Лусинда Райли
Момичето на скалата (40)

Аврора

О, читателю! Горката Катлийн! Изненадана съм, че изобщо ми позволи да прекрача прага й, като се има предвид черният облак на миналото, който носех със себе си.

И горкичкият Джо… уязвимо човешко същество, неспособно да се защитава, невинна „жертва“ на собствения си жребий. Надявам се кротката му душа да се е върнала на този свят като обичен домашен любимец, котарак например; а Гадният Джералд да е бил мишката, която Джо Котаракът е убил, след като добре се е наиграл с нея.

Най-лошото е, че колкото повече научавам за миналото си, толкова повече ме притесняват гените, които съм наследила. Гадният Джералд ми се е падал чичо! Да не говорим за баба ми, Ана, заради чиято вродена себичност Лили е израснала без онова, което считам за най-ключовия елемент на човешкия живот: майчината любов. Впоследствие същата съдба сполетя и мен, поне докато Грония не дойде да ме спаси.

Тази част от историята ми помогна да разбера Лили. Мисля си, че по същия начин, както Джо е бил лишен от нормалната доза блага, които получаваме по рождение, така „благото“ на Лили — красотата й — я бе направило толкова уязвима. Като че ли прекомерното количество от всяко нещо е също толкова лошо, колкото и недостатъчното. Лили беше толкова крехко същество — може би не по-малко крехко от Джо, макар и по свой собствен начин. Навярно именно това й качество го бе привлякло, докато останалите виждаха само външността й. За повечето хора, като за младата Катлийн например, красотата и богатството са неразривно свързани с влиянието и силата. Джо обаче е виждал уязвимостта й и просто е искал да я защити.

Напоследък покрай други неща чета и доста книги на религиозно-философска тематика. (Ако звуча по-сериозно от обичайното, в тях е причината.) Съвременната наука е описала генетичната физическа връзка, която унаследяваме, но аз предпочитам да вярвам, че всяко новородено бебе носи свой „собствен“ дух и че ще се превърне в човека, който е предопределено да бъде, независимо от възпитанието си. Тази мисъл ми дава лична утеха, като се има предвид генетичното ми наследство.

По-горе изказах мнение, че светът никога не си научава урока. Читателю, май съм сбъркала. В рамките на петдесет години хора като Джо, които векове наред или са били удавяни още при рождението си, или са били заключвани в лудници заради несъвършенствата си, вече са станали грижа на обществото. Естествено, и този факт си има обратна страна. В западния свят вече не използваме децата като средство за отпушване на комини, а се отнасяме добронамерено и сърдечно с тях. От нежелан вторичен продукт вследствие на най-практикуваната човешка игра (сещате се за коя говоря!), са се превърнали в центъра на семейното огнище. Напоследък често срещам доста разглезени малки човечета и просто не мога да си представя свят, в който да мислят за околните, а не само за себе си. От което вероятно следва, че дойде ли ред на тяхното поколение да вземе нещата в свои ръце, човечеството ще направи поредния завой към егоизма, защото статичността просто не ни е присъща.

Затова съм щастлива, че изживях живота си в моето време. Ако се бях родила в миналото, навярно щяха да ме изгорят на клада заради вещерство. Заедно с Катлийн, чието гледище много се доближаваше до моето.

Сигурно увъртам, понеже се стремя да отложа написването на следващата част от историята ми. Няма да ми е лесно…