Пиърс Браун
Златен син (25) (Книга втора от „Червен изгрев“)

25.
Претори

— Ние сме погубени, тъй рече АрхиГубернаторът на Калисто. — АрхиГубернатор Нерон ау Август ни оглежда около масата, за да види дали разбираме колко сериозни са думите му. Орловите черти на лицето му улавят светлината в щаба на кораба. На нея бузите му изглеждат хлътнали и тя му придава вид на сокол, който гледа отвисоко над човката си. — И защо да не го каже? Ядрото се сплотява срещу нас. Нептун е на далечна Орбита — корабите на Веспасиан ще пътуват дотук шест месеца, за да ни подкрепят. И всичко това — докато собствените ми знаменосци се крият зад щитовете си в своите градове на Марс и ни пращат на помощ само вторите и третите си синове и дъщери. — Той поглежда двамата най-отдалечени на масата. — Тяхната немощ ни осакатява. А сега аз седя тук на съвет с моите Претори, моите воини, и що за велики планове разработват те? Бягайте! Това казват те! Избягахме от Луната преди месец. И оттогава не сме спрели да бягаме, защото Суверенът постъпи коварно и войските й ни победиха и изтласкаха от Марс.

Не така си мислех, че ще протече това. Но пък и нищо не се е случило по моя вина, по дяволите! Проклети предпазливи глупаци обкръжават АрхиГубернатора! Златни, твърде уплашени да не загубят цялото благоволение и власт, спечелени в миналото, та да ги рискуват сега! Още по-лошо, те ме притискат! Сформират се съюзи срещу мен. Това си личи по очите им, по раменете им. Моята печалба е тяхна загуба. Дори и онези, които ме следваха на Луната. Дори и тези, които спасих от сигурна смърт. Така постъпват и с Чакала и смятат за своя победа, че го няма тук, в тази зала, да се заяжда с тях! Тяхна грешка!

Аз седя през десет стола от своя господар на тежката маса от червен дъб в щаба на неговия флагмански кораб, шесткилометровия дреднаут „Инвикт“. Таванът се извисява на четирийсет метра над нас. Залата е прекалено величествена и импозантна. От центъра на масата свирепо гледа издялан релеф на лъв. Над четирийсет стола са празни. Доверени съветници напуснаха, изоставиха Август, както плъхове — потъващ кораб. С нас са Плиний, Претор Кавакс, синът му Даксо и петдесет от най-могъщите Претори, Легати и знаменосци на Август. Те не ме гледат на кръв. Никакви такива детинщини. Тези Златни властват над повече от един милиард души. Тъй че просто ме пренебрегват и внушават на Август съмнения относно моите идеи.

— Съгласни ли сме с АрхиГубернатора на Калисто? Погубени ли сме? — пита Август.

Преди някой да успее да отговори, великолепната порта се отваря и се приплъзва в мраморните стени. Мустанга влиза с бодра крачка и си подхвърля от ръка на ръка ябълка.

— Извинявам се за закъснението си! — Тя се усмихва лъчезарно на баща си, отива при него и целува с прекалена изисканост пръстена му с лъвска глава.

— Пратих вест преди час! — казва Август.

— Нима? — Мустанга хвърля един поглед на Плиний. — Трябва да съм я пропуснала. Разбрах, че сте тук само защото тръгнах да търся брат си да изиграем партия шах. — Тя се смее на шегата. Само Телеманите я схващат. С въздишка тя се отправя към далечния край на масата, като пътем стисва за раменете Даксо и Кавакс. Кавакс избоботва няколко топли думи за поздрав. Тя сяда и вдига на масата военните си обувки.

— Пропуснах ли нещо? Не съм, много ясно. Пипкате се както винаги?

Бузата на баща й потрепва.

— Тук не е конюшня. — Той оглежда обувките й. Тя въздъхва, сваля ги на пода и избърсва ябълката в черния си ръкав.

Мустанга е една от прекалено малкото жени в залата. Агрипина ау Юлии би трябвало да е тук, но тъкмо нейното предателство лиши флотилията на Август от броя кораби, нужен за бързото превземане на Марс. И тъкмо нейното предателство накара Август да отреди воини, които да наблюдават Виктра, за да е сигурен, че лоялността й към него е искрена. Наложи се да употребя почти цялото си влияние, за да я отърва от ареста.

Бяхме прогонени от световете на Ядрото тук, далеч отвъд орбиталния път на Марс. Нашите минни разработки на астероидите са завзети. Неговите авоари — замразени. А градовете на Август — онези, които все още не са се предали на Суверена — са под обсада. Да не споменаваме, че за главите ни са обявени награди. На старците не им се харесва, че наградата за моята глава е втората по големина след тази за Август.

