Каролайн Кепнес
Ти (35)

35

По време на следващия сеанс казвам на Ники за приповдигнатото си настроение, когато си тръгнах от бежовия му кабинет. Той отвръща, че реакцията ми е обичайна — аз съм нормален! — и че това е заради новия ми поглед върху нещата.

— Имам едно място в северната част на щата — добавя. — На всеки две-три седмици ходя там в горите. Не заради свежия въздух, а заради свежия поглед върху нещата.

На третия сеанс говорим за видеоклипа (за теб) и Ники ми разказва за онова, което нарича „котешката стратегия“.

— Имах една съседка, която даваше котката си под наем. Знаеш ли защо?

— Да помага на депресирани хора? — допускам аз. Грешка.

— Ако някой в квартала се оплачеше от мишки, госпожа Робинсън му предоставяше котката си за един-два дни — обяснява ми. — Дани, характерното за мишките е, че само да усетят миризмата на котка и незабавно изчезват.

— Значи, ако започна да гледам нещо друго, ще спра да гледам това видео?

Той кимва. Замлъкваме. Понякога се случва така, внезапна тишина. Ники твърди, че е нормално, че е необходимо време човек да осмисли нещата. Опитвам се да осмисля перспективата за живот без теб. Навярно бих излизал с други момичета (не мога да си го представя), бих се разхождал и може би бих намерил компания за баскетбол или пък бих седял в някой тъмен бар да зяпам новините по телевизията и бих заспивал сам в леглото си без твоя телефон в ръка и бих се събуждал, без нашият телефон да е притиснат до плътта ми. Дланите ме болят от маниакалната редовна проверка на пощата ти. Сигурно щеше да е добре, ако пръстите ми не бяха толкова изтръпнали. Не искам да знам какво би било да съм тук, без ти да си вътре в мен, Бек. Само знам, че ми е трудно да се справям с теб. Изморен съм.

Ники усеща, че съм приключил с осмислянето, и се намества на стола си.

— Пробвай тази седмица. Води си дневник и ми кажи как върви.

Харесва ми, че ми дава домашно. Напускам кабинета му и виждам, че светът е пълен с жени. Така че може би наистина желая да разбера какъв е животът без теб. Почти бях забравил за другите момичета. Те са навсякъде, Бек. На перона в метрото има колежанки в тесни джинси, заровили глави в Киндъл; също и закръглени по-възрастни мацки, помъкнали найлонови торби със зеленчуци; има домакини на средна възраст със захабени чанти от „Мейсис“ и „Форевър 21“; ето и една секси руса мацка, която е толкова малка, та в сравнение с нея ти си като весел зелен гигант. Прилича на медицинска сестра, изглежда сякаш изжулена с ексфолианти, вторачил съм се в нея, а тя ми се усмихва. Време е да се впусна в играта.

— Познаваме ли се? — казва.

Говори с лек акцент, може би е от Лонг Айлънд Сити.

— Не — отговарям и пристъпва към мен, не се отдалечава.

Мирише на сандвичи с шунка и на дезинфектант. Харесват ми циците й.

— Изобщо ли не се познаваме?

— Съжалявам, не.

— Тогава защо, по дяволите, ме зяпаш така?

— Не знам — отговарям и се чудя какво ли би казал Ники. — Предполагам, че просто ми харесва да те зяпам.

Мотрисата изскърцва при спирането, малките й електриково зелени мънистени очи се впиват в мен. Случайни жени се качват, случайни жени слизат и ние двамата вперваме погледи един в друг като разгонени животни. Мацката има тънки вежди и дълги лакирани нокти, дето изобщо не приличат на твоите, което е добре. Никога не бих могъл да обичам това момиче. Но със сигурност бих могъл да се упражнявам на нея.

Тя започва:

— Кой те наби?

— Катастрофирах.

— Катастрофирал си — усмихва се подигравателно. — Това беше добро.

— Нападнаха ме.

— Значи, просто ме лъжеш, преди дори да знаеш как се казвам?

— Предполагам, че просто ми се искаше да излъжа.

Бива ме в това и Ники щеше да е впечатлен от мен.

— Ами ако пък аз не излизам с лъжци?

— Тогава сигурно е много гадно.

— Какво, по дяволите, става сега?

— Има ли значение? — казвам и продължавам в стила на горилата Донки Конг. — Всичко щеше да е съвсем нормално, ако този разговор се водеше в някой тъмен бар и двамата бяхме порядъчно пийнали.

Името й е Карън Минти. Захапва лъскавата си устна и се заяжда:

— А ако баба ти имаше топки, щеше да ти е дядо.

Тя решава на момента, че ще прави секс с мен, и това го разбирам. Толкова по-лесна е за разбиране от теб, че не бих могъл и да мечтая за някоя по-подходяща котка. Всичко започва със задължителната напитка в долнопробен бар, пълен с деца от Нюйоркския университет, които се наливат с американска бира директно от кофата. На теб мястото никак не би ти харесало, но тя го обожава. Този бар беше неин избор, сега е ред аз да избера и я завеждам в една дупка на Хаустън Стрийт в центъра на Манхатън, която знам, че ще я впечатли. Оказвам се прав, наистина е от Лонг Айлънд Сити и наистина е впечатлена от бар „Ботаника“, пие коктейли с водка и грейпфрут и говори тъпотии, каквито ти никога не би казала, като:

— Знаеш ли какво знам за коктейлите с водка и грейпфрут? Леонардо ди Каприо страшно ги обича. Вярно е.

— Знаеш ли защо храната в болниците е гадна? Защото искат да умреш. Вярно е, Джоуи. Вярно е. Много по-евтино им е, а и ако свободните легла са повече, на хората от персонала няма да им се налага да работят допълнителни часове.

