Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Life or Death, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Цветомира Панчева, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Майкъл Роуботъм
Заглавие: На живот и смърт
Преводач: Цветомира Панчева
Година на превод: 2015
Език, от който е преведено: английски
Издател: СофтПрес ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2015
Печатница: Фоли Арт ООД
Отговорен редактор: Боряна Стоянова
Редактор: Василка Шишкова
Художник: Радослав Донев
Коректор: Правда Василева
ISBN: 978-619-151-249-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3681
История
- — Добавяне
33
Дезире остава будна през по-голямата част от нощта, преглежда показанията от стрелбата и се надява, че от статичния бял шум може да изскочи истината. Затваря за миг очи и се насилва да ги отвори отново. Някой се навърта зад нея и се обляга на преградата.
Ерик Уорнър дъвче кибритена клечка.
— Обадиха ми се от офиса на помощник главния прокурор. Някой е завел жалба срещу теб.
— Наистина ли? Нека позная, казват, че съм твърде ниска за скоростното влакче?
— Не е шега.
— Кой?
— Шериф Райън Валдес.
— Какво е казал?
— Твърди, че си се държала оскърбително, настъпателно и грубо. Каза, че си му отправила безумни клевети.
— Сериозно ли е използвал думата „клевети“?
— Да.
— Нарекох го лъжец и човекът е решил да избълва речника.
Уорнър присяда на края на бюрото й и скръства ръце.
— Този твой сарказъм ще ти донесе проблеми.
— Ако се откажа от сарказма, единственият ми начин за общуване ще останат интерпретативните танци.
Този път Уорнър се усмихва.
— Не ти е присъщо да тормозиш служители на реда.
— Този мъж е нямал никакво право да бъде там. Трябвало е да се обади за подкрепление. Да уведоми ФБР.
— Смяташ ли, че нещата щяха да са различни?
— Една майка и детето й можеха да са живи.
— Не можеш да си сигурна.
Дезире изсумтява и почесва носа си.
— Може би, но вярвам, че има много тънка граница между полицаите каубои и престъпниците, и смятам, че Валдес танцува по тази линия и ни се присмива.
Уорнър хвърля сдъвканата кибритена клечка в кошчето за боклук. Има да добави още нещо, но не му е приятно да й го каже.
— Франк Сеногълс ще поеме случая.
— Какво?
— Въпрос на старшинство. Вече говорим за двойно убийство.
— Но аз ще съм в екипа, работещ по случая, нали?
— Ще трябва да питаш него.
Дезире иска да каже много неща, но си замълчава и се взира в Уорнър, чувства се разочарована и предадена.
— Ще имаш своя шанс — казва й той.
— Не се и съмнявам — отвръща му с поглед, забит в документацията на бюрото.
Когато поглежда нагоре, Уорнър си е тръгнал. Поне не се изложи. Не се разстрои, нито започна да го умолява. Трябва да поговори със Сеногълс… да бъде мила с него. Двамата имат минало. Или по-скоро нещо, което страничен наблюдател би нарекъл „смесени чувства на обич и омраза“. Сеногълс обича да си мечтае да вкара Дезире в леглото, а Дезире мрази самодоволството и насилническите му похвати. Много от полевите агенти са агресивни към хората, опиват се от властта, която им дава значката. Ръчкат, придумват, лъжат и сплашват, за да постигнат резултати, а после се хвалят с това, сякаш се съревновават един е друг. Кой ще разреши най-много случаи? Кой ще се изпикае най-високо на стената?
Полът й автоматично поставя Дезире в неизгодна позиция, що се отнася до пикаенето, заради ръста си постоянно става обект на шеги, а Сеногълс май приема присъствието й във ФБР като лична обида.
Брифингът на отряда е по обед. Сеногълс пристига насред суматоха от летящи врати, ръкостискания, потупвания и молба към всички да се съберат край него.
Придърпват наоколо офисни столове. Когато кръгът е оформен, Сеногълс се обръща към агентите и сякаш се уголемява, докато слуша собствения си глас. Четирийсетина годишен е, с открояващи се сини лещи, проблясващи изкуствени зъби и прическа като на Джон Ф. Кенеди.
— Знаете защо сме тук. Майка и дъщеря са мъртви. Главният заподозрян е мъж на име Оуди Палмър. — Вдига една снимка. — Осъден убиец и беглец от закона, който е забелязан да се придвижва пеш в тази област. — Показва участък върху голяма карта на Хюстън. После се обръща към един агент и го пита за загиналите.
