Александър Драганов
Нощта на Змията (10)

Глава девета
Дракон срещу змей

— Кой ви е давал разрешение да влизате?

Въпросът бе зададен от навъсен черен елф, който стоеше на сребърен трон, загърнат в лъскав черен плащ. Ръцете му бяха скрити от плътни кожени ръкавици, а пръстите му тракаха по облегалката на трона.

— Казах ти, че не е желателно да ме безпокоиш, Райлин — каза и стоящият до него висок светъл елф. Той беше висок и непривично широкоплещест като за расата си, с дълга руса коса и волево лице, което смътно напомняше това на сина му.

После очите му се спряха на Алтан и Тамия.

— Кои сте?

— Кои са и какво искат няма значение — обади се навъсеният черен елф. — Те нарушиха моя етикет и ще си понесат последствията. Не се опитвай да ме спреш, Райсил.

Алтан за момент изгуби дар слово, когато видя най-великия герой на Ралмия пред себе си, затова не можа да отговори бързо на въпросите, но момчето-елф, което ги бе вкарало в залата извика:

— Рилзан ги е изпратил, татко! Май става дума за някакъв убиец.

Очите на баща му останаха спокойни.

— Щом драконът е преценил, че молбата им е важна, значи е така — той се обърна към новодошлите хора. — Кажете, каква беда ви е сполетяла?

— Ако искаш да им помагаш, това си е твоя работа, Райсил — студено настоя черният елф, който по всяка вероятност бе самият барон Раксмаил, — но това, че нарушиха реда в моя замък е непростимо.

Райсил се обърна към барона с намерението да му отговори, когато отвън се чу първо мощен драконов рев, а после и злокобен съсък.

Вратите на тронната зала отново се отвориха и в нея влязоха още черни елфи:

— Ваше превъзходителство! — извикаха те. — От морето се задава огромно чудовище, гигантска змия! Драконът Рилзан полетя да го пресрещне!

— Трябвало е да ме изчака — за пръв път по време на разговора Райсил изгуби самообладание.

Нещата се развиваха твърде бързо. Алтан отваряше уста и пак я затваряше, не знаейки какво, кога и как да каже. Тамия също изглеждаше объркана от пороя събития, който се случваше.

В този миг замъкът се разтърси от мощен тътен…

* * *

Рилзан полетя към змея, който вече бе започнал да руши бедните рибарски квартали с виещото си се туловище. Очите му блестяха с безумен зеленикав отблясък, а челюстите му бяха оголени и готови за удар.

Драконът плесна с криле и избълва струя златист огън към съществото. Пламъците покриха огромната люспеста глава, но не причиниха видима вреда на звяра, който само се отърси от тях и се надигна и щракна с челюсти към нападателя си.

Рилзан леко се снижи в полета си и сграбчи с четири лапи змийската гуша, мъчейки се да удуши огромната твар. Разтворените му челюсти продължаваха да бълват пламъци.

Морският змей обаче бе звяр, по-грамаден дори от златния дракон. Той просто се засили напред. Понесени от инерцията, двете същества пометоха къщите по пътя си, за да се ударят в замъка на черните елфи, който се разтресе целият.

* * *

Раксмаил залитна настрани и едвам удържа равновесие, нещо, което не се удаде на Алтан, който изпъшка в мига, в който падна по гръб и после още веднъж, когато Тамия рухна отгоре му.

Светлите елфи останаха здраво стъпили на пода, както и стража-черен елф.

— Какво става тук? — извика злобно барона, изтегляйки изпод плаща си дълга сабя със сложно инкрустирана дръжка.

— Драконът и змеят се бият, ваше превъзходителство! — отговори страж, влязъл току-що в тронната зала. — Вече разрушиха част от замъка!

Баронът застина за миг, отворил уста, след което обаче лицето му придоби каменно изражение.

— Щом рушат замъка ми, убийте ги и двамата!

— Както повелите, бароне — кимна стражът и хукна обратно натам, откъдето бе дошъл.

— Не, Раксмаил — обърна се гневно към него Райсил, изтегляйки широкия си бляскав меч, — ако твоите убийци наранят моя дракон, ще съжаляваш горчиво.

— Не смей да ме заплашваш в собствения ми замък, куче! — изграчи баронът и се хвърли напред. Двете остриета се срещнаха със звън.

— Татко! — извика младият светъл елф.

Алтан и Тамия се изправиха на крака зад гърба му, чиракът на магьосника трескаво се чудеше какво да стори.

