Майкъл Роуботъм
На живот и смърт (66)

65

Дезире седи до Мос в пикапа и прехвърля наум всеки закон, който нарушава в момента. Пренебрегнала е протоколи, не се е подчинила на заповеди и е застрашила кариерата си. И все пак всичко около този случай промени разбиранията й за нормално. Мъжът до нея би трябвало да е в затвора или окован с белезници. Кълне се в живота си, че не е избягал. Който и да го е пуснал на свобода, има влияние, връзки. Според Мос те не искат парите, искат Палмър мъртъв.

— Открадна ли този пикап? — пита го. Заговаря за първи път, откакто напуснаха покрайнините на Хюстън.

— Не, госпожо! — Мос изглежда засегнат от обвинението. — Те ми го дадоха.

Дезире взема мобилния си телефон, обажда се във Вирджиния, иска текуща информация за местонахождението на Мос Уебстър и ги кара да проверят регистрационния номер на шевролета.

Поглежда Мос.

— Излъга ме. Бил е откраднат от гараж близо до „Деъри Куин“, след като си избягал.

— Какво?

— Седя в откраднат пикап.

— Не ме подценявайте. Мислите ли, че бих откраднал бричка като тая? В нея приличам на селяндур. И не съм избягал. Пуснаха ме!

— Така казваш ти.

— По-скоро бих умрял, отколкото да карам шевролет.

Дезире размахва пистолета си.

— Е, може да проверим тази теория.

Двамата потъват в мрачно мълчание, докато Дезире сменя темата. Пита за стареца, който е открил момчето.

— Къщата на Тео Макалистър се намира далеч от пътя — обяснява Мос, — но достатъчно близо, че да чуе престрелката и да види горящата кола. Намерил е момчето на следващия ден.

Мос потропва разсеяно с ръце по волана. Дезире харесва мъже с големи ръце.

— Именно затова се замислих: „А ако момчето е син на жената, на онази, която така и не е идентифицирана?“

— Откъде знаеш за нея?

— Четох във вестниците.

— Тя вече си има име.

Мос я поглежда за миг.

— Белита Сиера Вега.

Затворникът вдига високо вежди.

— Чувал си това име и преди? — Хвърля поглед назад към пътя.

— В затвора Оуди имаше кошмари. Не постоянно, но достатъчно често. Будеше се с крясъци и крещеше едно име. Точно това беше: Белита. Все го питах коя е, но той казваше, че е било само сън. — Хвърля поглед към Дезире. — Мислите ли, че той е истинският баща на момчето?

— Според акта за раждане не е.

Дезире замълчава и започва да сглобява още парчета от пъзела в ума си. Оуди и Белита са се оженили в църква в Лас Вегас. Пет дни по-късно са били в Тексас. Ако Оуди е участвал в обира, защо би довел жена си и момчето със себе си? По-вероятно е всички те да са били просто очевидци, които са понесли последиците от случилото се. Може би Оуди и момчето са били изхвърлени от колата при удара или са били излезли край пътя и не са били в колата. Никой не се бе появил да разпознае тялото на Белита. Оуди е бил в кома. Момчето е било твърде малко, за да помогне.

Мос нарушава мълчанието:

— Защо Оуди не е казал на никого за момчето?

— Може би са го заплашили. Може би са заплашили живота на момчето.

Мос изсвирва през зъби.

— Това дете трябва да е скъпоценно за него.

— Защо?

— Не знаеш какви неща се случваха на Оуди в затвора. Преплува океан от лайна, в който повечето мъже биха се удавили.

Дезире го пренебрегна за миг, все още сглобяваше историята в главата си. Тя и Мос са работили за една и съща цел, но са се приближавали към нея от различни посоки. Заедно бяха създали завладяваща история, но това не я правеше истина.

Оуди Палмър е видял инцидента и престрелката. Видял е как жена му умира. Имало е седем милиона причини да бъдат очистени и премахнати всички свидетели, което значи Оуди да бъде убит или накаран да замълчи. Пробвали са и двете.

В престрелката са били замесени трима заместник-шерифи. Един е мъртъв, вторият — изчезнал, а третият е Райън Валдес. Областен прокурор Едуард Даулинг сега е новоизбран щатски сенатор. Франк Сеногълс е оглавявал разследването тогава, а сега е специален агент и е начело на случая. Кой друг би могъл да е замесен? Конспирацията е била изградена върху мълчанието на Оуди Палмър. Със сигурност са използвали момчето, за да го изнудват, и по тази причина са го държали близо… много близо.

Ами останалите членове на бандата? В първоначалните показания двамата заместник-шерифи твърдяха, че джип с тъмен цвят е бил паркиран до бронирания камион, а чувалите с пари са били прехвърлени в него. Джипът е тръгнал с висока скорост и после е открит изгорял до езерото Конроу. Тези подробности от историята са били добавени едва след престрелката. Заместник-шерифите лесно са можели да претърсят записите на диспечера за съобщения, свързани с откраднати и изгорели коли, и да изберат една, която да свържат с обира.

Никой не бе дал описание на липсващия член на бандата. Никой не бе заявил, че е видял Карл Палмър. Това беше просто предположение, което полицията спомогна да се затвърди, като раздуха слухове, сведения от трети страни и показания от неназовани свидетели. Някой пусна името на Карл на медиите и слухът заживя свой собствен живот. Скоро всички започнаха да го приемат за истина, която бе подкрепяна от периодични „забелязвания“ на Карл на места като Мексико и Филипините. Никога не се намериха снимки или отпечатъци. Карл мистериозно се изплъзваше всеки път, преди ФБР да успее да потвърди, че е той. Някой като Сеногълс би могъл да пуска лъжливи следи. Докато поддържаха този измислен член на бандата жив, никой нямаше да тръгне да разглежда обира по-отблизо.

Когато Дезире се връща в настоящето, слънцето е избледняваща искра на хоризонта, фермите са се превърнали в тресавища, канали и плитки езера. Ниски треви се огъват от вятъра, въздухът е наситен с миризма на сол и дъжд. Огромно небе. Огромна земя. Огромно море.