— Касандра Бренън, на двайсет и пет, родена в Мисури, баща й е проповедник. Майка й починала, когато била на дванайсет. Касандра напуснала училище в девети клас и няколко пъти бягала от къщи. По-късно е учила козметика и гримьорство.
— Кога е дошла в Тексас?
— Преди шест години. Според сестра й била сгодена за войник, който загинал в Афганистан, но семейството му отказало да признае връзката им. Допреди месец е живяла при сестра си и е работела като сервитьорка, но е възникнал проблем със зет й.
— Какъв проблем?
— Проявявал е твърде голям интерес към добруването на Касандра. Сестра й я изгонила. Оттогава живеела в колата си.
— Има ли нещо друго в миналото й?
— Две неплатени глоби за паркиране. Освен това не е върнала шестстотин и петдесет долара, които са й дали в повече към детските надбавки за самотен родител. Като изключим тези неща, няма криминално досие, няма други самоличности, нито други роднини.
— Как е срещнала Палмър?
— Не е регистрирана сред посетителите в затвора — обажда се друг агент.
— И името й не е излизало при по-ранното разследване — добавя трети.
— Тогава трябва да е била на четиринайсет — отбелязва първият.
— Може да е проституирала в хотела — подхвърля Сеногълс.
— Според нощния управител не е така.
— Той може да е вземал дял от печалбата й.
На бяла дъска е забодена снимка — фотография от годишния албум на Каси от гимназията. Изглежда ентусиазирана и срамежлива, със светлоруса коса и бретон.
— От щатската полиция обикалят от врата на врата околните улици, използват кучета, за да претърсват дворове и бараки. Най-вероятно ще хванат Палмър преди нас, но искам да знам къде е бил, с кого е контактувал и откъде е взел пистолета. Говорете със семейството на Палмър, с приятели, познати — всеки, който го е познавал и би могъл да му предложи помощ. Вижте дали Палмър е имал любими места, на които е ходел като дете. Бил ли е на къмпинг някъде? Къде се чувства в безопасност?
Дезире вдига ръка.
— Израснал е в Далас.
Сеногълс изглежда учуден.
— Не те видях, специален агент Фърнис. Следващия път ще трябва да се качиш на стол.
Избухва смях. Дезире не реагира.
— И така, защо си тук? — пита Сеногълс.
— Надявах се да бъда част от екипа.
— Имам достатъчно хора.
— Следя случая на първоначалния обир и изчезналите пари — изтъква Дезире.
— Парите вече не са от значение.
— Чела съм психологическите доклади за Палмър и документацията от затвора. Говорила съм с него.
— Знаеш ли къде е?
— Не.
— Е, тогава не си ми от голяма полза. — Сеногълс сваля тъмните очила от челото си и ги слага в кутийка.
Дезире остава права.
— Майката на Оуди Палмър живее в Хюстън, а сестра му работи в детската болница в града. Райън Валдес е един от полицаите, които са го арестували преди единайсет години.
Сеногълс качва единия си крак на стол и подпира лакът на коляното си, сякаш се подпира на ограда. Около ъглите на очите му има паяжини от бръчици като фини пукнатини в стар китайски порцелан.
— Какво намекваш?
— Струва ми се странно, че Оуди Палмър е избягал в деня преди освобождаването си, а после се е появил пред къщата на полицая, който го е арестувал.
— Друго?
— Също така смятам, че е странно, че Валдес се е опитал да залови Палмър, без да поиска подкрепление, след като нощният управител на мотела е идентифицирал Палмър по снимка.
— Смяташ, че Валдес е корумпиран?
Дезире не отговаря.
Сеногълс поглежда към агентите около себе си. Явно е раздвоен. Изправя се.
— Добре, в екипа си, но не се приближавай и на крачка до шерифа. Той е забранена територия.
Тя се опитва да възрази.
— Палмър е бил пред къщата му. Валдес с право е обезпокоен. Спомни си кого преследваме. Ако Палмър е тръгнал по пътя на отмъщението, нашата работа е да търсим кои други хора биха станали негова мишена. Съдията, адвокатът на защитата, прокурорът. Всички те трябва да бъдат уведомени.
— А ще им осигурим ли закрила?
— Само ако сами я поискат.