Каролайн Кепнес
Ти (47)

47

Няма да си особено доволна, когато осъзнаеш, че си сама в клетката. Но аз дадох най-доброто от себе си. Оставих ти пластмасова бутилка с безалкохолна бира, пластмасова бутилка с минерална вода, пликче с гевречета, няколко пастела, които намерих в бюрото горе, и бележник. Не ще можеш да кажеш, че съм те накарал да гладуваш или че съм те лишил от нещо. Ти си на сигурно място. Дори свалих долу и лаптопа на книжарницата и сложих вътре диска с „Перфектният ритъм“, а колонките поставих на стол извън клетката. Гледала си филма достатъчно много пъти, за да знаеш, че Бека прави ужасни неща на Джеси. Тя отхвърля предложенията му, присмива му се, груба е с него и не му позволява да се доближи до нея. Ала накрая смело и публично признава любовта си чрез песента и той й прощава за всичките ужасни неща, които е сторила. И аз също ще ти простя, Бек. Целувам те за „довиждане“, затварям вратата на мазето и изпращам есемес на Етън:

Пич, няма нужда да идваш утре. Има спукана тръба. Ще са необходими няколко дни, за да я оправят.

Чудното при любовта е, че все още не съм ти ядосан. Жал ми е за теб. Сигурно ти е страшно трудно да носиш целия този гняв. При мен няма нищо подобно. Ти беше толкова зла, та ми се иска да бе възможно да изсмуча всичката жлъч от теб.

Отключвам вратата на твоя апартамент и ти доказвам, че ти прощавам — изнасям боклука, който мирише на банани и на женственост. Може би това е твоят начин да ме накажеш за грешките, които съм направил, за ръцете ми върху Карън Минти, за мислите ми за Ейми Адам.

Стоварвам се на дивана в дневната ти. Нещо се забива в задника ми, изправям се, започвам да тършувам между възглавниците и намирам моя екземпляр на „Любовна история“. Не си спомням да си ме питала дали можеш да вземеш книгата. Изцапана е с капучино и с пепел от цигарите, дето пушиш безпричинно; има също и обвивка от дъвка, петна от мастило и пясък. Откъде ли се е появил този шибан пясък? Пясък.

И все още не съм ти ядосан. Обичам те, мое малко прасенце. Прелиствам „Любовна история“ и недоумявам защо си я откраднала от мен и защо си я замърсила с някакъв безплатен номер за тенджера за ориз, която никога няма да си купиш. Щях да ти дам моята „Любовна история“. Щях да ти дам всичко, което поискаш. Поглеждам към телевизора и се чудя дали пък вината не е моя? Бях ли недостатъчно щедър към теб? Пропуснах ли някакъв намек, който може да си подхвърлила за „Любовна история“? Не мога да седя повече тук и отивам в кухнята, за да почистя книгата си. Но, разбира се, ти нямаш никакви салфетки. Спомням си една от любимите ми вечери в тази кухня, ала това бе преди няколко седмици, преди няколко светлинни години.

Тогава прекарахме чудесен ден заедно, въпреки че ти беше на лекции, а аз имах много работа в книжарницата. Пошегувах се, че ще съм в дома ти точно в седем и ще очаквам вечерята да е на масата, шегата беше, че изобщо не можеш да готвиш. Но когато се качвах по стълбите, които ме водеха към теб, ти ме видя през прозореца и не се наложи да звъня на вратата. Изтича да ми отвориш, хвана ме за ръката и ми каза да затворя очи. И ги затворих.

Ти ме заведе до дивана, а аз все още стисках очи. Прошепна ми да ги отворя. Стоеше пред мен в халата си и държеше хартиена чиния с картоф, който бе изрязала в средата и оформила като сърце. Погледнах те и се усмихнах и ти ме подкачи: „Добре дошъл у дома, скъпи“.

После те чуках като славно животно, каквото си, и ми разказа дългата история как си купила картофа — първият е бил изгнил и е трябвало да се върнеш обратно в магазина! — след което си издълбала дупка в него и си го изкормила и си разперила обвивката му, както гимназистка разперва корема на жаба в час по биология.

Разсмях се на все още недокоснатия картоф.

— Сега виждам само една жаба.

Ти ми отговори меко, ала напълно сериозно:

— Не, Джо. Това е сърцето ми.

Поръчахме си китайска храна, защото един картоф не би могъл да ни стигне. Обичам те, отново съм тук, но съм сам.

Използвам твой потник, за да избърша „Любовна история“. Няма да си дълго в безсъзнание и трябва да се захващам за работа. Ще ми е нужен компютърът ти, така че отивам в спалнята и го взимам от нощното шкафче. Пристъпвам към края на леглото, дето сглобих за теб. Сядам и почти мигновено се изправям. Под намачканите чаршафи има нещо твърдо и плоско — „Макбук Еър“. Ти нямаш „Макбук Еър“ и аз не харесвам „Макбук Еър“ и го изнасям от стаята ти, понеже не искам това нещо да е на леглото, което сглобих за теб.

