Плиний и Лето се ухилват един на друг и се обръщат към него. — Какво препоръчваш, Плиний?

— Разбира се. — Плиний се прокашля. — За разлика от пропагандата и кибератаките им, на тяхната бруталност е лесно да се противопоставим. Дали това е дело на Арес, или не — нека отговорът бъде прост. Нашите отряди от убийци са подготвени за тактически удари по няколко тренировъчни полигона на терористите под повърхността на Марс. Трябва да нападнем веднага. Ако изчакаме, боя се, че Преторианците на Суверена ще поемат нещата в свои ръце. За Лунородените Марс е непонятен. Ще ошлакат всичко.

— Глупакът къса листата. Дивакът сече ствола. Мъдрецът изравя корените. — Август се умълчава. — Това Лорн ау Аркос някога го каза на баща ми. Тези думи са издялани в Залата на мечовете в Нова Тива. Нападението над тренировъчни полигони няма да постигне нищо освен напълването на холоМрежата с красиви взривове. Политическите игри ме отегчават. Стратегията ни трябва да се промени. С всяка избухнала бомба на Суверена все повече й омръзва моят начин на управление.

— Ти властваш на Марс — отбелязва Лето. — А не на Венера или Земята. Нашата планета не е мирна. Какво очаква тя?

— Резултати.

— Какво си наумил, господарю мой? — пита Плиний.

— Възнамерявам да отровя корените на Арес. Искам бомбохвъргачи самоубийци, а не Сиви. Намерете най-грозните и най-ужасните Червени на Марс, вземете семействата им за заложници и заплашете да избиете синовете и дъщерите им, ако бащите не се подчинят на нашите заповеди. Съсредоточете се върху бомбохвъргачите самоубийци в областите, населени с голям процент младежи, както и в две подбрани мини. Никакви жени бомбохвъргачи. Искам социално разделение. Жени срещу насилието.

Колко малко струва тук животът. Само думи, изречени във въздуха.

— В градските райони също — продължава той. — Не само Кафяви и Червени миньори и селскостопански работници. Искам мъртви Сини и Зелени деца в училища или в аркади до изписаните символи на Синовете на Арес. Тогава ще видим дали и други Цветове още пеят песента на онова девойче, кръвогадно проклятие да го стигне дано!

Сърцето ми пропуска удар. Песента на Ео е стигнала по-далеч, отколкото тя е мечтала, достигнала е холоМрежата и се е разнесла из Слънчевата система, споделена над един милиард пъти благодарение на анархистични хакерски групи. Отново и отново се боя, че ще ме разпознаят. Може би някой Златен ще се разрови из архивите и ще открие, че съпругът на Ео се е казвал Дароу. Но дори и аз вече мъчно разпознавам онова бледо и хърбаво като скелет момче. А колкото до имената… Истински архиви за имената на нисшеЧервените не съществуват. Аз имах прикрепен номер, даден ми от някакъв си надут Меден администратор. L17L6363. И на L17L6363 му метнаха примката на шията, той увисна на въжето и умря, а после тялото му бе откраднато от неизвестен извършител и вероятно погребано в недрата на мините.

— Възнамеряваш да изолираш Червените от останалите Цветове, а после да изолираш Синовете от Червените — усмихва се Плиний. — Господарю мой, понякога се чудя защо ли изобщо съм ти нужен.

— Не се дръж снизходително към мен, Плиний. Това е под достойнството и на двама ни.

Плиний се покланя.

— Действително. Поднасям извинения, господарю мой.

Август отново поглежда Лето.

— Гърчиш се като кутре.

— Безпокоя се, че това ще влоши положението — мръщи се Лето. — В момента Синовете ни създават неприятности, така е. Но надали са най-тежката напаст за нас. Ако го сторим, може да налеем масло в огъня. Още по-зле — и ние ще носим същата вина като Синовете. Терористи.

— Вина не съществува. — Плиний лениво поглежда поток от данни в дейтапада си. — Не и когато съдията си ти.

