Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Girl on the Cliff, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2017)
Корекция и форматиране
egesihora (2018)

Издание:

Автор: Лусинда Райли

Заглавие: Момичето на скалата

Преводач: Цветелина Тенекеджиева

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Книгоиздателска къща „Труд“

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Печатница: „Монт“ ООД

Редактор: Надежда Делева

Технически редактор: Стефка Иванова

Коректор: Антонела Станева

ISBN: 978-954-398-408-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5044

История

  1. — Добавяне

19

Не след дълго уличната лампа бе лишена от стария си приятел, тъй като Джеръми започна да прекарва все повече и повече време с Мери и Ана. Винаги носеше дарове: шоколад за Ана или пък прясна риба за вечеря. Колкото по-уверен ставаше в компанията им, толкова по-плавно течеше речта му. С деликатното поощрение от страна на жената и детето скоро започна да общува по-спокойно с тях. В течение на седмиците Мери наблюдаваше как хилавостта започва да напуска тялото и лицето му, отчасти благодарение на препълнените чинии, които му сервираше на вечеря, а ръцете му ставаха все по-способни да си служат с нож и вилица. В поведението му лека-полека изплуваше скритото досега чувство за хумор и Мери все по-често долавяше признаците на мъж, който беше не само ерудиран, но и надарен с кротка мъдрост. С всеки изминал ден човечността, загрижеността и добротата на Джеръми, особено по отношение на Ана, го издигаха все повече в очите на Мери. И докато сломеното изражение напускаше дълбоките му зелени очи и тялото му наедряваше, тя започваше да проумява колко красив мъж стои пред нея.

Една нощ, докато завиваше Ана в леглото, Мери си мислеше как и детето беше разцъфнало, откакто Джеръми се беше появил в живота им.

— Толкова съм щастлива, Мери — въздъхна Ана, отпускайки глава на възглавницата.

— Радвам се да го чуя, миличка.

— Да… — пророни сънено Ана. — Аз, ти и Джеръми: почти като истинско с-семейство сме, нали?

— Да, може да се каже. А сега затвори очички и заспивай.

Мери излезе от стаята й и се върна пред шевната машина на бюрото си, но все не успяваше да се съсредоточи. Вместо това отправи поглед през прозореца, към самотната улична лампа — напоследък често беше така, след като Джеръми си тръгнеше от дома им. Мери още нямаше особена представа кой е новият им приятел. Нищо не можеше да им гарантира, че един ден Джеръми няма просто да изчезне и да не се върне. Стомахът й се сви при мисълта Ана да загуби поредния човек, който обичаше.

А и тя самата…

С внезапна мощ я споходи прозрението, че Ана не беше единствената, привързала се към редовния им посетител. Нещо в Джеръми й напомняше за Шон при последната им среща. Изпитваше същата нужда да го закриля. И същото привличане…

Мери прекъсна рязко унеса си. Трябваше да спре с тази глупост на мига. Тя беше осиротяла стара мома с ирландски произход и минало на прислужница, докато Джеръми Лангдън съвсем очевидно беше истински джентълмен. Беше просто приятел и събеседник, човек, познал жестока болка в живота си, към която тя се чувстваше съпричастна. И такъв трябваше да си остане.

 

 

Няколко дни по-късно на вратата й се почука. Уплашена, тъй като Ана беше на балетен урок, а тя не очакваше клиенти, Мери отиде да отвори.

— Джеръми — каза изумено. Никога досега не беше идвал в апартамента й несъпроводен от Ана. — Ъм… добре ли си?

— Н-не.

По восъчния цвят на кожата му и изражението в очите му си личеше, че се е случило нещо лошо.

— Влез. Ана още не се е върнала, но може да изпием по чаша чай, докато си дойде, искаш ли?

— И-исках да говоря с теб. Б-без Ана.

— Е, седни тогава и се настани удобно. Аз ще отида да направя чай.

— Н–н–не! И–идвам да поговорим, не да п–пием чай!

Мери забеляза, че говорът му беше много по-насечен, отколкото в изминалите седмици. Покани го във всекидневната и го сложи да седне на неговия си стол.

— Сигурен ли си, че не искаш нищо, Джеръми? — попита тя, сядайки на стола срещу него.

— К–кръстницата ми п–почина с–снощи.

— О, Джеръми… толкова много съжалявам.