Трябва да пийна. Отварям фризера, където е нашата водка, но там съзирам и друго — джин. Откога пиеш джин и откога имаш „Макбук Еър“? Взимам водката в дневната и сядам на мръсния ти диван. Отпивам голяма глътка. Може би баща ти го е донесъл. Може би майка ти го е донесла. Може би Чана го е оставила или може би някой натрапник е влязъл. А може би трябва да ми поникнат топки и да го отворя. Колко по-зле би могло да стане?

Аз съм пич с богато въображение и си представям множество варианти, ала това, дето откривам в твоя „Макбук Еър“, ме разбива — скрийнсейвър с теб и доктор Ники на една от онези шибани снимки, които наричат селфи. И двамата сте голи в моето легло, същото, което донесох с ферибота и сглобих за теб, за нас. Той е на нашето шибано легло. Отивам в кухнята, взимам бутилката джин от фризера и я изсипвам в мивката върху мръсните съдове. Майната му на компютъра ти. Майната му на Ники.

Но когато влизам отново в дневната ти, тъпият „Макбук“ е все още на масичката за кафе и ако компютрите можеха да се усмихват самодоволно, този шибан компютър щеше да ми се усмихва самодоволно. Трябва да се успокоя. Кой знае, може би си вадя прибързани заключения. Може би този шибан „Макбук“ всъщност е стар и може би си направила грешка отдавна. Само че на началната страница на шибания „Макбук“ има акаунт на [email protected]. Създала си го преди няколко седмици, точно преди да срещна Ейми Адам, когато ти започна да се умълчаваш и аз започнах да ставам подозрителен. Създала си този акаунт заради Ники. Ти си кучка и си му казала, че е възможно да следя пощата ти. Тъпа путка. Зачитам се.

Ники:

Не бях ли прав? Гаджето ти не може да следи онова, което не знае, че съществува.

Ти:

Ти си ужасен, но си прав.

Ники:

Харесва ли ти новата играчка?

Ти:

Това си е цял компютър, ха-ха-ха.

Ники:

Спри.

Ти:

Накарай ме.

Достатъчно. Има над 437 имейла между теб и Ники и аз не съм луд. Този гърбушко на средна възраст те е развращавал и се е възползвал от теб и ти е позволявал да му плащаш, за да те чука. Когато ми се струваше, че се отдръпваш, ти наистина си се отдръпвала. Свела си всичко до един таен имейл, отреден само за Ники. И винаги като ми се извиняваше, че закъсняваш/уморена си/затрупана си с работа/заета си/на лекции си, ти или си се чукала с Ники, или си се уговаряла да се чукаш с Ники, или си си писала с Ники. Отварям папката със снимките и една от тях грабва вниманието ми. Ники се е надвесил над леглото ми и държи голия ти прасец. Смее се и е сложил моята шапка на Холдън Колфийлд, която ти щеше да върнеш в „Мейсис“.

Признавам, Бек. Това ме нарани. Но не мога да обвинявам само теб. Аз прецаках всичко и те разочаровах. Знаех, че нещо не е наред. Пренебрегнах инстинктите си и сега ти си затворена в клетка заради мен. Можех да изкарам мишката от къщата ти и не го направих. Не се изненадвам, че не спираше да ми крещиш. Имаш пълното право да си ми ядосана, задето не успях да те защитя от този развратен недоучен доктор, наконтен с парцали на „Ванс“. Изпращам съобщение на Лин и Чана от тайния ти акаунт:

Нещата с Ники станаха грозни. Много се опасявам, че Джо ще разбере, а съм и толкова изостанала с писането. Ще избягам от всичко, за да мога да пиша на спокойствие няколко дни. Обичам ви, момичета. Бек.

Не може да оставим състудентите ти да се чудят къде си и отивам на официалния ти акаунт, за да се свържа с Блайд и да извъртя работата така, та да съм сигурен, че няма да се опита да те търси:

Блайд, Господи, голяма тайна. Сещаш ли се за моя разказ за домашната прислужница? Твоите бележки бяха невероятни и аз го изпратих, знаеш къде, и… те го искат! Чака ме толкова много писане (те са страхотни, трябва непременно да дойдеш на стаж тук). Успех на семинара и всички ще се съберем на вечеря, щом приключа с писането. Ти избери къде, аз черпя. Б.

Изваждам телефона ти и отварям твоя Туитър:

„Малкопочивкаотсоциалнитемедии“ започва сега. Б.