— Преди да ни прекъснат — продължава Август, — мисля, че някой оправдаваше своята пози… — Хрус! Гласът му секва, когато Мустанга шумно отхапва от ябълката. Тя оглежда начумерените лица наоколо. Сдържам се да не се изсмея.

— Господарю мой! — навежда се напред Плиний. — Боя се, че няма алтернатива, освен да продължим нашето тактическо отстъпление. Ако нещата се развиват по този начин, ние ще загубим. А вас, господарю мой, ще ви съдят за… — Хрус! Той трепва и завършва: — … държавна измяна. — Оглежда подкупените си съюзници на масата. — Разполагаме само с един-единствен път.

— Да продължим да бягаме с флотилията, докато подкрепленията на Веспасиан пристигнат от Нептун — мърмори Август. — След шест месеца.

Плиний кимва:

— Или да се предадем.

— Да беше убил Октавия, като имаше възможност, момче — казва Кавакс.

— Ако я бях убил, всички тук щяха да са мъртви — отвръщам.

Даксо кимва.

— Той не искаше да те обиди. Мечтаеше си.

— Защо не уби Октавия? — взира се скептично в мен Плиний.

— Нямаше да успея. Бях в една стая с Айя ау Грим. Може би, ако ти беше там, щеше да се справиш по-добре, но аз съм простосмъртен човек.

Преторите, които си знаят работата, се засмиват.

— Дори и Лорн ау Аркос не би дръзнал — мърмори Август. — А веднъж го видях да убива Опетнен с бръснач. Дароу направи каквото можа. — Той насочва вниманието си към мен: — И ти ли смяташ, че сега трябва да бягаме?

— Това ви кара да изглеждате слаб.

— Ние наистина сме слаби — възразява Плиний. — Но това го кара да изглежда мъдър.

— Мъдреците четат книги по история, Плиний. Силните мъже ги пишат.

— Стига си цитирал Лорн ау Аркос! — сопва се Плиний.

— Мислех си, че си отворен към всякакви знания.

— Твоят дългогодишен живот несъмнено те прави авторитет по отношение на безброй неща — казва напевно Плиний. — Давай, рециклирай още максими от стари воини, та да научим повече за живота и за мъдростта.

— Не става дума за мен, драги Плиний. Тъй че прекрати тези ad hominems. — Посочвам АрхиГубернатора. — Става дума за нашия господар. За съдбата му.

— Колко театрално от твоя страна да го отбележиш, Дароу. — Август разтърква уморено очи.

— Младите проявяват плам, не могат иначе — продължава Плиний. — Но не бива да забравяме, че в благоразумието няма позор. Шест месеца забавяне е малка цена за победата. — Той разтваря длани с дълги пръсти. — Всъщност времето е наш приятел. Октавия не може да си позволи да претърси цялата Слънчева система, за да ни намери. Не и когато Сенатът у дома е тъй разединен. Нейната хватка ще е желязна. Тя ще дере гърбовете на другите АрхиГубернатори и не след дълго онези, които я следват, ще почнат да роптаят срещу заповедите й. Те ще проумеят защо ние се борим срещу нея, а именно защото тя не е наш представител, а Императрица. Това ще ни даде време. А то на свой ред ще ни даде мощ. Което ще ни предостави възможност да договорим изгоден мир.

Претор Кавакс трясва с юмрук по масата.

— Пикая на това!

Същински титан, той сякаш е издялан не от плът, а от камък. Вратът му е толкова дебел, че не бих могъл да го обвия с длани. За разлика от повечето Златни той си е обръснал главата и е пуснал брадата си да расте. Тя е гъста и боядисана в кървавочервено. На по-слаба светлина засиява в тъмното като факел. На лявата му ръка са останали само три пръста. Казват, че синът му Даксо ги отхапал като малък. Въпреки че Даксо е вечно усмихнат и с тихия си глас навежда на мисълта, че ги е отхапал по-малкият му брат Пакс. Телеманите са единствените Претори в залата, които не са задължени по един или друг начин на Плиний. Кавакс ми е симпатичен.

— Жулят ми топките! Тия приказки на Феичка ми жулят топките! — усмихва се подигравателно Кавакс. — Не бива да сме в това положение. Дайте ми позволение, господарю мой, и аз ще събера хиляда души от моята гвардия да се оправят със страхливците, неотзовали се на вашия призив. Извинявам се, миличък! — прошепва той на своя любим лисугер Софокъл — червено-златист остроух звяр, който трепва от гръмкия глас на господаря си. Софокъл си похапва дребни желирани бонбонки от грамадната длан на Кавакс.

Чакаме той отново да се върне към изказването си.

— Та ти казваше, Кавакс… — подканя го Август с бърза усмивка, запазена за любимците му.