— Знаеш ли, че имах някакво чувство, че тази вечер ще срещна някого? Не бива да ти го казвам, мамка им на шибаните коктейли, но, Джо, имах такова чувство. И тогава ти взе да ме зяпаш.

Тя се оригва.

— Трябва да махнеш това, Джо.

— Ризата си?

— Не, превръзката на ръката.

Съвсем бях забравил за превръзката. Гледай какво ми причини. Всичко започна, когато си изгорих ръката на свещта. После оздравяването беше нарушено, понеже непрекъснато чоплех коричката заради онова, което ми причини. След това Къртис ме преби, докато бързах да се приготвя да видя теб. И накрая, разбира се, блъснах колата, търсейки теб. Съзирам определен модел в това, а Ники казва, че всичко в живота опира до моделите. Сега Карън Минти сграбчва ръката ми, сякаш й принадлежи. Тя е ужасно силна. Прошепва в ухото ми:

— Пази си енергията, Джоуи. Ще ти трябва.

Дърпа рязко превръзката и преди дори да мога да трепна, ме целува. Както се оказва, устните на Карън Минти също са силни. Ръката вече не ме боли.

Когато се качваме на влака, мисля, че никой от нас няма идея накъде всъщност отива този влак. Цяло чудо е, че е празен, не се мярка даже и случаен скитник, бандит или проститутка. Чудо е, че Карън Минти облизва лицето ми точно там, където Къртис ме удряше, а езикът й е по-остър от твоя. Разкъсвам дрехите й, тя носи прашки, сграбчва ме и ние се чукаме в шибаното метро в четири сутринта. Карън Минти крещи: „Да, Джо, да, твоя съм, свършвай сега, сега“, и впива ноктите си в гърба ми и обръща очи. Когато приключва, краката й все още ме обгръщат и тялото й вибрира. Придържам я здраво и ми се иска тя да беше ти. Напъхва острия си език в гърлото ми, после го прибира и ме поглежда.

— Обичам те — казва и се питам какво ли толкова съм направил.

Тя избухва в смях, слиза от мен и се загръща с палтото ми.

— Изражението на лицето ти, Джо, господи. Трябваше да го видиш. Само се бъзикам.

— Знам — отговарям.

И няма за какво да се притеснявам. Повечето момичета полудяват за няколко минути, след като се чукат. Просто е така.

Опитва се да се защити:

— Очевидно аз даже не те познавам.

— Знам — отвръщам отново и тя се притиска в мен, не се отдръпва, а аз поглеждам отражението ни в прозореца. Образите ни ту се появяват, ту изчезват редом с проблясващите светлини в тунела. Тази нощ ще спя за пръв път от много нощи насам, Карън Минти ще ми приготви сандвичи с яйца и ще ми направи свирка сутринта. Мога да го предвидя, в тези коктейли имаше нещо, в тази уста има нещо. Тя наистина ме обича.

Аз съм най-добрият пациент, защото вече си намерих бездомна котка.

* * *

На следващия ден отивам в книжарницата и съм с махмурлук. Чувствам се преял със сандвичи с яйца, които всъщност не бяха уместна идея. Карън Минти ми мислеше доброто, но беше твърде пияна, за да приготви храна. Казах й, че сме си прекарали чудно. Тя подхвърли, че ще намине в книжарницата. Не я насърчих, Бек. А сега Етън е по петите ми, отново е подранил за работа и иска да разбере дали не съм болен.

— Да не си настинал, Джо? Да не би да си прекалил с подправките?

Само Етън може да използва тъпи думи от рода на подправки. Ако бях психоаналитик като Ники, нямаше да ми се налага да се разправям с Етън. Отключвам и го пращам в сектора с белетристиката да потърси нашия избор на месеца и пускам музиката. Кармата е кучка. Прозвучава „Ти си много красива“^[1] от „Хана и нейните сестри“. Спирам я. Изведнъж проумявам. Изневерих ти, изневерих на нас.

Главата ми ще се пръсне. Чувам звънчето на предната врата и ме боли от всеки шум, особено от този, който долавям сега, момичето, което чуках снощи, шибаната Карън Минти. Искам да си прережа вените.

Ала в същото време умирам за кафе, а тя носи две горещи чаши — „Старбъкс“, за моя изненада — и свива рамене.

— Не знаех как го пиете, момчета, така че взех от всичко.

Оставя тежкия хартиен плик на щанда. Етън дотърчава при нас и тя е плашещо добронамерена към него от самото начало.

— Ти трябва да си Етън, нали? Джо ми разказа за теб.

Колко ли съм бил пиян снощи? Етън не може да сдържи радостта си, че съм разправял на някаква мацка за него, и буквално лигите му текат по Карън Минти. На нея явно не й е нужно време да се почувства като у дома си и ме поглежда.

— Как го пиеш кафето, Джо?

Казвам й, че така е добре, тя завърта очи, намигва ми и се обръща към моя помощник:

— Ами ти, Етън?

Етън пристъпва от крак на крак, както само той може. Обяснява й, че го пия без мляко и с две захарчета, а за него: „Сметана и стевия“. Или „Трувия“. Или „Спленда“. Ако ли пък няма от тези, захар от кафявите пакетчета. Но в никакъв случай подсладител „Икуъл“!

През цялото време Карън е впила поглед в мен и си мисли, че ще ми носи кафе до края на живота си. Обичам теб, не нея, и, мамка му, тя е от онези момичета. Не спира да ми се усмихва и да ми намига.

— Благодаря, Етън.

И няма как да се откача от всичко това. Аз не просто погалих тази котка, аз я осинових.