Александър Драганов
Нощта на Змията (26)

Глава двадесет и пета
Битка в Крепостта

Змиевидният дракон се приведе леко и разпери криле, съскайки.

Готлиб обърна глава към него и леко приклекна, прошепвайки на Райлин и Тамия:

— Вие слиза.

След като двамата се спуснаха на пода, нападна. От устата излезе залп леден въздух, който змиевидния посрещна, като се оригна с киселинни мехурчета, които се пръснаха на отровнозелени замръзнали капки. Двете влечуги се вкопчиха едно в друго. Мощните им тела се завъртяха във въздуха и паднаха върху двама от слугите на Казадар, които не можаха да се отместят навреме. Магьосникът не трепна, а насочи останалите четирима към Тамия и Райлин. Те приближиха елфа и крадлата, а от устата им капеше смъртоносна отрова.

В това време Казадар се обърна към Алтан.

— Приятелите ти закъсняха — рече той и замахна с ножа си. Острието мина през една от линиите, очертани от тъмните бои и Алтан извика. Кръвта му опръска олтара и огньовете в очите на статуята, изобразяваща Прокълнатия лумнаха още по-ярко.

Нов трясък обаче прекъсна ритуала. В залата нахлу отряд от седем джуджета, въоръжени с брадви. Алтан дочу гласа на ханджията от Каменодел.

— Да сложим край на това вещерско сборище!

Казадар изсъска раздразнен.

* * *

Готлиб и змиевидния се бяха издигнали във въздуха, атакувайки се един друг със смъртоносни издихания. Киселината бе разранила бялата кожа на ледения дракон, и от люспите му капеше кръв. Змиевидният обаче бе полузамръзнал от едната си страна и летеше с мъка.

— Как? — попита Готлиб противникът си — как създаден? Кой теб покварил?

Змиевидният внезапно нападна противника си и двата дракона се вкопчиха един в друг, падайки в краката на огромната статуя на барон Саркорос.

— Онзи, който е мнозина — отговори змиевидното същество.

В това време трима от останалите змиевидни нападнаха новодошлите джуджета, а последният остана при Райлин и Тамия. Киселинните му плюнки хвръкнаха във въздуха. Райлин развъртя меча си и ги блокира с умение, на което и баща му можеше да завиди.

— Иди при Алтан! — извика той на крадлата.

Тя го послуша и хукна към любимия си, докато Казадар бавно повтаряше линията на черните бои с ножа си. Гърдите на момчето бяха плувнали в кръв. Алтан крещеше от болка и безсилие, но черния имел бе притъпил магическите му сили.

Не можеше да направи нищо.

* * *

— Когато се излюпих, бях в някаква люспеста гадост — каза змиевидният внезапно. Двамата с Готлиб се бяха вкопчили един в друг под паметника на Саркорос.

— Бях беличък, като теб — продължи змиевидният — и дъхът ми хладен като твоя. Влечугото се засмя, а ноктите му се вкопчиха по-силно в тялото на Готлиб.

— На колко си години? — попита ледения дракон, обзет от лошо предчувствие.

— На седем — отвърна змиевидният и погледна Готлиб в очите, — братко.

* * *

Райлин се мъчеше да се отбранява от змийските атаки, но това му ставаше все по-трудно. Мечът натежаваше в ръката му, а потта, която шуртеше от челото му падаше в очите и пречеше да вижда.

Челюстите на змиевидния нападател бясно щракаха при всяка негова атака, а отровата ми пръскаше в отвратителни капчици, които с допира си до кожата образуваха болезнени обриви.

За него от другарите му бе останал само един, но и четири от седемте джуджета лежаха мъртви.

Това вече нямаше значение.

Змиевидният се гмурна под поредния удар на Райлин и опашката му удари младия елф в китката. Той извика и изтърва меча си.

Змиевидния го хвана за косата, доближи лицето му към своето и разтвори челюсти към гърлото на момчето.

* * *

— Ела към нас и ще те върнем някак си — каза Готлиб и внезапно се освободи от хватката на създанието, което явно бе негов брат, на свой ред сграбчвайки го, за да го събори на земята.

Челюстите на ледения дракон се оголиха и приближиха врата на съперника му.

— Предай се — помоли той — и ще те освободим от този вид.

— Вече е твърде късно — въздъхна змиевидният. — Аз съм само част от Онзи, който е мнозина. Можеш да направиш само едно.

От очите на Готлиб закапаха студени сълзи, когато стрелна челюсти напред, за да разкъса гърлото на брат си.

* * *

Казадар бе изписал всички линии с ножа си и бе допрял острието му до сърцето на Алтан. Статуята на Прокълнатия изглеждаше по-голяма и тъмна от всякога, а очите и горяха с неземен огън.

— Свърши се — притвори очи Казадар и понечи да натисне острието.

— НЕ! — Тамия скочи върху влечугото и го изблъска.

Казадар й зашлеви такъв шамар, че един зъб изхвърча от устата й. После отново се обърна към Алтан, вдигнал ножа си.

— Никога не смей да я удряш — извика обаче момчето. Очите му пламнаха. Въжетата се свлякоха от тялото му. Казадар се метна към него, но се озова право в светкавиците, изскочили от пръстите на Алтан. Опита да изсъска магия, с която да се защити, но преди от устата му да излезе и звук, мълниите разкъсаха тялото му, превръщайки го в пепел, а после продължиха към останалите двама змиевидни, първият от които бе унищожен малко преди да сключи зъби около шията на Райлин, а другият, докато се бореше с джуджето.

Алтан се преви на две и от устата му излезе стон на болка. Тамия притича до него.

— Добре ли си?

Алтан не отговори за момент, сетне се изправи и я погледна с пламтящи червени очи.

— Отдавна не съм се чувствал толкова добре.

Гласът му звучеше като трошенето на сухи есенни листа.