Пиърс Браун
Златен син (37) (Книга втора от „Червен изгрев“)

37.
Война

Предният хангар е огромен. Гигантска пещера в трюма на моя кораб, гъмжаща от мъже и жени от всички Цветове. С дължина шестстотин метра. Покрай лявата й стена са наредени стотици тръби катапулти. До всеки ред се достига по мрежа от гигантски издигнати пътища, по които могат да вървят хора в Звездни черупки. Хиляди стоят, готови да се разпръснат, групирани по легиони.

Аларменият сигнал „готови за бой“ отеква из целия кораб. Дрезгавият глас на Орион се носи по интеркома. Под корпуса Рок, сега най-младият командир на флота от сто години насам, ще раздели армадата ни на флотилии, за да нападнем Белона по цял Марс. Литват ескадрони от цепоКрили и оси. Сини летят към смъртта си. Сред тях са Златните предводители на отряди. Целта на всички е да проправят тунел, достатъчно голям, та кораби-пиявици да кацнат на рояци върху вражите корпуси. Някои Претори събират войниците си, за да отблъскват вражите вълни, успели да проникнат на борда им. Други се втурват в нападение. Тъй или иначе, това е хазарт. Не мога да го мисля сега. Това е отговорност на Виктра, Рок и Орион. Аз имам своя отговорност.

Спирам се и оглеждам хангара.

— Ами ако Арес не е истински? — питам тихо.

— Какви ги говориш, по дяволите? — пита Севро.

— Ами ако е само уловка на Златните? Някой, който дърпа конците, за да направлява Обществото нататък, накъдето им е нужно на тях? Ами ако всичко е лъжа?

Севро дълго се взира в мен, после скача върху един парапет и изревава с цяло гърло надолу към хангара.

Хангарът отговаря с рев.

Изревават Сивите. Обсидиановите. Оранжевите. Червените, които работят по тръбите. Също и Златните, поискали да бъдат прехвърлени в моя кораб.

— Това не е лъжа.

И тогава виждам как свалят знамената на легионите и ги заменят с нещо ново. Изчезнали са пирамидите на Обществото. Изчезнали са лавърът, скиптърът, мечът и книгата. Изчезнал е лъвът на Август. На тяхно място високите златни знамена, с които легионите влизат в битка, са увенчани с вълци и Секачи.

Легионите са мои.

Усещам някакво жужене сред обкръжаващите ме. Някакъв физически фанатизъм. При Златните не бе точно такъв. Златните ме обичат, защото нося слава и победа. Тези други Цветове ме обичат за нещо далеч по-различно и много по-мощно. Всеки друг Златен завоевател щеше да опразни кораба, но аз не го сторих, защото те избраха мен вместо своите някогашни Златни господари. Аз им дадох този избор.

Севро ме стисва над лакътя.

— Разбираш ли, че днес трябва да се биеш различно?

— Загрявам, Севро. — Опитвам се да се отърся от ръката му.

— Не загряваш. — Той ме дръпва, за да го погледна, и пропъжда Рагнар назад. — Всяко твое движение днес ще бъде заснето и излъчено до всяка една част на Слънчевата система. Целта на тази битка е да направиш флотилията своя. — Гласът му се снишава до дрезгав шепот. — Синовете ще го разпространят. Чакала ще го разпространи. Дом Август ще го разпространи. Действай като бог, за да те следват като бог. Схвана ли?

— Дали ще победим, или ще загубим, флотилията си е на Август — казвам.

— Не и ако той е мъртъв.

Възложих на Севро да проникне в Цитаделата в Егия, където държат в плен АрхиГубернатора. Но не съм му казвал да убие Август.

— Няма да го убиваш! — заявявам властно аз. — Забранявам! Това е…

— Необходимо. Неговата легитимност не ти е нужна. Ти още ли не си проумял какво представляваме ние? Тук каквото си вземеш, го получаваш, без значение кому се полага по право! — Той се изплюва на земята. — Ти си на двайсет години, Дароу. Ако завоюваш Марс, ставаш жив бог. И затова, като разкриеш какъв си в действителност… ти ще си над Цветовете. Разбираш ли ме?

Севро е помъдрял от нашата първа среща насам. В това няма никакво съмнение. Но се боя, че има твърде високо мнение за мен. Аполон се мислеше за бог. Август се мисли за бог. Не бог трябва да бъда аз. На бога му служат, на бога се кланят. Аз никога не съм го желал. Ео никога не го е желала. Севро ще трябва да се научи. Целта е свободата. Ала като че всеки просто иска да следва.

