Каролайн Кепнес
Ти (36)

36

Да съм с Карън е шокиращо ефикасно, поне доколкото ти си все по-далече и по-далече от мен. Опитвам се да погледна на положението от добрата му страна — упражнявам се да бъда гадже и това е добре за нас двамата с теб. Но се чувствам кофти, когато галя задника й в леглото, когато сгъвам прашките й, преди да ги сложа в пералнята, и когато пращам на майка й ръчно написана благодарствена бележка след неделната вечеря. Не е редно да те предавам. Ала трябва да знаеш, Бек — всеки ден намирам начин да прегледам снимките ти в телефона ми. Аз съм ти верен. Седем седмици живот с Карън Минти и единайсет седмици психотерапия и Ники мисли, че имам напредък. Не съм така депресиран, както преди. Чета пощата ти и забелязвам, че се придържаш към плана си — никакво пиене, никакво пазаруване. Сега, когато посещавам доктор Ники, напълно разбирам защо той те кара да искаш да се концентрираш.

— Дани, изглеждаш много по-щастлив, отколкото в деня, в който започнахме.

— Благодаря — усмихвам му се. — Чувствам се по-щастлив.

— Добре ли вървят нещата с Карън?

— Великолепно — отвръщам и, строго погледнато, е така.

Ники се смя първия път, като му разправих за нея. Каза, че едно момиче е доста по-ефикасна котка, отколкото някой друг видеоклип от Ютюб. И е съвършено прав.

— Този поглед ми е познат, Дани — ухилва се. — Когато срещнах жена си, мисля, че не спрях да се усмихвам цели две години.

— О, Ники, ние не смятаме да се женим — промърморвам.

Поглежда ме с вид на човек, видял какво ли не, а аз добавям:

— Искам да кажа, че тя просто не е за мен.

Но той продължава:

— Сега вече не изглеждаш толкова щастлив. Страх ли те е да се ожениш?

— Съвсем не — отговарям и това е вярно, бих се оженил за теб на мига.

— Тогава какво не е наред с Карън, Дани?

Тя не е ти.

— Ами тя е… нищо.

— Тя е нищо? — изрича и свива вежди. — Олеле.

Простенвам.

— Имам предвид, че нищо й няма.

— Въпреки всичко — казва той и знам, че времето ни е изтекло — ще ти дам малко домашно. Искам да направиш списък с десет неща, които харесваш у Карън. Тази котка ще прогони мишката. И помни. По-добре е да си мислиш за котката, отколкото за мишката.

— Да, докторе — съгласявам се и това „докторе“ си ни е шегичка, разбираш ме, понеже той не е доктор.

Опитвам се да си нахвърлям домашното по пътя за вкъщи, ала не мога да спра да си мисля за теб.

Все още се мъча със списъка няколко дни по-късно, докато седя на дивана и гледаме любимия сериал на Карън Минти, „Царят на квартала“. Тя се смее на един скеч, който дори не би те накарал да се усмихнеш, и аз те обичам, защото не се смееш лесно. Тя измъква прашките от задника си и аз те обичам заради твоите памучни бикини.

Тя изохква:

— Мамка му, обичам Кевин Джеймс.

— Добър е — лъжа аз.

Обичам те, понеже ти не обичаш Кевин Джеймс и дори и да се засмееш на някой от скечовете му, пак не би го обичала.

Следва реклама на „Бъргър Кинг“ — Карън Минти обожава рекламите и показва среден пръст на телевизора.

— „Бъргър Кинг“ са зле, пържените им картофки са гадни, нали, Джо?

Влизам в тона й и се засмивам, но те обичам, защото даже и да бяхме женени от сто години, ти никога не би ме попитала какво мисля за пържените картофки на „Бъргър Кинг“, тъй като изобщо не би споменала „Бъргър Кинг“, а ако би коментирала пържени картофки, щеше да става дума не само за картофки. Те щяха да са нещо важно. Щеше да има някаква история, свързана с тях. Ти си като зелчица, докато Карън прилича на захаросана черешка, и аз те обичам, понеже зелчиците са по-сложни от черешките. Обречен съм.

