Пелин Велков
Брод (51)

3.

Стъмни се. Тато закачи голямата лампа на една греда високо под навеса над купа небелена царевица. На стълбовете — фенери. Пъкна и месецът. Стана видело като денем.

Пристигна Коца с пет момичета от махалата. Ето че довтаса и кака ми Дана с още четири-пет нейни дружки. С шум и закачки всички насядаха около голямата купчина кукуруз. Шуми шушлекът, пращят откъсваните от кочана листа, а обелените кулени тупат на разчистеното за тях място. Едната камара намалява, другата расте. Момите пеят и едва се виждат, потънали в шумата.

— Гладна мечка хоро не играе — казва баба и като момиче тича към къщи. Жълтия изнася котела със сварените кулени. От тях се дига сладък дим. После пристига печената тиква. Ние с Опанджачко домъкваме шиника с гнилите круши.

Нахлуха на тумби ергените с тъмни калпаци, тъмни пояси и снежнобели ризи над тях. Поздравяват високо, нарочно се смеят силно, сядат уж да белят и те.

— Подушиха, че има за лапане, ей ги, пристигат — подхвърли закачливо една мома. Момците сядат, само че не всяка мома приема седналия до нея момък. Често под предлог, че й пречи, тя го отпъжда или просто става от мястото си и отива другаде. Боричкат се, замерят се с круши.

Тоя, дето засвири с дудука, не го познавам. Свири жално. След малко кака Дана рече:

— И още по-тъжно да свириш, няма да те огрее, Коцо. Заключили са заради тебе Цена в килера.

Смях заглуши дудука на Коцо. После той заситни весела песен. Момите подеха песента. Но като се намесиха и ергените с техните пресипнали грапави гласове, всичко се обърка. Едни момци си отиват, други идват. Мечо само изръмжава. Вързал съм го тая нощ. Мълчи. Умно куче — разбира, че това не са крадци.

Купът с небелената царевица почти е преполовен. Песните постихнаха. Чува се само шумоленето на листата и тракането на хвърляните обелени кулени. Ние с Опанджачко продължаваме да предлагаме круши на момите.

Жълтия ми пошепна на ухото:

— На Неда в пазвата пусни круши, в пазвата!

Добросъвестен изпълнител на това нареждане, аз се опитах да пъхна в пазвата на Неда шепа круши, но получих такъв удар в гърдите, че навирих крака в шушлека.

— Не те е срам, да учиш детето на такива работи! — разсърди се тя на Жълтия. Смях заглуши гласа й. Чудех се: какво пък толкова има? Нашите момчешки пазви служеха за торби. Стегни здраво каиша или връвта, с която си препасал гащите си, и туряй каквото щеш в пазвата си: круши, ябълки, кулени…

(Само че както научих по-късно, уж заради тази случка с крушите Жълтия и Неда се разделили завинаги — тя на една страна, той на друга и не се ожениха).

Нещо накрая пред вратника се дигна шум, чуха се възбудени гласове. Тато, който се навърташе около беленката, за да прибира разхвърления кукуруз, дигна глава и тутакси се запъти към вратника.

— Хайде, нямате работа тука! — чух строгия му глас. — Георги, на тебе казвам. Вървете да спите.

Подушили с Гарвана сбиване, скочихме на крака, но мама и баба ни задърпаха да си „натискаме парцалите“.

— Напили се, били са някъде, а им се ще и тук да направят скандал — рече тато. — Не може. Наш Георги и Миндо.

— И двамата са в години — не премълча баба. — Време е да се приберат, ама са затрили някъде ума си.

И баба се впусна да разправя за едно убийство, станало някога си от някой си Нако или Мако… Останал сирак, санким без контрол този Мако, и се пропил. Днес пие, утре пие, никаква работа не гледа, а майка му горката се съсипва. Съветва го, гълчи го, иска в пътя да го вкара. Ама то дърво чува ли, и той толкова. Върнал се една нощ късно, ама не ходи, а лази. Разревала се майка му, като го видяла такъв. Ама чедо нали й е, навела се да му помогне да се качи на леглото и да си отспи. А той извадил нож и — право в сърцето майка си…

Чуват се възклицания, ахкания. А баба добавя поучително:

— Те това е виното. То, както право казват, е спокойно, само докато е в бъчвата. Отваряйте си очите навреме!