Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Blaze, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Адриан Лазаровски, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- sqnka (2018)
Издание:
Автор: Стивън Кинг
Заглавие: Огън
Преводач: Адриан Лазаровски
Година на превод: 2008
Език, от който е преведено: английски
Издание: второ (не е указано)
Издател: ИК „Плеяда“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2015
Тип: роман (не е указано)
Националност: английска
Печатница: Симолини‘94
Редактор: Весела Прошкова
Коректор: Лилия Анастасова
ISBN: 978-954-409-349-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9312
История
- — Добавяне
Осма глава
На следващата вечер реши, че му трябват нови номера за крадения форд, ето защо си задигна от един фолксваген, паркиран пред магазина „Джоли Джимс Джайънт“ в Портланд. В замяна остави регистрационните табелки на форда. Можеха да минат седмици или месеци, преди собственикът на немската кола да разбере, че пътува с чужди номера, понеже на стикера се виждаше цифрата „7“, което означаваше, че трябва да се пререгистрира чак през юли. „Винаги проверявай регистрационния стикер“ — каза си Блейз. Джордж все му го повтаряше и той го беше запомнил.
Подкара към магазина за преоценени стоки, чувствайки се в безопасност с новите номера, но в същото време си даваше сметка, че щеше да се чувства още по-спокоен, ако фордът имаше друг цвят. Щом пристигна, си купи четири кутии автомобилна боя „Небесна синева“ и бояджийски пистолет. Прибра се вкъщи без пукната пара, но доволен и щастлив.
Похапна край печката, като си тактуваше с крака в ритъм с песента на Мърл Хагард[1] „Оки от Маскоги“. Старият Мърл наистина знаеше как да удари в земята загубените хипари.
След като изми съдовете, Блейз прокара до бараката омотан с изолирбанд кабел и закачи крушка на една от таванските греди. Обожаваше да боядисва, а „Небесна синева“ бе сред любимите му цветове. Названието също бе красиво. Синьо като небето. Като небето, в което се рее чучулига.
Върна се в къщата и взе пакет стари вестници. Джордж четеше вестник всеки ден, и то не само забавните страници. Понякога четеше на глас уводните статии и ругаеше селяндурите републиканци. Казваше, че те мразят бедните, и наричаше президента „тоя проклет пикльо в Белия дом“. Беше заклет демократ и преди две години дори залепи агитационни стикери в полза на демократите върху броните на три откраднати коли.
Всички вестници бяха стари и обикновено Блейз се натъжаваше от спомена за Джордж, ала тази вечер предвкусваше удоволствието от пребоядисване на колата. Покри с вестници прозорците и гумите, след което облепи със скоч никелираните части.
Към девет вечерта бараката се изпълни с лек бананов аромат, а към единайсет работата вече бе свършена. Той събра вестниците, докосна тук-там каросерията и се възхити от резултата.
Отиде да си легне, леко замаян от миризмата на боята, а на другата сутрин се събуди с главоболие.
— Джордж? — попита с надежда.
Никакъв отговор.
— Нямам нито цент, Джордж. Разбит съм.
Тишина.
Блейз прекара целия ден в хижата, питайки се какво да прави.
* * *
Продавачът от нощната смяна четеше дебела книга с меки корици, наречена „Тлъсти балерини“, когато допряха колт до челото му. Познатият колт. И глас, който бе чувал, избоботи мрачно:
— Давай всичко от касата.
— О, не! — въздъхна Хари Нейсън. — Господи, не.
Вдигна глава и видя някакво страшилище с дамски найлонов чорап на главата, който висеше на гърба му като пискюл на скиорска шапка.
— Само не и ти. Не и отново.
— Давай всичко от касата. Сложи го в плик.
Този път никой не влезе в магазина и понеже беше почивен ден, плячката се оказа по-малка.
Точно преди да излезе, исполинът внезапно спря и се обърна.
„Сега ще ме убие“ — помисли си Нейсън. Вместо да го застреля обаче, грабителят каза:
— Този път не забравих чорапа.
И сякаш се усмихна.
После се изгуби в мрака.