Александър Драганов
Нощта на Змията (17)

Глава шестнадесета
Аудиенция

Ако ездата през деня бе болезнена, то нощната се проточи в една безкрайна агония и дори приятната атмосфера на горите около тях не успя да разведри Алтан, който едвам се удържаше на седлото зад Тамия. Накрая, призори, все пак те стигнаха малка поляна, обкръжена от дебели дървета, чиито гъсти клони бяха обединени чрез приставки в нещо, което приличаше на приказна къща и, което Талиен представи като резиденция на Краля на Елфите.

Той накара Алтан и приятелите му да изчакат долу заедно с другите елфи и двата кентавъра, докато сръчно се покатери по витите стълби, навили се като лияна около едно от дърветата и не се покатери до къщата, където изчезна сред гъстите листа. Не след дълго, той отново се спусна по стълбата и викна чакащите трима гости да се качват.

След кошмарната езда капналите Райлин, Алтан и Тамия едвам се покатериха по стълбите, докато накрая стигнаха къщата на Краля. Там беше и самият той, облечен в златиста роба, вероятно за спане, тъй като бе доста измачкана. Беше дребен мъж, по-нисък и слабоват от Талиен, с леко набръчкана около очите кожа, издаваща, че най-добрите му години са преминали. Имаше сламено руса, оредяваща по слепоочията коса, върху която бе надянал малка коронка.

— Райлин, момчето ми, здравей — каза той припряно и прегърна сина на драконовия ездач, който доста се смути.

— Ваше величество — само смотолеви момчето.

Краля го погледна в очите и промълви:

— Моите съболезнования за баща ти, синко.

След което пристъпи към Тамия:

— Добре дошла в моята къща, млада лейди — рече той — Аз съм крал Леседил. Прощавай за не особено кралския начин, по който става това. Всъщност аз се извинявам на всички, не съдете добрия Талиен, че ви бе пришпорил през нощта. Това бе по моя заповед.

Той кимна на стройния воин.

— Иди си почини, синко!

Талиен кимна и се отдалечи по стъпалата, а краля вече бе приближил Алтан, който бе доста объркан. Краля на светлите елфи нямаше нищо общо с барон Раксмаил и изглеждаше дружелюбен, но Тамия бе момиче, а Райлин — елф. Не бе сигурен как ще се отнесат към него.

— Казаха ми и за теб — топло обаче го поздрави кралят — и твоите премеждия. Може да разчиташ на помощта, която тъмните ни братя са ти отказали.

— Благодаря — отвърна още по-объркан Алтан, — Ваше Величество.

— Но, елате в моята резиденция — кралят ги покани във вътрешността на къщата, чиито вход бе пазен от гъвкави стражи-елфи, въоръжени с къси мечове. Сетне ги настани в нещо като просторен хол и ги покани да седнат на няколко стола. Смачканото от умора трио буквално се просна на столовете и само думите на краля ги спряха да не заспят.

— Скоро ще имате възможност за сън — каза той, — но първо искам да ми отговорите на няколко въпроса.

Владетелят сключи пръстите на двете си ръце и запита най-напред Райлин.

— Можеш ли да ми опишеш как точно изглежда змиевидното същество, убило баща ти?

Младият елф се поколеба, след което започна разказа. Колкото повече говореше обаче, толкова повече гласът му трепереше и накрая Алтан и Тамия заедно разказаха цялата история, от загадъчното убийство на Кобъл, през гибелта първо на Регън, а впоследствие и на Райсил и Рилзан, докато накрая не завършиха с изгонването си от Саликарнас и зловещите предупреждения на Оракула.

— Още един убиец след вас? — очите на Краля се разшириха и той викна един от стражите, шепнейки му нещо. Войнът кимна и се отдалечи бързо, разпространявайки мълвата.

— Не бива да ми спестявате такива неща — смъмри ги кралят, — долу бивакуват моите войници, които трябва да са готови за изненади.

— Знаете ли нещо за ставащото, Ваше Величество — попита Алтан, чиито клепки се затваряха за сън, но нервността и любопитството му го държаха буден.

Кралят го погледна, а сетне погледна Райлин и Тамия.

