Майкъл Роуботъм
На живот и смърт (33)

32

Мос чака на ъгъла между улиците „Керълайн“ и „Бел“ и гледа как автомобилите спират на червена светлина и тръгват на зелена. Поглежда мобилния си телефон. Още никой не му е звънял. Може би са го излъгали за проследяващото устройство. Вдига очи нагоре, взира се в синьото небе, обточено с бяло, и се чуди дали в момента го наблюдават чрез сателити. Изкушава се да им помаха или да им покаже среден пръст.

Лимузина с шест врати спира до бордюра, излиза чернокож шофьор и казва на Мос да разтвори крака и да се подпре с ръце на колата. Шофьорът прокарва метален детектор нагоре и надолу, отпред и отзад на тялото му, по дължината на ръцете му и между краката. Мос е оставил своя 45-милиметров пистолет под предната седалка на пикапа, увит в мазен парцал, при кутията патрони и бойния нож, който Лестър му даде безплатно.

Шофьорът кима към колата и задната врата се отваря. Еди Босия е облечен в тъмен костюм с цвете на ревера, сякаш отива на сватба или на погребение. Би могъл да е на възраст между двайсет и пет и петдесет години, но жълтите му къдрици и тънки дълги крака му придават ретро вид, сякаш е излязъл от черно-бяла снимка.

Бивш гангстер от Маями, дошъл в Хюстън в края на осемдесетте години, когато престъпната фамилия Бонано разширявала интересите си извън Южна Флорида, Еди събра собствена банда и направи състояние от банкови и пощенски измами, дрога, проституция и пране на пари. Оттогава е разнообразил заниманията си и с легитимен бизнес, но в Източен Тексас все още отчитат всеки по-сериозен удар пред Еди босия. Полага му се уважение, процент от печалбата или счупените кости на извършителите.

Лимузината се движи.

— Изненадан съм, че се свърза с мен — казва Еди и оправя цветето на ревера си. — Според източниците ми все още си в пандиза.

— Може би трябва да си смениш източниците — подхвърля Мос.

Опитва се да изглежда спокоен, но се страхува, че ще се издаде по гласа. Вдлъбнатината на челото на Еди привлича погледа му. Еовори се, че раната е нанесена с индустриален чук. А мъжът, който нанесъл удара, негов бизнес конкурент, по-късно бил заровен до шия в пясък и накаран да погълне активирана граната. Историята може и да е само легенда, разбира се, но Еди никога не я е отричал.

— Също така чух, че си станал примерен. Братлетата казаха, че сигурно си открил господ.

— Търсих го, но си беше тръгнал рано.

— Може да е чул, че идваш.

— Може.

Еди се усмихва, шеговитата размяна на реплики му допада. Акцентът му е на кореняк от Юга.

— И така, как успя да излезеш?

— Щатът ме освободи.

— Много великодушно от негова страна. Ти какво им даде в замяна?

— Нищо.

Еди изчопля нещо от задните си зъби с кутре.

— Значи те пуснаха ей така?

— Може би е случай на сгрешена самоличност.

Еди се смее. Мос решава да се включи. Колата лети по магистралата.

— Знаеш ли кое е смешното? — пита Еди и бърше очите си от сълзите, избили от смях. — Мислиш си, че вярвам на тия глупости? Но имаш точно петнайсет секунди да ми кажеш защо си тук, преди да те изхвърля от колата. И за да съм пределно ясен, няма да намалим скоростта.

Усмивките са се изпарили.

— Преди два дни ме извлякоха от килията, качиха ме на автобус и ме зарязаха на един път южно от Хюстън.

— Те?

— Не знам имената им. Бях с чувал на главата.

— Защо?

— Явно не са искали да ги разпозная.

— Не, тъпако, защо са те пуснали.

— О, искат да намеря Оуди Палмър. Избяга от затвора преди три дни.

— Чух. — Еди тупа хлътналата си буза с пръст, чува се пукот. — А ти търсиш парите.

— Това е идеята.

— Имаш ли представа колко хора са се пробвали?

— Да, но аз познавам Оуди Палмър. Опазих го жив вътре.

— Значи ти е длъжник.

— Да.

Еди се усмихва широко, би могъл да играе сводник в телевизионен сериал като „Закон и ред“ или „Наркомрежа“. Лимузината се насочва към Галвестън Бей, минава покрай товарни гари, железопътни дворове и стотици контейнери, подредени като детски кубчета за игра.

— Какво ще стане, когато намериш Палмър? — пита Еди.

— Дадоха ми телефон.

— А после какво?

— Присъдата ми ще бъде отменена.

Еди се смее отново, тупа се по бедрото, сякаш играе жига.

— Разправяй ги на друг тия, момче. С досие като твоето никой няма да те измъкне ей така от затвора.

Въпреки пренебрежителните подигравки Мос усеща, че Еди се опитва да се досети кой би могъл да проведе подобна операция без негово знание. Кой има толкова власт, че да може да изкара осъден убиец от затвора? Трябва да е човек със сериозни връзки — правителствен служител в правосъдния отдел, във ФБР или в щатския законодателен орган. Подобен контакт би бил полезен.

— Ако намериш Палмър, искам да се обадиш първо на мен, ясно?

Мос кима, не е в положение да спори.

— Какво знаеш за обира на камиона на „Армагард“ в Дрейфъс Каунти?

— Голяма издънка. Четирима души умряха.

— А бандата?

— Върнън и Били Кейн бяха част от една банда от Ню Орлиънс. Братя. Обраха дузина банки в Калифорния, а после дойдоха на изток към Аризона и Мисури. Върнън беше шефът. Включен беше и още един от редовните, Рабит Бъроуз, който трябваше да вземе участие в удара с бронирания камион, но го затвориха за шофиране в нетрезво състояние уикенда преди обира. В Луизиана имаше издадена заповед за ареста му.

— Кой друг беше в екипа?

— Имаха човек от другата страна.

— Охранител?

— Може би.

— А Оуди Палмър?

— Никой не беше чувал за него. Брат му Карл обаче имаше репутация на пълна издънка. Още на седемнайсет продаваше дрога в гетата — марихуана, метамфетамини, каквото се сетиш. От всичко по малко. По-късно оглави банда в Западен Далас, занимаваха се предимно с обири на банкомати и пощенски измами. Лежа пет години в „Браунсвил“. Като излезе, беше още по-пристрастен към наркотиците. Година по-късно застреля ченге в магазин за алкохол. После се изпари.

— И къде е сега?

— Това, мой черни приятелю, е въпросът за седем милиона долара.

Еди изглежда по-скоро философски настроен, отколкото изпълнен с негодувание. Обикновено знае предварително за толкова големи обири, но Върнън и Били Кейн не са били местни, а Карл и Оуди са били дребни риби.

— Искаш ли моето мнение? Парите отдавна ги няма. Карл Палмър или е под някоя могила в пустинята, или е изхарчил милионите, за да остане скрит. И в двата случая вече е гол като кост, оглозгана в Деня на благодарността.

— Къде мога да намеря Рабит Бъроуз?

— Той вече бачка предимно на чисто, но все още държи няколко проститутки в една пералня на самообслужване в Клоувърлийф. Освен това работи на половин ден като чистач в едно училище в Харис Каунти.

Лимузината спира до бордюра. Мътна вода се мержелее от три страни. Намират се на края на Морганс пойнт, близо до товарна гара с индустриална площадка за сонди и кранове.

— Тук слизаш — казва Еди.

— Как да се върна до пикапа си?

— Прекарал си петнайсет години в пандиза, реших, че една разходка ще ти хареса.