— Татко! — Даксо сръчква по-едрия мъж.

Кавакс се сепва и вдига очи.

— А… И когато им откъснат топките и ги увесят на собствените им уши, другите ще се сетят, че вие сте владетелят на Марс, и ще се молят да ви помогнат, Нероне!

Доволен, той продължава да гощава Софокъл с бонбонки.

— И ще узнаят, че ние, малцината благородници, сме били признати за лоялни — бърза да добави Даксо и посочва със замах Златните около масата, които кимат одобрително. Даксо смуче канелена пръчица. Той се усмихва дори повече и от Пакс, макар неговите усмивки да са само наполовина толкова великолепни, но пък са двойно по-дяволити. Засега съм виждал лицето му намръщено само веднъж — когато съзря Чакала на тържеството.

Точно тази злоба няма да утихне. А и не бива. Чакала им отне Пакс. В отговор Телеманите поискаха главата му. На свой ред Август прогони Чакала от Марс в изгнание. Ала сега войната носи нови усложнения и нови необходимости. И Чакала като че е опростен в очите на баща си, но не и в очите на Телеманите. Наблюдавам ги внимателно. Те не са глупаци, въпреки маската, която обичат да носят. Само се надявам да останат в неведение за моя съюз с убиеца на Пакс.

— На всички трябва да им се напомни, че верността към господаря не е нещо, което се отхвърля лесно — завършва Даксо със смайващо сърдечен глас. — Едно посещение на баща ми и сестрите ми би напомнило на другите знаменосци за задълженията им към вас във военно време. — Той накланя игриво глава и ни позволява да се възхитим на изработката на златните ангели, гравирани върху скалпа му. В природата на Телеман е да правят впечатление. — Може би това ще подсили нашите редици.

— Гръмовержци мои — усмихва се Август. — Вечно жадни за насилие! — Той прокарва пръст по опакото на издължената си лява длан. — Но не. Това напомняне ще трябва да почака. Наказанията могат да бъдат раздадени само след победа. Ще изглежда дребнаво, жалки мятания на удавник, като се знае, че флотилията ми е разпръсната, а легионите ми са затворени зад щитовете на моите градове.

Той се обръща към Плиний и пита как я карат останалите от нашите съюзници. Хвърлям крадешком поглед на Мустанга. Тя забелязва и вдига вежда насреща ми — чуди се кога ли ще започнем ние.

— Всичките ни Политици бяха приети — заговаря бавно Плиний. Днес той си е сложил много тежък пласт черно червило. — Както знаете, ние с моите Политици разговаряхме след бягството ни от Луната. И разработихме доста напредничав теоретичен разпад на потенциалните промени в съюзите…

— С компютри? — смее се гръмогласно Кавакс.

— С компютри — продължава Плиний, подразнен. — Моите Зелени аналитици разработиха симулации. На Галилеевите спътници — Йо, Калисто, Ганимед и Европа — никой няма да се присъедини към нас. Нито в симулация, нито в действителност.

— Не е учудващо — измърморва един ястребоподобен Претор. — Същите резултати получихме и ние за спътниците на Сатурн.

Плиний продължава:

— Естествено, те се боят от последиците, ако изберат погрешната страна. Губернаторите на Сатурн засега са загубена кауза. Те всеки ден виждат в своето небе трупа на Рея. В Галилеевия сектор присъствието на Лорн ау Аркос на Европа създава проблем. Неговите… изолационистки политически предпочитания се оказаха заразни за губернаторите на Юпитеровите спътници, особено откакто частната му армия отново е двойно по-голяма от всяка губернаторска войска.

— Изолация? По-скоро пенсия — въздъхва Август. — Може би той има право на нея.

— Ще се побъркаш, татко — обажда се Мустанга от края на масата. — Няма интриги, няма заговори, ни военни хитрости. Само семейството и време, което да прекараш с Адрий и с мен.

Усмивката му е изопната, непроницаема.

— Колко добре ме познава дъщеря ми.

— Онова, което най-много тревожи мен — обажда се Плиний, — е, че Галилейците, според собствените си думи, се съмняват в обосноваността на нашата кауза.

— Така е, защото нямаме кауза! — вайкам се аз, спомнил си своята роля. — Поне не такава, че някой друг да го е грижа.

— Дароу, ще бъдеш ли така добър да обясниш? — пита Плиний.

— И до това ще се стигне, Плиний — намесва се Мустанга. — Дароу гради драматичен ефект.

Оглеждам се из стаята — разигравам цял спектакъл.

