Александър Драганов
Нощта на Змията (15)

Глава четиринадесета
Коне

— Значи все пак сте имали някакви пари — присви очи Парт, след като на сутринта Тамия му съобщи за плана си да купи коне и разклати кесията с монети пред него.

Като видя за каква сума става дума обаче, стражът изсумтя.

— За седем жълтици ще може да си купите не повече от един кон, при това не особено млад — заяви той, — по-добре си купете храна.

— Ние имаме нужда от коне — каза твърдо Райлин, след което с намусено изражение прибави още няколко монети.

— Аз ли съм единственият без пари? — оплака се Алтан.

— Не, синко, много хора страдат от този проблем — философски му отговори стражът, след което ги упъти към близко село, където се продавали коне на добри цени.

След това им пожела лек път, подари им торба с храна, в която имаше сирене, хляб и сушено месо, а после тръгна на работа.

Тримата му благодариха, след което се отправиха към въпросното село с максимално бързи крачки. Мисълта за убиеца, който ги преследваше докара ледени тръпки по гърбовете им веднага щом напуснаха Града на Оракула и неговата защита. За щастие селото бе близо и те бързо намериха търговецът на коне.

— Парт ни изпраща — каза Тамия така, както стражът ги бе предупредил. Търговецът обаче никак не им се зарадва.

— Значи сигурно сте бедни и трябва да ви правя отстъпка — намусено отговори мъжът, нисък, почернял от слънцето човек, който миришеше на животните, които гледаше. В момента повечето от тях тичаха сред оградено с дървена ограда пространство.

Вместо отговор Тамия и Райлин му показаха парите си.

— Мога да ви дам най-много два коня — почеса се зад врата човека, — другото би било обир.

Райлин възрази, но търговецът остана непреклонен. Накрая Тамия и Алтан убедиха елфа да се примири с офертата, която е получил и така след малко тримата се сдобиха с две кафяви кобили, които ги гледаха умно и дружелюбно.

— Предполагам знаете да яздите? — попита мъжът.

— Да, татко ме е научил — отвърна Тамия.

Момчетата мълчаха.

— Вие? — попита ги търговецът.

— Аз не — призна си Алтан, — но имам опит с животни.

— Аха — отговори със съмнения човека.

— А аз съм яздил дракон — допълни Райлин. — Моят баща беше могъщ герой.

— Разбира се — отвърна търговецът хапливо, сетне започна да показва на двамата младежи някои основни познания за язденето на кон. То не бе като това на дракон, но Райлин някак си привикна на гърба на животното. Алтан обаче бе доста скован.

— Това решава нещата — реши търговецът и той погледна чиракът, — ти ще яздиш с девойката. Тя се държи добре на конски гръб и до нея вероятността да се катурнеш ще е по-малка. Що се отнася до тебе — търговецът погледна елфа — не знам дали си яздил дракон или бивол, но във всеки случай конят е по-малко животно. Не давай толкова сила, иначе ще те метне.

След тези съвети тримата се отдалечиха от фермата в спокоен тръст.

Конетърговецът поклати глава, докато ги гледаше как се смаляват в хоризонта.

* * *

Змиевидното същество обиколи Градът на Оракула, което му отне известно време, но езикът му накрая безпогрешно улови следата, която бяха оставили жертвите. За съжаление във въздуха се усещаше и друга миризма, апетитна наистина, но тревожна.

Коне.

Убиецът на Казадар изсъска. Това преследване се оказваше по-дълго и досадно от очакваното.

* * *

Макар тримата да не яздеха бързо, щом се мръкна и спряха да си направят бивак, стонове на болка излязоха от гърлата и на тримата, докато слизаха от конете.

— Казах ти да не стоиш сковано като навита пружина — ядосано каза Тамия на Алтан, който имаше чувството, че някой го е одрал жив. Самата тя обаче също се чувстваше доста насинена; доста време бе минало, откак Регън я бе учил как да се държи на гърба на кон.

Райлин също не бе в много по-добра форма.

— Драконът се язди много по-лесно — изохка той.

Тримата вързаха конете за едно близко дръвче по начина, който им бе показал търговецът на коне, насъбраха няколко клонки и с пъшкане се отпуснаха край огъня, който Алтан запали с магията си.

— Май трябваше да си продължим пеш — измърмори чиракът, който бе премалял от болка.

— И да станем на закуска за някой от ония змиевидни изроди — отвърна Тамия, не мисля.

— С това темпо утре вечерта ще сме навлезли в Гората на Сънищата! — опита се да ги окуражи Райлин, — там елфите и кентаврите ще ни защитят от всяка заплаха.

— Още един ден езда — простена Алтан, — май трябва да рискуваме със змията.

Тримата хапнаха вечерята, която Парт им бе дал, като елфът яде само хляб и сирене. След това Тамия застана първа на пост, макар да бе много уморена и с мъка да остана будна, докато двете момчета заспаха като камъни. По-късно тя събуди Райлин, който малко сънено пое поста си и го изкара целия в състояние на полудрямка. Накрая дойде ред на Алтан, който беше по-кисел от всякога.

— И без това всичко ме боли от тоя кон, така и така не можах да заспя като хората — измърмори той и остана до сутринта, посрещайки изгрева на слънцето със сърдито изражение.

След като слънчевите лъчи събудиха заспалите те с уплах погледнаха кобилите, които безгрижно хрупаха трева и с нови охкания на болка се покатериха върху гърбовете им, потегляйки отново в бавен тръст, усилващ агонията им.

* * *

Няколко часа по-късно змийското същество стигна мястото на бивака им и засъска развълнуваното.

Приближаваше към плячката си.