— Аз… — Джеръми сложи разтреперана ръка на челото си. — И–извинявай — пророни, а по лицето му рукнаха сълзи. — Единственият ч–човек, който — той се задави — го беше г–грижа за мен! К–който ме обичаше! Такъв, какъвто съм с–сега.

Видимо отчаяние раздираше тялото му. Мери не можеше да понесе страданието му, затова направи единственото нещо, което й дойде наум. Отиде до Джеръми и го прегърна.

— Поплачи си — прошепна тя, люлеейки го в ръцете си като дете, галейки меката му коса. — Няма нищо лошо да си поплачеш, нали така?

Джеръми продължи да ридае, а тя го прегърна още по-силно през гърдите.

— Тук съм, Джеръми, Ана също. И двете ни е грижа за теб.

Джеръми вдига изтерзани очи към Мери.

— Г–грижа ви е? За р–развалина като м–мен? К–как е възможно?

— Защото си добър, сърдечен човек. И каквото и да ти се е случило на фронта не е било по твоя вина. То не те променя отвътре, нали така?

Главата на Джеръми увисна напред и Мери коленичи, за да го прегърне отново. Той зарови лице в рамото й.

— Р–родителите ми н–не смятат така. М–мразят ме т–такъв. С–срамуват се от м–мен! И–искаха да ме с–скрият от света.

— Пресвета Дева Марийо! — изтръпна Мери, ужасена от чутото. — Много съжалявам за бедите ти. Но имай ми вяра, ти си същият човек, който винаги си бил. Чу ли, Джеръми, не го забравяй. Войната причини такива жестокости на мъже като теб. Ние, които си останахме вкъщи, нямахме представа на какво се подлагате, за да ни спечелите свободата.

— Н–наистина ли м–мислиш така?

— Убедена съм. — Мери усети как сълзите му навлажняват рамото й. — Имах… скъп човек, който прекара години на фронта. И не доживя да види победата.

Чувайки това, Джеръми вдигна глава от рамото й и я погледна право в очите.

— 3–загубила си л–любимия си?

— Годеника си. И всички мечти за живота, който искахме да изградим заедно.

— М–Мери, с–сигурно си ангел. Как се г–грижиш само за Ана и м–мен. Как т–търпеливо ни и–изслушваш, а ти самата си з–загубила толкова много.

— Да. Но до ден–днешен не съм се изправила пред страха и болката, и спомените за тази загуба, докато ти ги преживяваш отново и отново.

— Да, но и ти си изстрадала з–заради тая п–проклета война! Мери — Джеръми взе ръцете й от раменете си и ги обви със своите, — мисля си за това от д–доста време. М–мисля, че те о–обичам. Обичам те — напрегна се Джеръми да произнесе двете думички без заекване.

Помежду им се спусна мълчание, докато Мери се взираше в очите на Джеръми. Здравият разум и вроденият й прагматизъм надделяха над чутото. В момента той изживяваше силни емоции и нужда от близост. Затова не трябваше да се доверява на думите му.

— Джеръми, толкова си оскърбен, не знаеш къде се намираш. Шокът говори вместо теб. И…

— Н–не! Не е от шок. Толкова си к–красива и толкова мила. О–обичам те още от момента, в който ми даде п–палтото. Оттогава не идвам до уличната лампа, за да мисля за мъртвата ми любима. Идвам, за да в–видя теб.

— Джеръми… спри, моля те! — призова го отчаяно Мери.

— Вярно е! Наблюдавах Ана, разбрах, че ти е д–дъщеря, заговорих я. За да намеря начин да се з–запозная с теб. А д–днес, когато з–загубих единствения човек, който ме о–обичаше, беше моментът да ти разкрия чувствата си! Ж–животът е толкова кратък!

Мери загледа в удивление плувналите му в сълзи очи. Не само защото Джеръми й се беше обяснил в любов — в любов, — но и защото току–що бе съумял да изрече толкова много изречения на един дъх.

— Е, Джеръми, много мило от твоя страна, но откровено казано, мисля, че преживя ужасен шок.

— Мери. — Сълзите на Джеръми бяха пресъхнали. Вече я гледаше с истинска нежност. — Съзнавам, че и д–двамата знаем какво е болка. Повярвай ми, за нищо на света не бих си играл с ч–чувствата ти. И бъди сигурна, че не б–бъркам своите. Може би просто не изпитваш с–същото към мен.