Почти съм забравил, че главата на Карън Минти е в скута ми, и тя се взира в мен:

— Бейби, всичко наред ли е?

— О, да — отговарям и прокарвам пръсти по косата й точно както й харесва. — Просто си мислех за домашното.

Карън не одобрява:

— Заклевам се, Джо, тази тъпотия си е чиста загуба на пари.

— Знам твоето мнение.

— В болницата всички откачалки са психиатри. До един са шибани измамници и лъжци и са по-луди от пациентите си.

— Ники не е такъв — отбелязвам.

Тя се засяга:

— Айде бе, хич даже. Те са измамници и лъжци, Джо, измамници и лъжци.

Ти никога не се повтаряш, защото си творческа натура, а Карън не е. Щипе ме по зърното.

— Джо, погледни ме.

Поглеждам я.

— Внимавай, госпожичке.

— За какво изобщо става дума? Искам да кажа, ти си перфектен, Джоуи.

— Никой не е перфектен. — Започвам да звуча като учител. — И имам леко обсесивно-компулсивно разстройство.

— Да бе — смее се Карън Минти. — Ти си обсебен… от путката ми.

Ти никога не би изрекла такава тъпотия, погалвам я, продължаваме да гледаме Кевин Джеймс, а ти ми липсваш толкова осезаемо, че чак ми прилошава. Изведнъж изпитвам желание да изляза на секундата. Изправям се.

— Ей, да няма пожар?

Тя прегръща възглавничката, на която седях, твърде много се нуждае от мен.

— Ще отида до магазина — казвам и взимам ключовете си.

— Искаш ли да дойда с теб? — пита ме и въобще не съм изненадан.

— Не — отсичам и посягам към палтото си.

— Трябват ли ти пари?

Толкова е жалка.

— Не. Стой си тук, ще се върна след малко.

Затичвам се надолу по стълбите и спирам. Бих могъл да правя каквото си пожелая с Карън Минти и тя не би ме напуснала. Впила е ноктите си в мен, Бек. Майка й ми плете пуловер, а баща й предлага да ме води на разходка с лодката си някоя от следващите недели. Сядам под козирката пред входа. Може би като съм далеч от Карън, ще успея да съставя списък с нещата, които харесвам у нея.

1. Карън Минти е израснала с трима братя и е отзивчива.

И това е съвършено вярно. Тя е отзивчива. Когато „ФедЕкс“ прецакаха доставката на новото заглавие на Нора Робъртс, аз я качих на метрото, пратих я до другия край на града и довлече кашон с книги обратно с метрото, нагоре по стълбите и чак до книжарницата. И ако й кажа, ще разтовари книгите, ще им сложи етикети с цени и ще ги подреди. Тя не се оплаква, Бек. Иска да я карат да върши различни неща, точно както непослушно дете се опитва да се държи добре преди Коледа, в случай че Дядо Коледа гледа отнякъде. Мога дори да й наредя да вземе суифъра и да избърше праха, който е забелязала, подреждайки книгите.

2. Карън Минти обича да чисти.

— Израснах в шибана кочина — казва често. — Единственият начин да е чисто беше сама да се захвана, а на мен ми харесва да чистя.

3. Карън Минти обича да готви.

И е страшно добра. Не съм се хранил така не знам от колко време. Истинска домашно приготвена храна (лазаня, която съхранява чудесния си вкус даже и след пет дни). Атлетичното тяло на бегач, което бях оформил, докато следвах Пийч Селинджър (тя би била абсолютно ужасена от Карън), все още си е доста запазено, защото Карън обича да готви, да яде, да чисти и да се чука. И има намерението да прави всички тези неща с мен завинаги. Намерих рецепти от майка й в една пластмасова кутийка. Изпратих й есемес по този повод и тя ми отговори:

В твоята кухня готвя много повече, отколкото в моята.

