Лусинда Райли
Момичето на скалата (56)

Благодарности

Това е страницата, която пиша с най-голямо удоволствие. Стигна ли до нея, знам, че книгата е готова и на път да бъде издадена, благодарение на безрезервната подкрепа на всички хора, споменати по-долу.

Нека първо благодаря на Мари Еванс, неповторимата ми редакторка в „Пенгуин“, за безценните й „поправчици“. Също така на целия екип от „Пенгуин“, който подкрепи книгата ми с такова желание, особено на Розан Бантинк, Ана Деркац и всички, които ми помогнаха да споделя разказите си с читатели от целия свят. Карън Уитлок, коректорката ми, Пат Пит, машинописецът ми, и всички хора от „зад кулисите“, които допринесоха с толкова много.

Джонатан Лойд, великолепният ми агент и приятел, чието търпение (и щедрост по отношение на разноските ми) най-сетне бе възнаградено. Сюзън Мое и Джаклин Хеслоп — единствените хора, на които се доверих да прочетат ръкописа ми, преди да го изпратя, и които ме окуражаваха през цялото време, докато получа професионалната присъда. Хелен Рамптън, Катлийн Маккензи, Трейси Блекуел, Дженифър Дъфтън, Розалинд Хъдсън, Адриана Хънтър, Сюзън Грикс, Катлийн Дунън, Сам Гърни, Джо Блекмор, Софи Хикс и Ейми Финеган… момичета, какво щях да правя без вас?! Дани Шайнман, чиито спокойни напътствия бяха безценни за мен, Ричард Мейдли и Джуди Финиган, чийто „Читателски клуб на Ричард и Джуди“ ми подсигури идеална платформа за популяризиране на новите ми романи. Дейвид Макинсън от книжарница „Дъ Холт“, Ричард, Антъни и Фелисити Джемет, Морено Делис, Патрик Грийн и специални благодарности на Изабел Латър, гениален остеопат и скъпа приятелка, и Рита Калагейт, която ме поддържаше физически по време на безкрайните преработки.

На семейството ми, които търпяха мен и смахнатите ми писателски навици всеки божи ден, без (много) да се оплакват. На отзивчивата ми майка, Джанет, сестра ми Джорджия и на Оливия, чиито редакторски умения, подкрепени с чашка „водчица“, винаги са били неповторими. И на чудесните ми деца, Хари, Изабела, Леонора и Кит (който заслужава специално „благодаря“ заради разрешението му да открадна първото изречение от неговия прекрасен разказ), чиито имена са написани по ред на възрастта, а не на важността им за мен. Обичам всички ви и знайте, че всеки от вас ми поднесе по свой собствен начин толкова много любов, смях и живот. За мен е чест, че имах привилегията да ви доведа на света.

И на съпруга ми Стивън; за промяната, която не мога да опиша с думи. Едно огромно благодаря. За всичко. Тази книга е за теб.