Лусинда Райли
Момичето на скалата (23)

20

След смъртта на кръстницата си Джеръми наследи голямата й къща в Уест Кенсингтън, достатъчно пари за малък доживотен доход и изискан черен форд. Седмица след погребението й Джеръми заведе Мери и Ана да видят къщата.

Ана търчеше щастливо от стая в стая.

— Голяма е почти колкото Кадоган, н-но не съвсем.

Мери настръхна при този коментар на Ана. Въпреки че имаше пълна вяра на Джеръми, разговорите за миналото, особено с човек, който беше от същата класа като бившите й работодатели, бяха опасни.

Слизайки на бегом по стълбището към вестибюла, Ана спря и се обърна към Мери и Джеръми, които ходеха по-възпитано след нея.

— Ще ни поканиш ли да ж–живеем тук с теб, Джеръми? Къщата е прекалено голяма само за един човек. А ми се струва глупаво двете с Мери да се т–тъпчем в малкия ни апартамент, при положение че ти разполагаш с толкова много място.

— Ана! — изчерви се Мери от липсата й на такт. — Джеръми просто ни показва къщата си. Не му задавай толкова неуместни въпроси.

— Извинявай, Мери. П–просто реших, че…

— Правилно си р–решила, Ана — усмихна се Джеръми. — Д–детска логика, а? Е, Мери, би ли се п–пренесла тук?

— Моля те.

Това вече й дойде много. Мери взе останалите стълби тичешком, спусна се по коридора и излетя през входната врата. Не спря да бяга, докато не достигна сигурността на собствената си всекидневна.

Джеръми пристигна до входната врата на апартамента й десет минути по-късно. Мери го пусна с мокро от сълзи лице.

— Къде е Ана? — попита го тя.

— Помолих госпожа Хокинс, икономката, да й с–сервира чай. Р–реших, че двамата с теб трябва да п–поговорим насаме. Може ли да вляза?

Мери кимна просълзено, после се обърна и се върна във всекидневната.

— Джеръми, не знам какво очакваш от мен, но каквото и да е, едва ли някога ще мога да ти го дам. Нямаш представа коя съм! Не съм някоя дама, както вече ти казах. И икономката ти веднага го усети. Видях го в очите й. По-логично е да те обслужвам, не да съм ти приятелка!

Тя седна в един от столовете, а Джеръми извади носна кърпа и й я подаде.

— Мери, з–заедно сме почти всеки ден от месеци насам. Ти имаш всичко, което се очаква от една д–дама. А що се отнася до о–общественото ти положение, на фронта научих, че класата няма нищо общо с л–личността на човек. Готов съм да и–изслушам и тайните ти. Както те уверих и преди, с нищо не можеш да ме о–отблъснеш. — Той коленичи пред нея, отмествайки кичур коса от бузата й. — И вярвам, че любовта ни кара да п–прощаваме и разбираме всичко. Кажи ми, Мери, с–сподели с мен — прикани я той.

Мери въздъхна дълбоко, съзнавайки, че разкриеше ли му истината, навярно щеше да сложи край на бъдещето им заедно. Но за да даде шанс на това бъдеще, трябваше да му разкаже всичко.

Мери отпрати молитва към небесата и кимна с глава.

— Ще ти разкажа.

Двайсет минути по-късно Мери кършеше тревожно ръце пред него.

— Истината е, че извърших ужасен грях. Казах, че Ана е мъртва и я отвлякох. Отвлякох дете. О, боже, спаси ме…

Джеръми се спусна към нея и я прегърна силно.

— Мери, Мери, моля те, н–не се самонаказвай повече. Да, постъпила си нередно, но с д–добро намерение. Постъпила си така, защото обичаш Ана и искаш да е щ–щастлива и в безопасност.

— Но дали за Ана го направих? — Мери вдигна измъчен поглед към него. — Или за себе си, защото ми беше нужна?

— От ч–чутото дотук и опасността, в която ще изпаднеш, ако тайната ти излезе наяве, р–разбирам, че мотивите ти са били напълно безкористни.

— Наистина ли мислиш така?

— Да. — Джеръми взе ръцете й и ги стисна силно в своите. — Н–наистина. Мери, нима постъпката ти е различна от това да кажеш на страдащи родители, че синът им е з–загинал безболезнено на фронта, когато всъщност е умрял в зверски мъки? И — Джеръми извърна поглед — е агонизирал дни наред? Или от това някой взводен капитан всеки божи ден да изпраща момчетата си на б–бойното поле, знаейки, че вървят към с–сигурна смърт? — Джеръми я погледна отново. — Направила си всичко по силите си да з–защитиш човек, когото обичаш, и н–никога не бива да се срамуваш от това! Никога! А аз те о–обичам още повече заради тази ти постъпка.

— Наистина ли?

— Да. Ти си смела и д–добросърдечна, и силна жена.

— О, Джеръми, не съм. Толкова ме е страх, че ще ме разкрият и ще ми отнемат Ана. Всеки път, напусна ли апартамента, гледам през рамо да не ме следи някой.

— Това, че си защитила сираче като самата теб е повод за гордост. О–освен това — усмихна й се Джеръми, — м–май ще мога да помогна на двете ви с Ана. Ако си съгласна да се о–омъжиш за мен, разбира се.

— Искаш ме за жена, въпреки всичко, което ти казах? — изуми се Мери.

— Повече от всякога, Мери. К–кълна ти се.