Александър Драганов
Нощта на Змията (23)

Глава двадесет и втора
Отвличане

На следващия ден напуснаха Каменодел с нежелание. Знанието, че краят на мисията им е близо им даваше едновременно сила, но ги и плашеше. Едва сега всеки един от тях си даде сметка, че надеждата им за победа се крепи единствено на предсказанията на кентавъра Вотмос и неясните му думи, че смехът и сълзите, техните чисто човешки емоции, ще им дадат победа срещу загадъчния Казадар.

Не звучеше много окуражително. Алтан си спомняше за всички, които бяха умрели около него, от чичо му Кобъл, през гладиатора Регън, дракона Рилзан и неговия ездач Райсил, стройните елфи от Гората на Сънищата, дори разбойниците-орки, изчезнали и разтворили се на пепел от яростта на магията му.

На тъмното му наследство.

Дали щеше да погълне и останалите?

Алтан ги погледна и сърцето му се сви. Райлин вървеше напред, наново обзет от своето желание да открие своя дракон. Очите му блестяха, а стъпките му бяха нетърпеливи и енергични. Алтан си даде сметка, че въпреки че на години е по-стар от него, елфът за своята раса си е още съвсем млад, малко повече от дете.

Алтан не искаше заради него да умира дете. А що се отнася до Тамия… Алтан потръпваше само при мисълта да я загуби. Той жадно гледаше красивата и елегантна фигура, подчертана от тесните удобни дрехи, дадени и от елфите, красивата и, падаща по раменете кестенява коса, подобно на водопад.

Той я обичаше. Знаеше, че и тя го обича. Нямаше да го изостави, дори той да го поискаше. Щеше да се жертва за него, а Алтан точно от това се страхуваше най-много.

— Ето го! — внезапно извика Райлин и почти подскочи от възбуда.

— Какво? — попита Тамия.

Тримата бяха застанали точно завоя на една пътека, виеща се надолу през скалите и под тях имаше наглед бездънна пропаст. Пръстът на Райлин обаче сочеше малко летящо петънце, което бързо ги приближаваше.

— Това е дракон! — каза той, почервенял и нетърпелив. — Моят дракон!

— Няма как да знаеш това, Райлин — опита се да го успокои Тамия.

Алтан усети как сърцето му се стяга в мрачно предчувствие. Петънцето започна да се уголемява и тримата различиха широките, ципести криле, зелените люспи, могъщите лапи.

Приличаше на дракон. Но когато приближи още повече, възторженото изражение на Райлин се промени в объркване, Тамия побледня, а Алтан чу в ума си змийския съсък от кошмарите си.

Съществото беше дракон, но толкова уродлив и деформиран, че приличаше повече на огромна змия, подобна на убийците, които ги бяха нападнали първо в Саликарнас, а после и в Гората на Сънищата. Огромна качулка стоеше отстрани на врата на съществото, а зъбите му блестяха с черна отрова.

Силуетът му наистина беше на дракон.

И въпреки това съществото беше змия.

— Това не е възможно — измънка Райлин и изтегли меча си, — Вотмос…

— Вотмос не ти е казвал, че първият срещнат дракон ще е твоят, глупако — извика Тамия.

Алтан притвори очи.

Знаеше, че няма друг изход, ако иска Райлин и Тамия да живеят.

Когато отвори очи, те бяха червени.

Той вдигна ръце и от пръстите му изхвърчаха гибелните светкавици, а гневът му към злите змийски същества ги бе направил грамадни и назъбени, като нокти на възмездието.

Възмездие за Райсил и Рилзан, за Регън и елфите от гората.

Драконът обаче ловко пикира между тях и от устата му излезе огромна струя киселина, която ги принуди да отстъпят назад и унищожи половината пътека, сривайки масивни каменни късове скала в пропастта.

Алтан изкрещя и изстреля нов залп от мълнии по звяра, който обаче отново ги избегна.

Райлин бе вдигнал меча си, но се чувстваше отчайващо ненужен.

— Аз съм синът на Райсил, драконе, спри се! — извика той, без да знае сам защо го прави.

Драконът за миг погледна момчетата и в очите му се прочете такава бясна омраза, че Тамия, която стоеше зад тях се олюля.

В следващия миг съществото издиша отровен облак изпарения, който замая и тримата. Алтан се опита да вдигне ръка, но бе задушаван от кашлица, причинена от дъха на дракона. Райлин размахваше бясно меча насам-натам, но нито виждаше нещо, нито можеше да си поеме дъх.

Тамия се олюля като сляпа, търсейки любимият си.

А драконът кацна пред него и го погледна със своя хипнотичен поглед.

— Ти идваш с мен — изръмжа съществото и Алтан безсилно се олюля напред. Щом приближи достатъчно, змиевидния дракон наведе рязко глава и го удари с брадичката си по челото.

Младият мъж се просна в лапите на съществото, което го сграбчи и след това огледа другите двама, невиждащи нищо и мъчещи се да изкашлят дробовете си.

Казадар избълва струя киселина от устата на убиеца си. Тя удари надвесилите се над пътеката скали. Зрението на Тамия и Райлин се върна точно за да видят падащите камъни.