Лето не е доволен.

— Господарю мой, нашият императив за власт съществува, защото ние сме най-пригодни да ръководим човечеството. Ние сме Платоновите царе философи. Нашата кауза е редът. Ние осигуряваме стабилност. Синовете са анархисти. Тяхна кауза е хаосът. Това трябва да използваме като наше оръжие. Не Сиви в нощта и бомбохвъргачи сред децата.

— Трябва да се стремим към по-висока цел? — пита Плиний.

— Да! Може би да разработим медийна кампания срещу Синовете. Дароу, не си ли съгласен?

Отново не отговарям. Не и докато АрхиГубернаторът не признае присъствието ми. Той не цени безочливостта и непристойното държание — освен ако няма полза от тях.

— Идеализъм — въздъхва Плиний. — Възхитителен у младите, макар да е заблуда.

— Внимавай, като говориш отвисоко на мен, Политико! — изръмжава Лето и оглежда самодоволно ухиленото лице на Плиний за липсващия белег на Безподобните.

— Планът ти не бива да е толкова брутален, АрхиГубернаторе. Това ми е мисълта.

— Бруталност. — Август оставя думата да увисне във въздуха. — Тя не е нито добра, нито лоша. Това е просто прилагателно към нещо, в този случай — към действие. Онова, което трябва да анализираш, е природата на действието. Добро или зло е да спреш терористи, които взривяват с бомби невинни хора?

— Добро. Предполагам.

— Тогава какво значение имат нашите методи, стига да причиним вреда на по-малко невинни, отколкото те биха увредили, ако все така им позволяваме да съществуват? — Август сбира дългопръстите си длани. — Но в основата си този въпрос не е философски, а политически. Заплахата не са Синовете на Арес. Със сигурност не са. Те са само оръжие на политическите ни врагове, а именно Белона, и го използват като оправдание на твърденията си, че аз не мога да контролирам Марс. Къдравелковците вече търсят как да ме лишат от губернаторския пост. Както знаеш, единствено Суверенът притежава власт да ме свали от него дори и без гласуване от Сената. Ако тя пожелае, може да даде Марс на друг род — на Белона, на нашите съюзници Юлиите, дори и на род, който не е от Марс. Никой от тези родове не би управлявал Марс толкова добре като мен. А когато Марс се управлява добре, има полза за всички — и висши, и нисши. Не съм деспот. Но един баща трябва да издърпа ушите на децата си, ако те се опитват да подпалят къщата му. Ако се налага да убия няколко хиляди души за благото на мнозинството, за да тече свободно хелий-3 и гражданите на тази планета все тъй да живеят в свят, неразрушен от война, то ще го сторя! Което ни довежда до Дароу ау Андромед. — Сега, след като току-що е заповядал да умъртвят хиляди невинни, срещам студения му поглед и не мога да сдържа подръпването, когато у мен се надига черна омраза. Навеждам глава любезно и почтително.

— Господарю мой! Ти ме призова?

— Да. И пребиваването ти тук ще е кратко. Играх гамбит, когато те взех от Института и те назначих на служба при мен. Знаеш ли това?

— Да.

— Смятах достойнствата ти за задоволителни и намирах съперничеството ти с Касий ау Белона за забавна надпревара между ученици. Но кръвната вражда, обявена помежду ви, се превърна… — той хвърля поглед към Плиний — в бреме за моите интереси, както икономически, тъй и политически. Бяха претърпени значителни загуби вследствие покачването на тарифите за Ядрото, където се разполагат поддръжниците на Белона. Родове се колебаят да изпълняват задълженията си по сделки, сключени преди години на масата за преговори. Затова в знак на помирение с тези оскърбени партньори аз реших да продам твоя договор на друг род.

Вътрешно изтръпвам.

