Пиърс Браун
Червен изгрев (11)

11.
Изваяният

— Вие сте луди.

— Благодаря — усмихва се Хармъни.

— Грешка на езика, предполагам — моля, повтори какво каза! — обръща се Мики към Танцьора.

— Арес ще ти плати толкова пари, колкото не си виждал, ако ги прикрепиш успешно към моя млад приятел тук.

— Невъзможно! — заявява Мики. Той ме поглежда и за пръв път ме измерва с очи. Не се впечатлява, въпреки ръста ми. Не го обвинявам. Някога се мислех за красавеца на клановете. Силен. Мускулест. Тук горе съм бледен и жилав, млад и нашарен с белези. Той се изплюва върху масата. — Невъзможно!

Хармъни свива рамене.

— Правено е преди.

— От кого, питам? — Той извръща глава. — Не. Не можете да ме примамите.

— От някой, който има талант — дразни го Хармъни.

— Невъзможно. — Мики се навежда още повече напред; по слабото му лице няма нито една пора. — Да ви трябва речник? Мога да ви инсталирам в мозъка, ако има нужда. Невъзможно е. Има ДНК, която трябва да съвпада между него и крилата, извлечена от мозъка. Вие знаехте ли, че те имат подкожни означения върху черепа? Много ясно, че не знаете — чипове с данни, прикрепени към предния дял на мозъчната им кора, доказателство за принадлежност към тяхната каста? Освен това, съществуват и синаптични връзки, молекулярни свръзки, приспособления за проследяване, Съветът за Качествен контрол. После — травмата и асоциативните разсъждения. Да кажем, че направим тялото му съвършено — все пак остава един проблем: не можем да го направим по-умен. Не можеш от мишка да направиш лъв.

— Той може да мисли като лъв — казва простичко Танцьора.

— Охо! Можел да мисли като лъв! — киска се Мики.

— И Арес иска това да се направи — тонът на Танцьора е студен.

— Арес, Арес, Арес. Няма значение какво иска Арес, павиан такъв! Зарежи я науката. Сигурно притежава физическа и умствена ловкост на чистач на кенефи, толкова е тъп! А и веществено няма да съвпада. Той не е от техния вид! Той е Ръждавел!

— Аз съм Пъклолаз от Ликос — заявявам.

Мики вдига вежди.

— Охо, Пъклолаз! Опразнете залите! Пъклолаз, викаш! — Той ми се подиграва, ала изведнъж присвива очи, сякаш ме е виждал и преди. Даваха побоя с камшик над мен по холото. Мнозина познават лицето ми. Но ако съм Златен, изваяно тяхно августейше подобие, а не подобие на баща ми? Сам няма да се позная. — Да си го начукам! — мърмори той.

— Позна ме — потвърждавам.

Той вади всеизвестното видео и го гледа, мести поглед между изображението и мен.

— Ти не умря ли заедно с оная, твойто гадже?

— Съпруга! — поправям го троснато.

Челюстните мускули на Мики трепват под кожата му. Той не ми обръща внимание.

— Създавате спасител! — обвинително се втренчва в Танцьора. — Танцьор, копеле такова! Създавате месия за свойта кръвогадна кауза.

Досега това не ми беше хрумвало. Кожата ми настръхва нервно.

— Да — е отговорът на Танцьора.

— Ако го преобразя в Златен, какво ще го правите?

— Ще кандидатства в Института. Ще го приемат. Там ще блесне достатъчно, че да стигне до редиците на Безподобните белязани — може да учи за Претор, Легат, Политико, Квестор. За всичко. Ще се издигне до високопоставен пост — и колкото по-високопоставен, толкова по-добре. Оттам ще бъде в позиция да върши онова, което Арес изисква за Каузата.

— Майко Божия! — измърморва Мики. Гледа втренчено Хармъни, после и Танцьора. — Искате той да стане съвсем истински Безподобен белязан, а не Бронзи?

Бронзът е не толкова бляскаво Злато. От същия клас, но на тях се гледа отвисоко заради по-низши външност, произход и способности.

— Не Бронз — потвърждава Танцьора.

— Или Феичка?

— Ние не искаме той да ходи по нощните клубове и да яде хайвер като някои от ония Златни, дето нищо не струват. Искаме той да командва флотилии.

— Флотилии. Вие сте откачили, бе! Откачени! — След продължителна пауза виолетовите очи се втренчват в моите. — Момчето ми, тия те убиват. Ти не си Златен. Не си способен на онова, на което са способни Златните. Те са убийци, родени да господстват над нас. Срещал ли си някога някой от Ауреатите? Да, сега те може и да изглеждат хубавки и кротки, всичките до един, но знаеш ли какво се е случило по време на Завладяването? Те са изчадия!

Той тръсва глава и се засмива порочно.

— Институтът не е училище, а кланица, където Златните постъпват, за да се колят помежду си, докато открият най-силния телесно и духовно. Ти. Ще. Умреш.

Кубчето на Мики лежи в другия край на масата. Без да кажа и дума, отивам при него. Не знам как работи, но познавам загадките на пръстта.

— Момчето ми, какво правиш? — въздъхва жално Мики. — Това не е играчка.

— Ти бил ли си в мина? — питам го. — Някога да си ползвал пръстите си, за да копаеш в разсед под ъгъл дванайсет градуса, докато пресмяташ как да нагласиш осемдесет процента ротационна сила и петдесет и пет процента тласък, та да не предизвикаш реакция в газов джоб, докато киснеш в собствените си пот и пикня и се шашкаш от пъклените пепелянки, които искат да се заровят в червата ти, за да си снесат яйцата?

— Това е…

Гласът му притихва, когато забелязва как ноктоСондата е научила пръстите ми да се движат, как изяществото, с което чичо ми ме научи да танцувам, се прелива в ръцете ми. Докато работя, си тананикам. Отнема ми малко време, може би две-три минути. Но разучавам ребуса и после бързо го решавам според честотите. Като че има още едно ниво — математически загадки. Сметката не я знам, но познавам шаблона. Решавам ги, след това и още четири ребуса, после кубчето се изменя още веднъж в ръцете ми и се превръща в кръг. Мики се опулва. Решавам загадките на кръга и му подхвърлям обратно апаратчето. Той се взира в ръцете ми, докато мърда своите дванайсет пръста.

— Невъзможно — промърморва.

— Еволюция — отвръща Хармъни.

Танцьора се усмихва.

— Трябва да обсъдим цената.