Каролайн Кепнес
Ти (50)

50

Изтичвам да ти купя сладолед и в главата ми звучи Боби Шорт — чувствам се, сякаш съм твоят принц. Летя по пътя до магазина и обратно. Хвърча надолу по стълбите, нямам търпение да се върна при теб с ваниловия сладолед, който поиска. Отново си обикновено момиче; преди три седмици сигурно щеше да пожелаеш някое шибано джелато, за което си чела в „Сънди Стайлс“. Готвя се да ти разкажа за оня смешен пич на опашката в магазина, ала когато слизам долу, ти си различна. Чисто гола си и аз се вцепенявам.

— Бек.

— Ела тук — нареждаш тихо.

Изпълнявам заповедта. Дясната ти ръка се плъзга над ключицата и се спуска към гърдата. Ти имаш друго желание.

— Дай ми моя десерт.

Разкъсвам пликчето и лъжичката пада на пода, но майната й, махам обвивката. Сладоледът е мек, аз съм надървен и знам защо Боби Шорт се е чувствал като състезателен кон^[1]. Сега аз съм състезателен кон.

— Само секунда — казвам.

— Тик-так — мъркаш ти.

Пускам „Отново съм влюбен“ на кеша на компютъра и това ти харесва.

— Сложи я да се повтаря — нареждаш.

Подчинявам се и се връщам при чекмеджето. Ти си коленичила в клетката и зърната ти са твърди. Искаш да знаеш дали мога да изтегля чекмеджето и да го махна. Мога. Казваш ми да сваля панталоните си и аз ги свалям. Протягаш двете си ръце през новия отвор, там, където преди беше чекмеджето. Взимам сладоледа и пристъпвам към клетката. Пипаш се и пръстът ти е влажен и блестящ. Разбирам, че трябва да приближа сладоледа. Той се топи, защото и двамата сме разгорещени. Потапяш и другата си ръка в магнита между краката си и не съм в състояние да откъсна очи от теб. И двете ти ръце са покрити със соковете ти. Потапяш влажните си пръсти в топящия се ванилов сладолед. Дразниш ме. Казваш ми, че искаш устата ми, аз ти я давам и пръстите ти я изпълват и те са мънички стихчета. По дяволите е. е. къмингс^[2]. Това е по-добре. Твоето тяло. Моята плът. Хвала на е. е. къмингс. Моето тяло. Твоите ръце. Ръцете ти са „Шифърът на Леонардо“ и тялото ми е твое. Изсмуквам живота от пръстите ти и ги измъкваш от устата ми. Поглеждам надолу към теб и си цялата във ванилов сладолед. Навлизаш все по-дълбоко в себе си. Сладоледената ти ръка се събира с другата върху надървения ми кур. Ръцете ти танцуват и ме повеждат към устата ти. Поглъщаш ме и аз стена от удоволствие и да, ние сме светът и е тясно за нас тримата, моя кур и твоите ръце. Мястото ми е в устата ти и когато отварям очи, си се втренчила в мен. Нужна си ми цялата. Ти ме искаш целия. Знаеш всичките ми тайни и в устата ти има зъби. Изваждаш ме от устата си и ме държиш в ръцете си. Поглеждаш ме и ме молиш:

— Чукай ме.

Несъзнателно ти се доверявам. Тялото ми надделява и нямам търпение да отключа клетката. Ти разтриваш тялото си с ръце и чакаш. Пъхам ключа в ключалката и навлизам в пространството ти, в теб. Ти не бягаш от мен, бягаш към мен, обзета от страст. Обвивам ръце около врата ти, вкарвам езика си в устата ти и го поемаш. Забиваш ноктите си в мен. Бих могъл да те убия и го знаеш. Зърната ти са по-твърди от всякога, а путката ти никога не е била толкова сладка, толкова стегната, ухаеща на ванилов сладолед. Можем да продължаваме така цяла вечност. Оргазмът ти е напълно неподправен, ти експлодираш. Това е екзорсизъм и удивителен знак. Изричаш слова, които нямат никакъв смисъл, аз те притежавам и съм в теб. Отслабвам хватката си и експлодирам и сега ти ме притежаваш, наистина. Извиваш гръб като котка, ау. Отвел съм те на място, по-добро от Горен Уест Сайд, по-изключително от Търкс и Кайкос и от бежовата стая на Ники. Отвел съм те във Франция, при Граала, на луната. Преставаш да се движиш и усмивката ти се разпростира по цялото тяло. Ти си като озарена от слънцето плаваща водна лилия, вплела корени в дъното на езерото, в мен.

Вратата на клетката е широко отворена, аз съм полугол и никога не бих съумял да те хвана, хукнеш ли нагоре по стълбите. Ако ме сриташ по изпразнения кур и решиш да се изплъзнеш, ще успееш. Вратите на мазето не са заключени, тъй че е възможно, поне на теория, да избягаш горе. Но вратата на книжарницата е заключена. Ти така и не работи тук достатъчно дълго, за да разбереш къде крия ключа. И въпреки всичко, ако поискаш, би могла да рискуваш и да се втурнеш гола в книжарницата и да викаш за помощ. Все някой би се притекъл и все някой би дошъл после за мен, ала нищо от това не се случва. Тялото ти не лъже и настръхналата ти кожа казва истината. Облизваш устни и ме поглеждаш.

— Джо. Ау! — измъркваш.