Мустанга днес е начело на военните операции. Тя се носи из въздуха заедно с Милия, Клетвопрестъпницата с конска физиономия, която осиновихме в Института. Около мен се мотае безжалостен Златен с познато лице. Засмивам се и го посочвам на Севро, който изругава язвително.

— Проктор Юпитер? — подвиквам на мъжа. — Миличък, възможно ли е това да си ти?

— Че кой друг да бъде, диване надуто? — Юпитер застава пред мен. Висок е. С нехаен поглед. Косата му е вързана стегнато. Половин стъпка по-висок от мен, той е не човек, а звяр — греховен хедонист с направо километрична арогантна жилка и е ясно, че на двамата с Рагнар им трябват едно-две спречквания и ще се разпорят един друг. Той оглежда бръснача, увит под лакътя ми, и виждам, че и той носи своя по същата нова мода. — Чух, че тая нова мода ти си я въвел. — Юпитер вдига ръка. — Много я одобрявам! Дръзко като гола пишка, тикната в мравуняк!

— Още ли куцаш? — пита Севро.

— Я млък бе, Гоблин! — казва подигравателно Юпитер.

— Татенцето мило си проведе едно дуелче с Проктор Юпитер, за да спечели поста Рицар на гнева — усмихва се Севро. — Дъртият го резна точно там, дето и аз. Право в гъза.

— Тая хлъзгава шлака Фичнър е… хитряга — кимва неохотно Юпитер. — Голям, ама голям хитряга. Аз помагах на дамата — продължава да боботи той и посочва Мустанга.

— Как така? — питам.

— Повечето градове на Август са под възбрана за комуникации. Никакви съобщения — нито навън, нито навътре. Аз съм емисарят на тези, които са запазили лоялност. Промъквам се навътре и навън. Вече от седмици пращам вести в отдалечени пощенски кутии и до другите лоялни градове. Тук се развихри цяла война с нейните агенти, както и тези на брат й, докато ти стъкмяваше флотилия в Космоса. Беше неприятно, драги ми господине.

— И какво можеш да ми кажеш? — питам.

— И тъй, татенцето Белона командва домашната си флотилия срещу твоите приятели. На Касий и Карн са възложени сухопътни операции вътре в Егия. Аз ще ти помогна да ги откриеш и убиеш. — Юпитер вдига грамадните си вежди, сякаш да ни подскаже колко досадна му е тази задача. — Там е смисълът — избийте членовете на семейство Белона и всичките им съюзници изведнъж ще се зачудят защо ли воюват, нали така? — Той намигва на Севро. — По-добро е само да строшиш главата на оная Лунородена Суверена.

— Сигурен ли си, че всички Белона са в Егия?

Юпитер кимва с неудоволствие.

— Поне когато ги видяхме за последно. Това обаче беше преди два дни, след като докараха Август окован. — Той вдига безгрижно пръст. — А снощи кацна странна поредица от тежкотоварни совалки.

При споменаването на совалките махвам пренебрежително с ръка. Той ме поглежда втренчено, но аз му казвам да млъкне и да застане зад мен, за да посрещна Мустанга и нейната свита.

— Всичко е подготвено — казва тя. — Чакаме заповед за изстрелване. — Бърчи нос, като че е подушила някакво зловоние. — Севро, дръж Юпитер под око! Той има навика да сере там, където яде.

Юпитер се прозява.

— И за мен е удоволствие да работя с теб.

— Милия, възхитително е да те видя измита — казвам аз.

— Жътвар. — Тя кимва и се усмихва. Върху нейното лице това е грозна гледка. — Още ли си играеш със сърпове? Сгрява сърцето!

— Ти имаш сърце? — изсмива се Севро.

Тя го оглежда от глава до пети.

— Грамада! — Замълчава. — Вчера видях Полукс, обаче от другата страна. Вмъква се и се измъква тук с Юпитер. Организирал си ни малко събиране на випуска. Чух за Такт. Гадно копеле беше той.

Вярно си е. Поглеждам дейтапада си. След пет минути ще зададем координати за изстрелването. Екипът ми се разпръсва. Мустанга се бави, изражението й е замислено.

— Какво става? — питам. — Вече се тревожиш за мен?

— Малко — признава тя и се приближава достатъчно, за да усетя уханието й. — Но най-вече за баща ми. Ами ако го убият, преди въобще да кацнем?

— Няма да го убият. Ще им е нужен като разменна монета. А ако загубят, ще го пощадят с надеждата, че и ние ще постъпим така с всички членове на семейство Белона. Такива важни хора като него не ги убиват.

Посягам да я хвана за ръката, за да я успокоя, ала тя я дръпва и ми обръща гръб.

— Предстои ни да завоюваме планета.

Гледам я как се отдалечава и крещи заповеди на войниците си.