Каквото и когато поискам, мога да я накарам да ми го спретне, понеже майка й знае как се прави всичко. Занесох малко останала лазаня на Етън и той смята, че майка й трябва да издаде готварска книга. Толкова я бива.

4. Карън Минти се чука добре.

Ами както ти обичаш да злословиш за Блайд и да дразниш — с щръкналите си зърна, още от първия ден, когато дойде в книжарницата, — така пък Карън обича да се чука. Поема го целия, вижда се, че има солиден опит, но това не ме притеснява. Аз съм най-страхотният, с когото е била. Нейни думи, не мои.

5. Карън Минти знае, че Етън е добър човек.

Веднъж излязохме с Блайд и Етън. Беше зле. Блайд се изрепчи на Карън за коктейлите с водка и грейпфрут и й каза, че „Леонардо ди Каприо пие много напитки. Толкова ли си наивна, Карън?“. Еба си. На следващия ден Етън се появи на работа и почна да се извинява:

— Блайд няма много приятелки! Надявам се, че Карън не се е засегнала!

Точно тогава тя се отби в книжарницата. И рече на Етън, че Блайд е „страшно умна“ и „суперкрасива“. Когато той отиде да сере, ми заяви, че според нея Блайд е тъпа путка.

— Етън трябва да е с някое добро момиче — додаде. — Но свестните момчета винаги са с такива кучки. Няма да скъса с нея, колкото и да му говориш. Дай му време. Рано или късно ще я зареже.

Карън Минти е истинска милосърдна сестра.

Преди няколко дни той ме попита, съвсем сериозно при това, дали възнамерявам да й предложа.

— Етън, с нея съм едва от два месеца.

Сви рамене и ми повтори за петдесети път как е предложил на бившата си жена Шели само шест седмици след като са се запознали.

Изтърсих, без да се замисля:

— И виж докъде се докара.

— Когато знаеш, просто знаеш.

— Ами не съм сигурен, че знам, Етън.

— Ами по-добре почни да си мислиш как да разбереш. — За първи път изглеждаше видимо изморен, просто да се чудиш. — Защото тя непременно знае.

6. …

Няма смисъл от това упражнение. Може би Дан Фокс обича Карън Минти, но аз не обичам Карън Минти. Обичам теб. Обичам твоята задълбоченост, обичам писмата ти, които пишеш до себе си, и не е редно да я подвеждам. Честно казано, тя ме пришпорва твърде силно. Защо иначе Етън и Ники биха говорили за брак, при положение че сме заедно от по-малко от два месеца? Ето я и нея, подскача по стълбите на сградата зад гърба ми.

— Бау! — извиква.

Сепвам се, макар да знам, че е тя.

— Господи, колко лесно се плашиш! — смее се.

Сяда под козирката до мен, обляга глава на рамото ми и въздъхва.

— Аз никак не се стряскам. Когато бях малка, братята ми ме плашеха толкова много, та мисля, че загубих чувството си за страх.

Вечерта е приятна. Навън играят деца и пролетта неусетно настъпва. Карън Минти се прозява.

— Каква вечер, а?

— Аха — промърморвам.

Тя чува таймера на печката, придърпва ме и ме дарява с една от силните си, властни целувки.

— Искаш ли енчилади?

— Било ли е някога да не искам енчилади? — отговарям аз и получавам още една целувка.

— Хайде тогава — подканва ме. — Първо енчиладите. След това обеща да ми помогнеш за флашкартите^[1].

Прибирам в джоба си ключовете и я следвам нагоре по стълбите към апартамента ми.

7. Карън Минти има страшен задник.

8. Карън Минти прави страхотни енчилади.

9. Карън Минти смесва картите за сексуални услуги с флашкартите от сестринското училище и понякога се случва да й покажа карта, на която пише СВАЛИ МИ ГОРНИЩЕТО.