— Господарю мой… — опитвам да се намеся. Това не бива да се случва. Ако той ме лиши от мястото ми, близо три години труд ще отидат на вятъра. — Позволете да…

— Не позволявам. — Той отваря едно чекмедже и лениво подхвърля парче месо на своя лъв. Лъвът чака Август да щракне с пръсти, преди да го заръфа. — Решението бе взето преди месец. Няма полза от излишни думи. Не съм Живака, който договаря цената на литиеви фючърси. Плиний…

— Подробностите са доста елементарни, Дароу, тъй че ще са лесни за схващане. — Плиний не е откъсвал очи от мен. — АрхиГубернаторът бе прекомерно любезен да ти даде предупреждение за прекратяването на договора ти, както се постановява в него.

— В договора ми пише, че трябва да получа предупреждение шест месеца по-рано.

— Ако си спомняш член осми, параграф трети, алинея четвърта, трябва да получиш шестмесечно предупреждение, освен в случай че не успееш да действаш както подобава на улан от… почитаемия Дом Август.

— Това шега ли е? — поглеждам към Лето и Август.

— Да виждаш да се смеем? — пита превзето Плиний. — Не? Дори не се подсмиваме и не се кискаме?

— От всички улани аз се класирах втори в Академията! Вие дори не издържахте в Института!

— Ах, не е заради това! Ти се справи… прилично.

— Тогава за какво?

— Заради постоянното ти присъствие в холо токшоутата.

— Никога не съм се появявал по холото! Та аз дори не го гледам!

— Моля ти се! Наслаждаваш се на собствената си слава. Макар и да те подиграват, ти се къпеш в светлината на прожекторите и покриваш този Дом със срам. Знаем какво си търсил чрез своя дейтапад. Виждаме те как се гласиш, като се видиш по холото, все едно то ти е личното огледало. Сюжетите се занимават с теб и дъщерята на АрхиГубернатора…

— Мустанга е в двора на Луната!

— Което ти най-вероятно си насърчил. Ти ли я помоли да влезе в двора на Суверена? Това влиза ли в твоя план да разделиш дъщерята с баща й?

— Дрънкаш дивотии, Плиний.

— И принизяваш името на Август. Дърлиш се с Белона в бани, отредени за освежаване и размисъл. Това ние не можем да търпим.

Дори не зная какво да кажа. Той си измисля. В действителност има за какво да се хване, но той лъже само за да ме заплюе в очите, да покаже, че съм в негова власт.

Плиний продължава:

— Прекратяването на договора ще се осъществи след три дни.

— Три дни — повтарям аз.

— Дотогава ще ни придружиш до повърхността на Луната и ще останеш в резиденцията, предоставена на Дом Август за Срещата на високо равнище, макар и от настоящия момент ти вече да не си улан на този Дом. Не представяш АрхиГубернатора и не можеш да използваш името му, за да получиш достъп до каквито и да е съоръжения, нито за да печелиш благоразположението на млади дами или господа, нито за хвалби, обещания или заплахи. Дейтападът ти от Дома ще бъде конфискуван. Твоите идентификационни кодове на улан вече са понижени и ще бъде преустановено участието ти във всички проекти, възложени ти досега.

— Възлагали са ми само строителни проекти.

Устните на Плиний се изкривяват в змийска усмивка.

— Тогава този преход ще бъде лесен.

— На кого ме продават? — смогвам да попитам. Докато ме изоставя, Август не ме поглежда в очите. Той гали своя лъв. Все едно дори не съм в стаята. Лето е забил поглед в земята. Засрамен. Благородството му надхвърля разиграващия се тук цирк, но Август е искал той да присъства и да гледа, да се учи как се отрязва гангренясал крайник.

— Не си за продан, Дароу. Въпреки произхода ти бих очаквал да си знаеш мястото. Ние не сме Розови или Обсидианови, та да ни продават като роби. Твоите услуги ще бъдат предложени на търг — казва Плиний.