— Спокойно може да се каже, че благородните Златни в тази зала разбират човешката природа. Нали? Дори и да не бе така, какво ни мотивира? Кауза? Не. Никой от нас няма кауза. Свободата? Волността? Справедливостта? — Завъртам очи. — Надали! Какво ни засяга, че Суверенът се държи като Императрица? Какво ни е грижа за Споразумението и за свободите, които то предлага на Златните? Нищо! Тук става дума за властта. Въпросът винаги опира до властта. Ние се борим срещу нея, защото сме се прикрепили към една звезда — АрхиГубернатора. Но звездата пада, гасне…

Кавакс се надига на стола си.

— Не обиждай господаря ни, сякаш…

— Сякаш той е какво? Глупак? Не, не е, тъй че зарежете. Белона завземат Марс. Те ще получат договорите, правителствените постове. Нас ще ни изтласкат в периферията, мъртви или без значение. — Гласът ми си играе с публиката. — Властта е единственото стойностно нещо в този свят. Вземете Такт ау Валии-Рат — мой верен съюзник в продължение на три години. Но веднага щом звездата ми започна да залязва, той открадна от мен и се изниза през задния вход. Крадец в нощта. Колко празни стола има тук, които преди Луната бяха заети? Толкова много мъже и жени, които биха пролели кръвта си за Август! Толкова много мъже и жени, готови да жертват очите си за него, когато той седеше на своя подиум в Егия! Сега… — Изтупвам ръце. — Ние губим. Да бягаме, това означава да отслабнем и да умрем. Ако искаме отново да се издигнем, привлечете Галилейците към нашата кауза, съберете Губернаторите на Сатурн под нашите знамена, а после да им покажем, че не сме безсилни! Да им покажем, че пращим от сила! Ние сме арбитрите на живота и смъртта. Ние, а не Белона, сме Дом Марс.

Плиний понечва да каже нещо, но Август му махва да мълчи.

— Какво предлагаш?

— Галилейските семейства имат слабост към Луната по една-единствена причина. Търговията. Ганимед има своите корабостроителници. Калисто не е нищо повече от фабрика за Сиви и Обсидианови за армиите на Обществото. Европа е планета-океан и се занимава с банково дело, дълбоководно минно дело и ваканционни вили. Йо е житницата на всяка планета покрай орбитата на Юпитер. Те твърде много зависят от търговията с Ядрото, за да минат на наша страна. А дори и най-глупавото хлапе знае какво се е случило, когато Властелинът на пепелта се спуснал върху Рея. — Преторите кимат. — Затова ние трябва да ги впечатлим. Трябва да ги ужасим, та да разберат, че нашата сила може по всяко време да ги докосне и не могат да рискуват и да ни изолират.

— Как? — пита Август. Вече всички са налапали въдицата.

Поставям бръснача си на масата, за да разберат що за сделка предлагам.

— Вземаме им корабите. Вземаме им децата. Вземаме ги за съюзници така, както спартанците са вземали жените си. Насила и по тъмно.

Около мен се възцарява тишина. А после се надига врява. Плиний оставя своите Претори да разпердушинят идеята. Каква енергия влага, докато шепне на ухо на Август! Поглеждам Мустанга, ала тя оглежда другите и ги преценява.

— Хвалби! — АрхиГубернаторът кара залата да утихне и отново се обръща към мен: — Не чух план.

— Планът е един. В две части.

Докосвам един дейтапад и холото, дадено ми от агентите на Чакала, се разгръща над масата и показва Ганимед. Спътникът сияе ярко в синьо-зелените цветове на своите океани и гори, бляскав на фона на мраморнобялото и оранжевото на мъглявата повърхност на Юпитер. Опасват го сиви корабостроителници. Давам близък план и те се простират над масата. Изброявам регистрираните кораби. Тези, които възнамеряваме да откраднем.

— Те имат и луноРазбивач.

Около масата подсвиркват.

— ЛуноРазбивач? — прошепва някой.

— Тази информация надеждна ли е? — пита Август.

Кимвам.

— Много. — Пръстите ми треперят, докато въртят изображението на доковете. В сянката на един орбитален док се вижда кораб като моя „Пакс“, но по-нов и по-голям. Черен като нощта и с дължина осем километра. — Суверенът го е поръчала за подарък на своя внук.

При гледката на този кораб-чудовище на Кавакс направо му потичат лигите.

— Каква любвеобилна жена.

— Ако приемем, че това не е скалъпено. — Плиний преглежда холото. — Как ти попадна тази информация?

— И на мен разни птиченца ми чуруликат на ухо.

— Не се свени. Важно е.

— Моите източници са си мои, точно както твоите са си твои, Плиний.

— Значи искаш да откраднеш луноРазбивача от Ганимед? — пита Плиний. — Това означава война.

Кискам се.

— Не, бъркаш. Искам да открадна всички кораби.