10. Карън Минти обича да се чука.

След като се чукаме, поглеждам списъка и виждам, че съм прескочил номер 6.

6. Карън Минти знае какво иска. Тя иска да бъде флеботомист^[2].

Не се оплаква от домашното си, защото знае какво иска. Иска да взима кръв от хората, желае да стане флеботомист.

— Много съм добра във взимането на кръв. Когато човек лежи в болничното легло осем дни с прецакани вени и е на интравенозни антибиотици, понеже някой тъпак е объркал лечението преди това, най-важното нещо на света е правилното взимане на кръв. Не страхотен доктор, а страхотен флеботомист е нужен. И аз искам да ме знаят колко съм добра.

Виждаш ли, Бек? Не е като да иска да туитва каква добра сестра е: „Шибаният Туитър не ме интересува, предпочитам да си живея живота“, заяви онзи ден. Във всичко това има простота, която наистина ми действа превъзходно. Знам го, защото бузите ми са румени, стомахът ми е пълен, чукам редовно и върховно, питай Карън. Събуждам се и изпитвам желание да стана от леглото и да се захвана с живота си. Ала също така се събуждам, мислейки си за теб.

* * *

Изчитам списъка пред доктор Ники. Първоначално той не реагира.

Нетърпелив съм:

— Какво става, докторе?

— Ти ми кажи, Дани.

— Написах си домашното. Сега е твой ред.

Доктор Ники се е втренчил в мен, аз също съм се втренчил в него. И с теб ли прави така?

— Добре, Дани, ще те попитам нещо — навежда се към мен. — Карън знае ли, че не я обичаш?

Не мога да го лъжа за Карън. Няма как да ми помогне, ако не му кажа истината.

— Не — отговарям. — Не знае.

— Пътят към радостта не бива да е постлан с лъжи — изрича той и на моменти ми напомня стар равин и не мога да повярвам, че си мислех, че ти спиш с него. — И ако има нещо, което да съм научил за близо петдесетте си години на тази земя, то е следното: не започнеш ли с луда, луда любов като тази, за която пее Ван Морисън^[3], няма да ти стигнат силите за цялото разстояние. Любовта е маратон, Дани, тя не е спринт.

— Ами ти? Обичаш ли жена си? — изстрелвам аз.

— Не — отсича страшно бързо той. — Но някога я обичах.

На връщане към къщи след сеанса се чувствам депресиран и проверявам пощата ти. Потвърдила си покана за рожден ден в някаква тузарска боулинг зала за задници. Знам, че няма да отидеш, ти вече не ходиш никъде. Само при доктор Ники, защото той е… доктор Ники. Знам обаче, че Карън Минти ще ме придружи и ще остане, докато не й кажа, че е време да се прибираме.

Тя седи с мен на бара, близо до пътеките за боулинг, а мястото ни съвсем не е тук. Ние сме единствените, които не са част от партито. Те са навсякъде около нас, говорят за гардероба на Лина Дънам: Коя е Лина Дънинг?, пита Карън, иска да знае. Обсъждат невероятни тиранти за супермъжкари, Карън Минти дъвче сламката си и свива рамене. Приказват за годишната танцова забава в „Браун“, Карън Минти играе някаква игра на телефона си. Ти не се появяваш на този рожден ден, Карън Минти е влюбена в мен, а аз не й отговарям със същото, просто не мога. Мина толкова време, откакто те видях за последно. Животът щеше да бъде много по-лесен, ако можех да стана фен на „Царят на квартала“. Ала не съм в състояние, Бек. Ти би могла да ме разбереш най-добре. Това е като писмото, което си написа днес:

Скъпа Бек,

Луиза Мей Олкът е права. Едно необикновено момиче не може да води обикновен живот. Не съди себе си твърде строго. Обичай себе си.

С обич, Бек.