Стивън Кинг
Огън (25) (Под псевдонима Ричард Бакман)

Двайсет и четвърта глава

Откъс от пресконференцията, дадена на десети февруари

Въпрос: Как е Джо, господин Джерард?

Джерард: Лекарите казаха, че за щастие ще се възстанови напълно. Състоянието му беше критично, но той се пребори с пневмонията. Уверявам ви, синът ми е истински боец.

Въпрос: Някакви коментари относно начина, по който ФБР разреши случая?

Джерард: Ще кажа само, че се справиха блестящо.

Въпрос: Какви са семейните ви планове?

Джерард: Да отидем в Дисниленд!

(Смях в залата)

Въпрос: Сериозно.

Джерард: Отговорих ви съвсем сериозно! Добре, де, почти… Щом лекарите кажат, че Джоуи е добре, ще отидем на почивка. Някъде на топло, където има хубави плажове. А като се върнем, ще се постараем да забравим този кошмар.

* * *

Погребаха Блейз в гробището на Южен Къмбърланд, на петнайсетина километра от „Хетън Хаус“ и на приблизително същото разстояние от жилището, където баща му го бе хвърлил по стълбите. Общината плати за погребението — така си отиваха всички бедняци в Мейн. През този ден нямаше слънце, нямаше и опечалени. Обаче имаше птици. Предимно врани. Край провинциалните гробища винаги има много врани. Те се появиха, накацаха по клоните и после отлетяха там, където отлитат птиците.

* * *

Джо Джерард четвърти лежеше в болничното си креватче. Вече бе оздравял. Родителите му щяха да дойдат по някое време, за да го вземат, но той не го знаеше.

Знаеше обаче, че му е поникнало ново зъбче, защото го болеше. Лежеше по гръб и се взираше в птиците над креватчето. Бяха кацнали върху тънички нишки и политаха, когато въздухът се раздвижеше. Сега не помръдваха и Джо се разплака.

Някой се надвеси над него и му загука. Не беше онзи, когото мъничето искаше да види, и то заплака още по-силно.

Човекът духна птиците. Те полетяха. Джо престана да плаче. Загледа се в тях. Засмя се. Внезапно забрави онзи, когото искаше да види, и болката от новото зъбче. Наблюдаваше как птиците летят.