Пиърс Браун
Златен син (16) (Книга втора от „Червен изгрев“)

16.
Играта

Бръсначът на Фичнър изжужава и отсича опашката по-бързо, отколкото пчела махва с крилца. Тя тупва на пода, прозрачното жило бълва отрова със съскане. На ръката на Суверена ранената твар изпищява. Вие и се гърчи като умираща котка. Суверенът я откъсва и я запраща в стената. Моята твар се отпуска бавно, сякаш е свързана с другата. С жалко мяучене се връща в кутията си, за да се скрие в тъмното. Опипвам едва забележимата кървава следа, оставена над китката ми.

— Значи лъжете, все пак — казвам с лукава усмивка.

Суверенът изпуска продължителна въздишка.

Мустанга се изправя, вбесена.

— Вие обещахте, че няма да им сторите нищо лошо. Излъгали сте!

— Да. — Октавия разтрива слепоочията си. — Да, излъгах.

— Казахте, че тук няма лъжи! — съска Мустанга. — Това бе предварително условие да ви се закълна във вярност! Единственото, за което помолих — и вие възнамерявахте да го сторите пред очите ми?

— Седни. — Суверенът се изправя и се доближава до Мустанга толкова, че носовете им се допират. — Сядай.

Дишайки тежко, Мустанга сяда. Не поглежда нито мен, нито Суверена. Обкръжена е от предателство. Суверенът забелязва това и стъкмява нова стратегия, а Мустанга изважда златен пръстен от джоба си и започва натрапчиво да го върти между пръстите си.

— Знаеш ли защо ми е нужно да премахнат семейството ти? — пита Октавия Мустанга. Тя не отговаря. — Зададох ти въпрос, Виргиния. Престани да се сърдиш и ми отговори.

— Той е заплаха за мира — отвръща безизразно Мустанга и надява пръстена на пръста си. — Не зачита вашите заповеди. Не се подчинява на финансовите директиви. Забавя доставката на квотите за хелий-3.

— Ако се опитах да го отстраня от власт, какво щеше да се случи?

Мустанга поглежда нагоре към нея.

— Той щеше да се разбунтува.

— И какво да правя? Ако той въстане, докато е на Марс, планетата ще се превърне в негова крепост. Какви средства ще ми струва да се справя с него — да го открия, да го убия, да възстановя реда, — това… ничий ум не го побира. Кораби. Войници. Храна. Боеприпаси. Търговия. Недостиг на хелий-3. Обществото няма да се съвземе години наред. Ние не можем да си позволим враг като него. Но не можем и да си позволим един съюзник така да ни оскърбява публично. Ами ако Губернаторите на Газовите гиганти решат, че моите заповеди не ги засягат, защото проявяваме снизхождение към баща ти? Защото го оставяме да манипулира цените на хелия или да пренебрегва директивите на Суверена? Преди шейсет години, по време на първата година от моето управление, въстанаха Спътниците на Сатурн. Войната не свърши, докато не унищожих напълно спътника Рея. Петдесет милиона мъртви. Ето колко твърдоглава е нашата раса. Те знаят колко ми е трудно да действам на милиарди километри от Ядрото. Но все пак ги е страх. Толкова много от силата на един властелин е плод на народното въображение! Моята власт — това не са корабите. Не са Преторианците. Моята власт е техният страх. Но трябва непрекъснато да им се напомня.

— И значи моето семейство е било напомнянето.

— Да. Кажи ми, че не е разумно.

Мустанга дълго мълчи.

— Това е логичният политически ход. Но той ми е и баща…

— Тогава вземи под внимание и това.

Тя махва с ръка, над пода светва холо, образът се издига и запълва половината стая. Показва бунт. Сгради димят. Сиви покосяват мъже и жени с пулсоръжия. Тя сменя изображението. Още десетина изображения заиграват из стаята. Една жена се строполява мъртва пред мен. В черепа й зее дупка. Още дими.

Взирам се в неочаквания ужас.

— Това Марс ли е? — питам. Боя се за семейството си.

— Ти това ще си помислиш, нали? — Суверена промушва с пръст дулото на пулсПушка, когато тя стреля. — Венера е.

— Венера? — прошепва Мустанга. — На Венера няма Синове на Арес.

— Нито пък ще има след тази вечер. Пожарът се разпростира чак до Ядрото. Преди два часа многобройни бомби разтресоха това Общество. Моите Политици и Претори, и разни служители на високо равнище из цялата империя са въвели в действие Нулевата заповед. Никакви медии няма да съобщят това. Навсякъде, където бушува пожар, въвеждаме карантина. Ще ги потушим. Нещо, което баща ти не стори, Мустанг. Всъщност, той позволи на Синовете да преуспяват. Да се разпрострат чак дотук.

Предупреждавах Хармъни. Надявам се само не всички Синове да са изгубени.

Суверенът прикляква пред Мустанга.

— Баща ти трябва да умре. Той увеси на въжето жената, която Синовете на Арес използваха, за да започнат всичко това. Лицето му пламти из цялата им пропаганда. Ако той си отиде и ние ги нападнем, те угасват! Убиваме с един куршум два заека. С цената на само петдесет живота. Зная, че той ти е баща, но има причина ти да дойдеш в моето лоно.

Гледам Мустанга и сега проумявам тази причина, която сломява сърцето ми.

Тя се изправя бавно и тръгва към прозореца, сякаш бяга от решението. Взира се навън в кораб, прелитащ сред далечната мъгла.

— Когато майка ми бе жива, той яздеше с мен из гората. Спирахме на една поляна, обрасла с диви цветя, полягахме сред червените цветове с разперени ръце и се преструвахме на ангели. Онзи мъж е мъртъв. С този, новия, постъпете, както желаете.