— Пипнах те най-после — долетя смразяващо познат глас и от една пукнатина, образувала се на тавана след удара се спусна загърнат в черна роба силует.

* * *

През своя дълъг и изпълнен с подвизи живот Рилзан се бе сблъсквал със свирепи противници — химери, хидри, ята грифони, мантикори, други дракони. Никой от тях обаче не бе имал чудовищната телесна маса и сила на морския змей, нито пък неговата невероятна издръжливост. Златният дракон хвърляше всичките си сили към изпълзялото от дълбините създание, но пламъците сякаш само го дразнеха, а раните, които ноктите на дракона нанасяха бяха повърхностни и безвредни. В същото време челюстите на огромната змия щракаха безспир към противника й, като само мълниеносните му рефлекси го спасяваха от ужасна смърт.

Драконът бе успял с върховни усилия да отклони своя уродлив нападател от замъка, в който се намираше неговия ездач, но една трета от него вече бе порутена, а сега страдаха околните къщи. Хората бягаха панически от схватката на гигантските чудовища, а орки и черни елфи ги обсипваха със стрели и копия, които обаче не успяваха да пробият дори люспите им.

Може би затова и не забелязаха грамадната балиста, която няколко трола изтеглиха от подземията на замъка.

* * *

Двамата елфи прекъснаха дуела си и се обърнаха към новодошлата змия.

— Това изчадие уби баща ми, Регън Непобедимия! — извика Тамия, а Алтан я придърпа зад себе си, подготвяйки наум някаква магия.

— Какво си ти? — попита високомерно Раксмаил. — Как влезе тук?

— Няма значение кой е — тихо отговори Райсил и завъртя меча във въздуха си. — Стойте настрана от него.

— Героят Райсил — каза змиевидния и отстъпи крачка назад. — Не се месете. Ние нямаме работа с вас.

— Вие? — отговори светлият елф. — И кои сте вие?

— Ние сме един, който е мнозина — изсъска съществото в отговор. — Но няма нужда да ставате наш враг. Интересува ни само човешкото момче.

Вестоносецът погледна с немигащи очи към Алтан.

— Няма да ме получите — отговори младежът и изстреля кълбо светлинна енергия. Змиевидният обаче прегъна тялото си по начин, който на околните се стори за омерзителен, като по този начин избегна удара.

— Ние сме и змеят, който е отвън — продължи да съска чудовището. — Дайте ни момчето и ще се изтеглим!

— Змеят? — вдигна вежди Раксмаил. — Значи ти си докарал това същество да руши имотите ти?

— Чувал съм за вас — ледено Райсил, — змиите убийци, които ходят изправени на два крака. Трябва да сте ме преценили много грешно, ако смятате, че ще ви оставя да похищавате невинни.

Светлият елф погледна за миг сина си, който се оглеждаше трескаво, без да е сигурен какво да направи.

— Райлин — рече баща му — стой настрана.

След това нападна.

* * *

Змеят блъсна с огромната си глава златния дракон в гърдите и Рилзан усети как нещо в него изпука. В следващия миг остра болка прониза цялото му същество и той рухна върху една огромна къща, която се разтроши на трески под тежестта му.

Змеят изсъска триумфално и разтвори огромната си паст, спускайки надолу главата си, за да захапе гърлото на дракона.

Рилзан обаче успя някак си да се надигне и собствената му глава потъна в устата на морското влечуго.

Бълвайки пламъци.

Двата звяра се разтресоха в агонията на титаничната битка помежду си, а в същия момент граф Велир, който ръководеше атаката с балистата, процеди:

— Стреляйте!

* * *

Змиевидният издаде съскащ звук и отскочи назад тъкмо навреме, за да избегне падащото надолу елфическо острие, което раздроби плочките на пода. Сетне изръмжа, изду гуша и плю киселина към воина — който само се отдръпна и я избегна.

— Отровата ти не може да ме стигне, демоне — хладно каза светлият елф.

— Ти дори не знаеш значението на тази дума — присмя се съществото и се заизвива по безумен начин, все едно плува във въздуха, като не спираше да плюе киселинни храчки, докато не заприлича на пълзяща погибел, дошла не от този свят. Ала Райсил се движеше като танцьор, мечът се извиваше около тялото му и посрещаше всяка атака.

— Много са бързи и са близо един до друг — оплака се Алтан на Тамия, — не мога да използвам магията си!

— Няма ли да направите нещо! — викна Райлин към барон Раксмаил, който бе отстъпил назад. — Поне ми дайте оръжие да помогна на баща си!

