Майкъл Роуботъм
На живот и смърт (16)

15

Каси удря Оуди силно в стомаха.

— Открадна ми колата!

— Взех я назаем. — Опитва се да си поеме въздух.

— Не си играй с мен, господинчо. Не е вземане назаем, ако не си ме попитал първо.

— Ти спеше.

— Да видим какво ще кажат за това в съда. Тъпа ли ти изглеждам? — Каси дръпва ръка. — Боже, това боли! От какво си направен, от цимент ли? Къде ходи?

— Трябваше да сменя кредитната си карта.

— Неделя е. Банките не работят.

— Трябваше да се срещна с едни хора.

— Кои?

— Сестра ми живее в Хюстън.

— Сестра ти ли?

— Да.

— И защо не отседна при нея?

— Не съм я виждал от известно време.

Каси не вярва на нито една дума. Вдига електрошока.

— Искаш ли да те пораздрусам хубаво?

Мекотата, която Оуди бе доловил у Каси по-рано, е напълно изчезнала под черупката на гнева и негодуванието — нейната естествена защита. Тя се обръща и вдига куфара си на леглото, където Скарлет лежи по корем и гледа канала на Дисни.

— Хайде, тръгваме си.

— Но на мен ми харесва тук — недоволства Скарлет.

— Прави, каквото ти се казва!

Каси събира мокрото пране от банята и тъпче дрехите в куфара.

— Наистина съжалявам за колата — казва Оуди. — Няма да се повтори.

— Много си прав.

— Нека ви заведа на вечеря, ще идем на някое хубаво място.

Скарлет поглежда майка си в очакване.

— Всичкия ми бензин ли изхаби? — пита Каси.

— Напълних резервоара догоре.

— Добре. Вечеря и после си тръгваме.

Каси избира ресторанта. Карат до „Денис“^[1], а на ламинираното меню на заведението има снимки на всички ястия.

— Харесва ми да виждам какво ще ям — обяснява тя и поръчва пържола и пълнен картоф. За Скарлет има спагети с кюфтенца и между всяка хапка тя оцветява една рисунка с изпочупени пастели. Когато приключват с храненето, чиниите са ометени. Обсъждат какво да си вземат за десерт, Каси изглежда поомекнала.

— Какво би направил, ако имаше милион долара? — пита тя Оуди, сякаш продължава разговор, който са водили.

— Ще купя на майка си нов бъбрек.

— Какво й е на стария?

— Не работи добре.

— Колко би струвал един нов бъбрек?

— Не съм сигурен.

— Но биха ти останали някакви пари, нали? Един бъбрек няма как да струва цял милион.

Оуди се съгласява и пита какво би направила Каси с един милион долара.

— Ще си купя къща, хубави дрехи и нова кола. Ще си отворя собствен салон, може би цяла верига салони.

— Ще посетиш ли баща си?

— Само за да му натрия носа.

— В разгара на спора хората казват много неща, които не мислят.

Каси замълчава за миг и прокарва пръст по влажния кръг, който е оставила чашата й върху масата.

— Коя е тя?

— Моля?

— Миналата вечер, докато спеше, непрекъснато повтаряше едно женско име.

Оуди свива рамене.

— Трябва да е специален човек за теб. Гаджето ти?

— Не.

— Жена ти?

Оуди сменя темата и разговаря със Скарлет за рисунката й, помага й да избере цветовете. След като плаща сметката, се разхождат по денонощните щандове, разглеждат дрънкулки и пак ги оставят.

Когато се връщат в мотела, той влиза в банята, заключва вратата и се взира в отражението си в огледалото. Вади машинката за подстригване от чантата си и я прокарва напред и назад по скалпа си, сякаш коси миниатюрна морава. Тъмни кичури коса падат в мивката. Щом приключва, застава под душа, разперва ръце и вдига лице към струята. Прилича на човек, който се е записал в армията.

— Защо си подстригал косата си? — пита Скарлет.

— Исках промяна.

— Може ли да пипна?

Тя застава права на леглото, киска се и прокарва дланта си по късите шипчета. Внезапно спира.

— Какво е това?

Видяла е белезите. Сега, когато косата му е толкова къса, са по-видими. Каси прекосява стаята, хваща главата на Оуди с две ръце и я обръща към лампата. Черепът му сякаш е разбит на парчета и залепен отново. Като счупена ваза. По ръцете му има още белези, напомнят на гладки сиви червеи, увити около мускулите му. Белези, получени при самозащита. Сувенири от затвора.

— Кой ти го причини?

— Не му взех номера.

Каси го изблъсква и отива в банята. Приготвя ваната за Скарлет и се връща едва когато момиченцето се заиграва във водата. Сяда на отсрещното легло и слага ръце в скута си, загледана в Оуди, който е облякъл блуза с дълъг ръкав, за да прикрие ръцете си.

— Какво става тук?

Оуди я поглежда, опитва се да разбере въпроса.

— Носиш тъмни очила и бейзболна шапка, а всеки път щом минем покрай охранителна камера, навеждаш глава. Сега си подстрига косата. Беглец ли си?

Оуди издиша рязко, почти с облекчение.

— Едни хора ме търсят.

— Наркодилъри, гангстери, кредитори, полицията?

— Дълга история.

— Наранил ли си някого?

— Не.

— Нарушил ли си някоя от десетте божи заповеди?

— Не.

Каси въздъхва и слага единия си крак върху другия, както правят малките момичета. Косата й е толкова светла, че тъмните й вежди контрастират рязко — като нарисувани са, вдигат се и се спускат, докато говори.

— Достатъчно лошо е, че ме излъга и открадна колата ми…

— Не съм престъпник.

— Държиш се като такъв.

— Не е същото.

Увита в хавлия, Скарлет се появява на прага на банята. Парата е изправила къдриците й.

— Не искам да шпя в колата, мамо. Може ли да оштанем тук?

Каси се поколебава и притегля дъщеря си по-близо, прегръща я с ръце и крака, сякаш се вкопчва в дърво насред придошла река. Хвърля поглед към Оуди през голото рамо на момиченцето.

— Само още една нощ.