Каролайн Кепнес
Ти (30)

30

Връщам се в магазина, снабден с нови неща, и може би с теб си приличаме повече, отколкото предполагам, защото новите неща са вълнуващи, Бек. Нов чист бинт, нова вълнена шапка, нова къса подстрижка. Чувствам се чисто нов и надъхан. Пускам Етън да си тръгне по-рано и той казва, че се радва да ме види в такова приповдигнато настроение. Въпрос на време е да ми се обадиш, все пак аз ти липсвам. Проверявам пощата ти отново, понеже досега новините бяха толкова добри. Чана се е нахвърлила върху теб заради по-раншния ти туит за Литъл Комптън, или както ти го написа, „ЛК“:

ЛК? Бек, единственият начин да звучиш по-тъпо е, ако под ЛК имаш предвид Лорън Конрад^[1]. Не можеш да наричаш онова място ЛК, щом никога не си била там. А ти не си била, нали?

Ти:

Добре, права си. ЛК беше кофти туит. Просто не съм особено във форма заради Джо.

Чана:

Ако не си във форма, дръж се като голямо момиче, обади му се и се вижте отново. Да избягаш някъде с принцеса Пийч е наистина най-лошото, което можеш да сториш.

Ти:

Знам. То е както в „Сексът и градът“, когато Кари е в Париж с руснака и казва, че не може да спре да мисли какво би било, ако беше там с Тузара.

Чана:

Само че онова е тъп телевизионен сериал, където нещата са измислени. А това е реален живот. Спри да бъдеш толкова мелодраматична и му се обади. Кой знае? Той може дори да дойде до Роуд Айлънд за една вечер?

О, Бек, ще бъда там всяка вечер. Това е. Нашето ново начало. Продължавате да си пишете:

Ти: Хм. Всъщност звучи добре.

Чана: Ами направи го тогава. Покани го. Майната й на Пийч. Можеш да се престориш, че те е търсил, с цялата му там романтика и глупости.

Ти: Може би. Представи си как му изпращам есемес с адреса и го каня, ха-ха.

Проверявам телефона си за есемес от теб. Нищо. Но това е нещо сериозно, ти ме искаш. И аз също те искам. Не мога просто да седя тук и да чакам. Трябва да се стегна и успявам. Всичко по реда си, намирам адреса на семейството на Пийч онлайн благодарение на една стара статия в „Аркитекчъръл Дайджест“ и картите на Гугъл. Обаждам се на господин Муни да го питам дали има нещо против да замина за няколко дни и да затворя книжарницата.

— Джо, ти си шефът сега. И знаеш какво мисля за януари. Чиста загуба на време. Отдай се на почивка. Заслужаваш го.

Действително го заслужавам.

Ти не преставаш да си пишеш с Чана и с Лин, която, естествено, също е от моя отбор:

Лин: Защо не отидеш някъде с него вместо с Пийч?

Ти: Моля ви, недейте да мразите Пийч. Тя преживява труден период.

Чана: Целият й живот е труден период. Уф!

Лин: Бек, нали знаеш, че всичко в тази част на Роуд Айлънд е затворено?

Ти: Момичета, моля ви. Това е просто един уикенд, не е нещо особено.

Чана: Благодари й, че покани мен и Лин. Както и да е всъщност.

Ти: Чана, тя наистина ви покани. Каза ми да ви поканя.

Лин: Не е същото като лична покана.

Ти: Момичета, Пийч е депресирана. Нали знаете, че някакъв я преследва?

Лин: ХА-ХА-ХА-ХА-ХА!

Чана: И колко му плаща на тоя преследвач?

Лин: ХА-ХА-ХА-ХА-ХА!

Ти: Момичета… тя няма нищо против вас.

Чана: Разбира се.

Лин: „бравочана“

Ти: (Усмивка).

Харесва ми, че приятелките ти са на моя страна. Това значи много за мен и един ден, на сватбата ни, ще им благодаря. Бих искал да кажа същото и за Пийч, но тя не е от моя отбор. Тя е от твоя и дори не разбира, че моят и твоят са един и същ отбор. Ти си пишеш и с нея:

Пийч: За малко да забравя, направо ще ПАДНЕШ, като видиш библиотеката ни. Страшно много първи издания, Бек. Сполдинг беше приятел на семейството, имаме доста с неговия автограф, наистина редки издания, които не можеш да намериш другаде. Притежаваме Към фара с автограф. Вирджиния Улф, е, това е дълга история, която предлагам да запазим за уикенда на бутилка пино ноар.

Ти: Знаеш ли на кого много би му харесало там? Уф, разбира се, че знаеш.

Пийч: Знам, миличка. Обещавам ти, че излизането от града ще е най-добрият начин да се разсееш.

Ти: Да. Надявам се.

Захвърлям телефона ти в найлоновия плик от „Гап“. Време е да спра да чета имейлите ти и да започна да се подготвям да те видя. Нямам търпение да се пречупиш и да ми пишеш. И съм сигурен, че ще го сториш. Ще бъдеш сама в спалнята си в къщата край брега и ще си мислиш колко по-хубаво би било, ако беше с мен. Ще ми изпратиш есемес и аз ще дойда, ти ще ме пуснеш, ще се промъкнем на горния етаж и ще правим секс в къщата край брега. Сега, когато знам съдбата ни, съм спокоен. Единственото, което трябва да направя, е да стигна до Литъл Комптън и да чакам известие от теб.

Заключвам мазето, гася светлините и се опитвам да си спомня къде паркирах колата на господин Муни и се чудя дали през цялото време да карам по магистрала 95. Законите на Мърфи съществуват — предната врата се отваря и неколцина късни посетители се вмъкват.

Провиквам се с възможно най-дружелюбния си глас:

— Никак не ми е приятно да ви го кажа, но затваряме!

Познавам звуците на тази книжарница и имам лошо предчувствие. Знам как звучи, когато някой заключва предната врата, и как звучи, когато табелата ОТВОРЕНО се обръща на ЗАТВОРЕНО. Мачетето ми е в мазето, аз съм горе и ги чувам как се приближават, които и да са те. Трима са, пичове без лица, с маски на Барак Обама, двама едри, един по-дребен. По-дребният е с железен лост и нямам никакво време да се скрия в преддверието или в мазето. Ако не можеш да спечелиш, губиш, а ония настъпват едновременно.

И ме нападат.

Посрещам ги като мъж, те обаче ме бият, сякаш съм някакво копеле и наистина съм чукал майките им. Лицето ми е обляно в кръв и слюнка и е възможно да съм загубил дясното си око. Най-накрая ударите спират и сега не съм никакъв мъж, само множество туптящи рани. Отварям окото, с което все още мога да виждам. Най-малкият Обама грабва от плота новата ми шапка от „Гап“ и размахва юмрук. И тогава. Тогава.

Мамка му. Познавам тия подлеци, защото съм казвал стотици пъти на Къртис да не си слага мръсните крака на щанда. Значи, това е той, това е неговото отмъщение. Къртис и другите с маски на Обама се втурват към вратата, а аз оставам на пода и пулсирам целият. Не ми е жал за мене си. Бих могъл да го очаквам. Направил съм някои неща, смели неща; помня червения знак на храбростта на Бенджи. Естествено, в някакъв момент и аз би трябвало да страдам. Липсвам ти и скоро ще те имам. Това е повратната точка в живота ми, така че, разбира се, е дошло време за изкупление. Кървя и целият съм подпухнал. Лявото ми око примигва, изкупил съм греховете си и табелата ЗАТВОРЕНО е на мястото си; всичко е приключило. Най-сетне съм свободен.