Лусинда Райли
Момичето на скалата (1)

Аврора

Аз съм аз.

И ще ви разкажа една история.

Разправят, че тези думи били най-трудните за всеки писател.

Иначе казано: откъде да започнем. Аз лично плагиатствах от първите повествователни напъни на малкия ми брат. Встъпителното му изречение се е запечатало в съзнанието ми заради простотата си.

И така, началото е поставено.

Трябва да ви предупредя, че не съм професионален писател. Всъщност дори не си спомням кога за последно взех перото. Винаги съм се изразявала с тялото си. И тъй като вече не съм способна на това, реших да се изразя със съзнанието си.

Не пиша с намерението да издам творбата си. Опасявам се, че целите ми са далеч по-себични. Намирам се в онази житейска фаза, от която всички се ужасяват — вече запълвам дните си с миналото, защото не ми остава много бъдеще.

Поне си намирам някаква работа.

А и мисля, че историята ми — моята история и тази на семейството ми, започнала почти век преди аз да се родя — е доста увлекателна.

Съзнавам, че всеки би казал същото за собствената си история. И с право. Всяко човешко същество води изумителен живот с интригуващ актьорски състав от добри и лоши персонажи.

И почти винаги, по една или друга отсечка от пътя — магия.

Кръстена съм на принцесата от една всеизвестна вълшебна приказка. Може би именно затова открай време вярвам в магията. А с годините осъзнах, че вълшебните приказки всъщност са алегория за великия танц на живота, в който всички се впускаме от мига на раждането си.

И не спираме до деня на смъртта си.

И така, драги читателю — дръзвам да използвам това обръщение с презумпцията, че съм намерила публика, макар и еднолична, — нека ти разкажа историята си.

Тъй като много от действащите лица в нея са починали дълго преди да се родя, ще направя всичко възможно да им върна живота с помощта на въображението си.

И докато седя тук, премисляйки историята, предадена ми от две поколения назад, в съзнанието ми се откроява един мотив. Този за любовта, разбира се, и изборите, които правим в нейно име.

Мнозина от вас навярно ще решат, че говоря за любовта между мъж и жена, и с право — има в изобилие от нея. Но тя съществува и в други скъпоценни форми, които не отстъпват на романтичната по сила: родителската любов например. Но я има и онази, маниакалната, унищожителната, която сее смут по света.

Другият основен мотив в историята ми са огромните количества чай, които хората поглъщат — но май се отклонявам от темата. Простете, май това е привичка, типична за дамите, усетили тежестта на годините. И така, започвам.

Ще ви съпровождам в разказа си и ще го прекъсвам, когато сметна за нужно да ви просветля по някой въпрос, тъй като сюжетът е доста заплетен.

И за да усложня нещата още повече, смятам да започна почти от края на историята си, когато бях осемгодишно момиченце, останало без майка. Стъпило на ръба на скала с изглед към залива Дънуърли, любимото ми място на земята.

Имало едно време…