— Знам — накрая въздъхна той, — знам доста и моят грях пред баща ти, Райлин, е, че не му казах нищо, докато не бе станало прекалено късно. Бях чул, че из Ралмия броди змийско същество, но не го свързах със старата легенда.

Райлин бе вдигнал отново навлажнилите му се очи към краля неразбиращо, а Тамия се бе свила в стола си.

— Каква легенда? — прошепна Алтан. — Нещо за моето… тъмно минало?

— Не — поклати глава владетелят, — за това не знам нищо. Но знам нещо за убиеца.

Кралят се отпусна назад.

— Преди много, много години, в Кралския замък на Ралмия имало двама много способни магьосници. Те се казвали Намладир и Казадар и били най-способните в цялото кралство. Талантливи, млади и красиви, техните умения във вълшебството се прочули надлъж и шир, а много момичета мечтали да се оженят за тях.

Кралят въздъхнал.

— И двамата обаче били влюбени в една баронеса — продължи той. — Приятелството им, което изглеждало непоклатимо, започнало да се руши и двамата се превърнали в смъртни врагове. Накрая баронесата избрала Казадар, дали го е направила от любов или искала да спре враждата е неизвестно. Намладир обаче полудял и решил да си отмъсти на Казадар, като го превърне в змия.

Алтан потръпна и усети внезапен хлад в стомаха си. Той знаеше от чичо си Кобъл, че такива заклинания са крайно несигурни и опасни.

— Магията успяла, но частично — думите на крал Леседил станаха злокобни. — Казадар се превърнал в подобно на змия изчадие, което обаче съхранило човешкия ум и запазил прежните си магически сили, макар сега те да били изродени от особеностите на змийския организъм. Той убил Намладир и се върнал при жена си, казвайки й, че старият му съперник е най-сетне мъртъв.

За миг в стаята настана мълчание.

— Баронесата обаче — уморено поклати глава краля — като видяла новия му вид полудяла от страх и се обесила. Казадар останал сам и напуснал Замъка.

Леседил вдигна очи:

— Никой повече не го видял — завърши той, — но легендите на хората от другата страна на Планините на Забравата мълвят, че в мочурищата там се заселил ужасен магьосник, който възродил стари, невиждани от векове практики на злото.

Леседил подпря брадичката си на ръце.

— Какви практики? — попита Алтан, който бе слушал малко от чичо си за тъмната магия, но и малкото, което бе чул го изпълни с лоши предчувствия.

— Какво знаете за Прокълнатия? — попита отново Краля.

— Той е стара легенда — отвърна Тамия, — повечето ругатни са свързани с него. „Да те вземе Прокълнатия“ и така нататък. Мисля, че е бил цар на орките или нещо такова.

— Бог на орките — поправи я Райлин, — древен бог на орките, така гласят митовете.

— Магьосниците вярваме, че той е предал черната магия на хората — допълни Алтан, — но какво общо има това с този Казадар?

Кралят на елфите затвори за миг очи, сетне ги отвори.

— Прокълнатия не е легенда или мит, а реалност. Ние, елфите, не знаем дали той е създал черната магия или обратното. Но знаем, че Прокълнатия е бил най-чистата еманация на злото в историята на Ралмия, няколко пъти се е опитвал да я превземе и всеки път я е докарвал до катастрофа.

Леседил ги погледна:

— Когато черните елфи се отделиха от нас и се обособиха като отделна раса, ние се чудехме какво е накарало техния господар Асмоел да намрази събратята си. Отряд от войни на Краля, стигнал до остров Коболтник установил, че Асмаил в действителност е бил обсебен от самия Прокълнат.

Алтан усети как ледени тръпки налазват гърба му като мравки.

— Чистото зло не умира — тежко въздъхна краля на елфите, — според мен Казадар иска да призове стария дух, надявайки се да получи повече сила чрез него. Нашите сведения сочат, че той наистина се е укрепил в нещо като крепост край мочурищата и извършва ужасяващи ритуали на мрака.

Леседил погледна Алтан.

— В основата на религиозните практики на Прокълнатия стои жертвоприношението.

Алтан преглътна.

— Ако Казадар те гони — продължи краля на елфите, — то е за да те пренесе в жертва на своя бог.

— Но… — поклати глава младежът — защо мен?

Леседил сведе поглед към пода.

— Не знам.