— Все същата кръвогадост! — изсъсквам. — Вие ме изоставяте. Който и да откупи услугите ми, той не може да ме защити от Белона. Тези къдрокоси копелета ще ме издирят и ще ме убият. Единствената причина да не го направят преди два месеца беше…

— Че ти си представител на Август? — пита Плиний. — Но АрхиГубернаторът нищо не ти дължи, Дароу. От това заблуждение ли страдаш? В действителност длъжник си му ти! Защитата ти ни струва пари. Струва ни възможности, контакти, сделки. И тази цена се оказа твърде висока. Трябва да ни видят, че подкрепяме мира с Белона. Суверенът иска мир. А ти? Ти си източник на напрежение, глождещ чеп в пословичното ни седло и оръдие на войната. Затова сега ще претопим меча си в рало.

— Но не и преди да ми отсечете главата с него.

— Недей да просиш, Дароу — въздъхва Плиний. — Покажи малко твърдост, младежо. Да, времето ти тук изтече, но ти си куражлия. Притежаваш жизнеността на млад мъж. Хайде, изправи го тоя твой гръбнак и напусни с достойнството на Златен, който знае, че е сторил всичко по силите си. — Очите му ми се присмиват. — А това означава „напусни този кабинет“. Веднага, драги ми господине, преди Лето да те е изхвърлил навън и да тупнеш на абсурдно стегнатия си задник.

Впивам поглед в АрхиГубернатора.

— За такъв ли ме вземате? За някакъв си сополанко, когото да натикате в ъгъла?

— Дароу, най-добре ще е да… — подема Лето.

— Ти си този, дето ни натика в ъгъла — отвръща Плиний и слага ръка на рамото ми. — Ако се тревожиш, че няма да получиш обезщетение, ще си го получиш. Парите ще ти стигнат за…

— Последния път, когато лакей на АрхиГубернатора ме докосна, аз забих нож в малкия му мозък. Шест пъти. — Поглеждам ръката му и той бърза да я отдръпне. Изпъвам рамене. — Не отговарям пред някакво си небелязано пале — Феичка. Аз съм Безподобен Белязан. АрхиПрим на випуск петстотин четирийсет и втори на марсианския Институт. Отговарям пред АрхиГубернатора на Марс.

Пристъпвам към Август и карам Лето да заеме отбранителна поза. Добре си спомнят колко ми трябва да си изтърва нервите.

— Вие отредихте Юлиан ау Белона да влезе в Изпитанието с мен, господарю мой. — Очите ми го изгарят. — Там аз го убих за вас. За вас воювах срещу Карн. Запазих гробно мълчание, и моите войници също, когато се опитахте да купите на сина си победата в Института. — При тези думи Лето трепва. — Промених записите. Доказах, че превъзхождам кръвните ви наследници. А сега, господарю мой, вие твърдите, че съм пречка за вас.

— Ти си Безподобен Белязан — съгласява се АрхиГубернаторът, докато преглежда данните върху бюрото си. — Но нямаш кой знае каква стойност. Родът ти е мъртъв. Оставили са те без земи, без средства или владения в индустрията, без позиция във властта. Всичко това е било конфискувано за покриване на дълговете им — включително и тяхната чест. Каквито остатъци са ти дали по-висшите от теб — съхранявай ги грижливо! Каквато благосклонност си получил — помни я!

— Мислех, че вие подкрепяте делата, а не титлите. Господарю мой, Мустанга ви напусна. Не допускайте тази грешка да отлъчите от себе си и мен.

Най-сетне той вдига глава и ме поглежда. Очите му са нечовешки, те принадлежат на нещо друго — сдържана и безсърдечна пресметливост, подхранвана от чудовищна гордост. Гордост, по-силна от него, простираща се назад чак до първите немощни крачки на човека в черния Космос. Това е гордостта на дузина поколения деди, бащи, сестри и братя, в този миг цялата дестилирана в един-единствен бляскав, съвършен съд, който не позволява провал и не търпи недостатъци.

— Моите врагове те унизиха. Значи унизиха и мен, Дароу. Ти ми каза, че ще победиш. Но после загуби. А това променя всичко.