— Да направя нещо ли? — баронът наблюдаваше зрелището с мрачна усмивка. — Та това е толкова по-добро от гладиаторските зрелища! Смятам да му се насладя до последно!

* * *

Морският змей и златният дракон умираха едновременно, вкопчени в смъртоносна прегръдка — първият горящ отвътре от пламъците на противника му, вторият изпохапан по врата от ужасните отровни зъби на змея. Гигантската стрела на балистата, изстреляна по заповед на черните елфи прекрати мъките им, като прониза едновременно чудовището от дълбините и поваления му противник.

Двете същества потрепериха за миг, а сетне замряха.

— Мисията е изпълнена — злорадо каза граф Велир. — Отивам да докладвам на барона за станалото.

* * *

Краят на битката дойде внезапно. Бързите рефлекси на Райсил му позволиха да намери пролука между атаките на влечугоподобното същество и да разполови туловището му, което се разцепи с отвратителен мляскащ звук. От вонящия труп, в който за потресение на наблюдаващите сражението се криеше полуразложено човешко тяло обаче плиснаха мазни черни капки, които опръскаха елфа по слепоочията.

Райсил се вцепени за момент и след това падна на пода като отсечен дъб.

Синът му извика и се затича към него.

Алтан не знаеше какво да каже, само стоеше безмълвен, залят от ужас заради нелепия край на великия воин и погнуса от останките на противника му, които започнаха да се разпадат с неописуемо зловоние. Тамия постави ръка на рамото му.

В залата настъпи тишина. Чуваха се само сподавените хлипове на елфическото момче, което държеше главата на баща си в скута си.

Тогава влезе черният елф, който младежът бе видял до разрушения дом на чичо си.

— Заповедта ви е изпълнена, барон Раксмаил. Чудовищата са мъртви.

Тишината в залата стана още по-плътна. Плачещият Райлин само поклати глава при новината:

— Рил-зан… — сетне отново прегърна мъртвия си баща.

Алтан усети чудовищна празнота в себе си. Само допреди минути златния дракон го бе накарал да потръпне с величието си.

А сега него го нямаше.

Като Райсил, Кобъл, Регън.

Всичко, до което се докоснеше, умираше.

Очите му се наляха със сълзи, а Тамия го прегърна, за да го успокои.

Но не всички страдаха:

— Какъв ден! — избухна в смях барон Раксмаил, прибирайки сабята си. — Отдавна не се бях забавлявал така! Светлите елфи загубиха най-великия си войн, а досадния убиец, който ме лиши от прекрасните зверове на Кобъл вече го няма!

Черният елф впери поглед в прегърнатите Алтан и Тамия.

— И всичко това заради някакво човешко момче, това е невероятно.

Алтан се обърна и погледна барона. В гърдите му се надигаха гняв и ярост. За броени минути Саликарнас бе видял смърт и разрушения, колкото стигаха за цял човешки живот, а този изрод се хилеше, сякаш е гледал някакво представление.

— Ти си племенникът на Кобъл — погледна го баронът. — Надявам се, че нямаш претенции към дома му. Не и след всички разрушения, които се случиха в града заради теб. Ти си същинско бедствие. Прогонвам те в изгнание!

Алтан го гледаше, без да може да отговори.

— Бих те убил — продължи барон Раксмаил, — но явно тия змии имат сделки за уреждане с теб, а аз нямам навика да се меся в кавги. Давам ти срок до края на деня да напуснеш Саликарнас. Можеш да вземеш дъщерята на Регън и синчето на Райсил със себе си. Дори можете да си направите трупа на сираците.

Раксмаил се засмя злобно, а граф Велир угоднически започна да му приглася.

Райлин се надигна от умрелия си баща и извика.

— Моят народ няма да остави това безнаказано!

— След загубата на драгоценния ти баща и неговия гущер, твоят народ вече не е фактор в Ралмия — студено отговори баронът. — Измитай се с останалите, преди да съм размислил.

Барон Раксмаил се прозя, сякаш бе отегчен от ставащото.

— Все пак, в израз на добра воля към светлите си братовчеди ти давам възможност да вземеш меча на татенцето си. Ако успееш да го вдигнеш, разбира се!

Господарят на черните елфи се засмя отново, след което се обърна към Велир:

— Изпрати нашите гости до входа на града, ако обичаш. И дай поръчка за пиршество тази вечер. Денят си си заслужава почерпката.