Мери седеше в краката на Джеръми със сведени очи и ръце, все още хванати в неговите.

— Разбирам — кимна Джеръми. — Н–нима някой може да о–обича човек като мен?

Мери вдигна бавно очи към неговите.

— Не, не е това. Просто някога обичах един мъж и го загубих. Аз… — Мери вдиша дълбоко — … изпитвам чувства към теб. Дори бих казала, че не са обикновени чувства. И се боя, че ако и ти напуснеш живота ми, ще ми липсваш страшно.

— Чуй какво, разбирам, че и двамата сме з–загубили любими хора. Това ни свързва. Но не може ли да ни свързва и това, че сме н–намерили и някой друг?

— О, Джеръми, не знаеш нищо за мен. — Мери поклати горчиво глава. — За постъпките ми, за живота ми…

— М–Мери, та аз съм убивал ч–човешки същества! С нищо не можеш да ме отблъснеш след онова, което съм в–видял с очите си. Каквото и да си направила, любов моя, искам да го споделя с теб! Разкажи ми, а аз ще ти р–разкажа за м–мен. Нали на това се гради л–любовта? На вяра?

— Но Джеръми, скъпи — прошепна Мери, — аз съм сираче, дошло от нищото. Ти си джентълмен и ти трябва истинска дама. Аз не мога да съм такава, дори в твое име.

— Мислиш ли, че ме интересува?! Майка ми е истинска д–дама, а когато се в–върнах от ф–фронта, ме вкара в — Джеръми впрегна огромни усилия да изговори следващата дума — лудница! Собственото й д–дете! — Той преглътна сълзите си. — Войната промени всичко, не ми трябва да знам нищо за теб. Освен това, че си най-добрият ч–човек, който познавам. И имаш к–красиво сърце.

— О, Джеръми… — Мери измъкна ръцете си от неговите и избърса грубо очите си.

Този път Джеръми се пресегна към нея, вдигна я от пода и я прегърна. А чувството, което изпита в обятията му след години на самота, беше неописуемо. Ароматът му, мъжкият аромат — така познат и така далечен.

— Мери — той повдигна брадичката й и целуна нежно устните й. — Никога не б–бих те наранил. Повярвай ми. В–виждам страха в очите ти. Толкова п–пъти съм го в–виждал.

Той осея с леки целувки челото й, очите й, бузите й. Накрая тя се отказа да анализира случващото се и му се отдаде. Докато я целуваше и милваше, в сърцето й се надигаха чувства, каквито не бе очаквала да изпита отново. Колкото и ощетен да беше външно Джеръми, Мери усещаше мъжеството и силата в него.

Двайсет минути по-късно Мери погледна към часовника на полицата върху камината и сложи ръка на устата си.

— О, боже! Ана сигурно ме чака. — Тя скочи от коляното на Джеръми и пооправи косата си пред огледалото.

— Може ли да те п–придружа до школата?

Мери се обърна към него с усмивка.

— Ако имаш желание.

Ана седеше ядосано на стълбите пред студиото, когато Мери и Джеръми свърнаха зад ъгъла. Като ги видя, изражението й незабавно се промени.

— Здравейте, двамцата! Закъснявате — усмихна им се тя.

— Да, извинявай, миличка, но Джеръми се отби да ме види. Днес е получил неприятна новина.

— Да — потвърди той.

Ана го погледна въпросително.

— Изглеждаш доста щастлив за човек, който току–що е получил л–лоша новина — отбеляза тя.

Джеръми се подсмихна тайничко на Мери и тримата потеглиха към дома. Ана подтичваше с танцова стъпка пред двама им.

— Няма нищо. Знам причината. От седмици чакам да се с–случи! — Тя спря внезапно на тротоара и се обърна към тях. — Двамата сте влюбени, нали?

— О, миличка… — изчерви се жестоко Мери.

Джеръми хвана ръката й.

— Да. Имаш ли нещо п–против?

— Разбира се, че не! Даже мисля, че съм най-щастливото момиче на света. Ако вие двамата се ожените, ще си имам и майка, и баща. И ще можем да сме и–истинско семейство. — Ана прегърна спонтанно и двама им. — Защото ви обичам м–много, много, ама много!