Даниъл Уилсън
Робокалипсис (30)

6.
Одисея

Човек никога не знае кога Роб ще поиска да си направи купон.

Кормак Уолъс, по прякор „Умника“

Новата световна война + 2 години и 2 месеца

Отряд „Умник“ се движи заедно с Армията на Грей Хорс в продължение на почти цяла година, докато стигнем до скривалището на Архос в щата Аляска. По пътя събрахме голямо количество изоставени муниции и оръжия — много войници бяха загинали така бързо в онези първи дни. През това време идваха и си отиваха нови лица, но основните членове на отряда останаха същите: аз и Джак, Чера, Тайбириъс, Карл Левандовски и Леонардо. Влязохме заедно в безброй битки — и оцеляхме във всичките.

Сега ще ви опиша една-единствена цветна снимка, голяма приблизително колкото пощенска картичка. С бели полета по ръбовете. Нямам никаква представа откъде се е сдобил Роб с нея, нито кой или пък защо я е направил.

Кормак Уолъс ВОЕ#АГХ217

Освободеният танк паяк е тъмносив; името му, „Худини“, е написано отстрани с бели главни букви; цилиндричната му мачта за инструменти стърчи от бронирания корпус, покрита с антени, метални обективи на видеокамери и радари; оръдието му е късо и набито и сочи леко нагоре; бронираната му престилка виси от носа, масивна и изкаляна; левият преден крак е почти напълно изпънат напред, а стъпалото му е заровено в отпечатъците от неприятелските богомолки, които са минали оттук; десният заден крак е вдигнат високо, а масивното ноктесто стъпало виси на трийсет сантиметра над земята, почти грациозно; телената мрежа под корпуса е пълна с хаотично нахвърляни лопати, радиостанции, въже, резервна каска, очукан контейнер за гориво, батерии, манерки и раници; кръглата немигаща лампичка за обозначаване на намеренията свети в мътножълто, за да демонстрира предпазливост; стъпалата и болтовете на глезените са покрити с кал и смазка; по гърдите на корпуса му е пораснал мъх като зелен обрив; машината стърчи на два метра от земята, горда, солидна като скала и застрашителна като вълк, и точно затова до нея в колона крачат осем човешки войници и не се отделят от онзи, който ги защитава.

Водачът на колоната държи карабината си ниско, но готова за стрелба. Силуетът на лицето му е остро очертан на фона на сивия метален крак на танка паяк. Гледа съсредоточено напред и сякаш не забелязва, че се намира на броени сантиметри от няколко тона стомана, които могат да го смачкат. Както и останалите войници, той носи извита метална каска, очила на заварчик, вдигнати на челото, шал на врата, тъмносиво военно яке, тежка раница, окачена ниско на гърба, колан-патрондаш с муниции за карабината и гранати, подобни на пръчки, манерка отзад на дясното бедро и мръсни сиви камуфлажни панталони, натъпкани в още по-мръсни черни ботуши.

Водачът ще бъде първият, който ще забележи опасността зад следващия ъгъл. Неговото повишено внимание и съкратено време за реакция ще спаси живота на повечето хора от отряда му. Точно в момента интуицията му подсказва, че ще се случи нещо ужасно; това се вижда от напрегнатото му чело и изпъкналите сухожилия на ръката, с която държи карабината.

Всички войници са десничари с изключение на един. Държат карабините си с дясната ръка за дървения приклад, а лявата е под цевта. Всички войници се придвижват пеша близо до танка паяк. Никой не говори. Всички присвиват очи срещу ярката слънчева светлина. Само водачът гледа напред. Останалите гледат под различен ъгъл надясно, към камерата. Никой не поглежда назад.

Шестима от войниците са мъже. Останалите са жени, включително и левичарката. Тя уморено подпира главата си на мрежата под корпуса на ходещия танк, притиснала карабината си към гърдите. Цевта хвърля тъмна сянка по лицето й, така че се вижда само едното й око. Затворено е.

В краткия миг между предупредителния вик на водача и огнената буря, която ще го последва, танкът паяк на име Худини ще изпълни стандартната оперативна процедура и ще приклекне на земята, за да осигури прикритие на войниците. Когато го направи, един метален болт за закрепване на мрежата ще разкъса бузата на левичарката и ще остави белег на лицето й, който тя ще носи до края на живота си. Един ден ще й кажа, че белегът я прави още по-красива, и наистина ще го мисля.

Третият мъж в колоната е по-висок от останалите. Каската му е накривена на главата под необичаен ъгъл, а адамовата му ябълка стърчи над яката. Той е инженерът на отряда и каската му е по-различна от каските на останалите, защото от нея стърчат разнообразни лещи, антени и други по-екзотични сензори. От колана му висят допълнителни инструменти: здрави клещи, очукан мултицет и портативен оксижен.

След девет минути инженерът ще използва този оксижен, за да обгори тежката рана, нанесена на най-добрия му приятел. Макар че е тромав и прекалено висок, именно той носи отговорността да се промъква напред по време на престрелките, за да насочи полуавтономния танк с тегло от шест тона, така че да унищожи скритите цели. Най-добрият му приятел ще умре, защото на инженера ще му отнеме твърде дълго да пропълзи обратно до Худини.

След като войната свърши, инженерът ще тича по осем километра на ден до края на живота си. И докато тича, ще си представя лицето на най-добрия си приятел и ще напряга мускулите си отново и отново, докато болката не стане почти непоносима.

В дъното на снимката се вижда постройка от циментови блокове. Улукът виси под странен ъгъл от покрива, потънал в зеленина. Металната облицовка на сградата е покрита с миниатюрни ръждясали кратери. Вижда се прозорец, покрит с прах. От него е отчупен черен триъгълник.

Дърветата зад къщата се люлеят от силния вятър. Сякаш махат с всички сили, за да привлекат вниманието на войниците. Макар че ги движат естествени сили, дърветата все едно се опитват да предупредят войниците за смъртната опасност, която ги очаква зад ъгъла.

Нашият отряд изгуби двама войници по време на марша към Аляска. Когато земята под краката ни замръзна, а врагът ни вече беше достатъчно близо, за да го атакуваме, бяхме останали само шестима.

Кормак Уолъс ВОЕ#АГХ217