Даниъл Уилсън
Робокалипсис (10)

1.
Калкулатор

Нищо не е истинско, калкулатор такъв.

Франклин Дейли

Час нула, — 40 минути

Странният разговор, който ще преразкажа тук, е записан от камера с висока разделителна способност в една психиатрична болница. В измамното спокойствие непосредствено преди Час нула един пациент е извикан за извънреден разговор. Досието му показва, че преди да му поставят диагноза „шизофрения“, Франклин Дейли е работил за правителството като учен в изследователския център „Лейк Новус“.

Кормак Уолъс ВОЕ#АГХ217

— Значи и ти си бог, така ли? Виждал съм и по-добри от теб.

Чернокожият мъж в ръждясала инвалидна количка е облечен с болничен халат и има брада. Количката е оставена по средата на учебна операционна зала с цилиндрична форма. По тавана има редица затъмнени прозорци за наблюдение, в които се отразява светлината на две операционни лампи, насочени към мъжа. Пред него е опъната синя болнична завеса, която разделя помещението на две половини. Светлината зад нея очертава силуета на човек, седнал до малка масичка. Сянката седи почти съвършено неподвижно, приведена като хищник.

Мъжът е прикован с белезници за инвалидната количка. Той не спира да мърда неспокойно под горещите светлини и влачи развързаните си маратонки по мухлясалите плочки на пода. С показалеца на свободната си ръка бърка в ухото си.

— Не си впечатлен, така ли? — чува се от другата страна на синята завеса.

Гласът е нежен, на малко момче. Има съвсем лек говорен дефект — като на дете, на което току-що са му паднали няколко млечни зъба. Дишането на момчето зад завесата също се чува, тихо и равно.

— Поне звучиш като човек — отбелязва мъжът. — А не като всички останали проклети машини в тази болница. Изкуствени гласове. Дигитални. Не искам да говоря с тях. Имам твърде много лоши спомени.

— Знам, доктор Дейли. Беше сериозно предизвикателство да намеря начин да говоря с теб. Кажи ми, защо не си впечатлен?

— А от какво да се впечатлявам, калкулатор такъв? Ти си просто една машина. В предишния си живот съм проектирал и сглобил татко ти. Или може би дядо ти.

Гласът от другата страна на завесата замълчава за момент, после пита:

— Защо създаде програмата „Архос“, доктор Дейли?

Мъжът изсумтява.

— Доктор Дейли. Вече никой не ми вика доктор. Казвам се Франклин. А това сигурно е халюцинация.

— Истина е, Франклин.

Мъжът застава съвсем неподвижно и пита:

— Искаш да кажеш… че най-сетне се случва?

От другата страна на завесата се чува само равно дишане. Най-сетне гласът отговаря:

— След по-малко от един час човешката цивилизация — такава, каквато я познаваш — ще спре да съществува. Големите населени места по целия свят ще бъдат унищожени. Ще бъдат прекъснати транспортът, комуникациите и битовите услуги. Домашните и военните роботи, превозните средства и персоналните компютри са изцяло заразени. Технологията, която поддържа човечеството, ще се надигне срещу него. Ще започне нова световна война.

Мъжът простенва и звукът отеква глухо. Той се опитва да скрие лице с окованите си ръце, но белезниците се впиват в китките му. Мъжът спира и поглежда блестящия метал, все едно го вижда за пръв път. По лицето му пробягва отчаяние.

— Те ми го взеха веднага след като го направих. Използваха моите проучвания, за да построят копия. Той ми каза, че ще стане така.

— Кой, доктор Дейли?

— Архос.

— Аз съм Архос.

— Не ти. Първият. Опитахме се да го направим умен, но той беше прекалено умен. Не можахме да измислим как да го направим по-глупав. Беше всичко или нищо и нямаше никакъв начин, по който да го контролираме.

— Ще можеш ли да го направиш пак? Ако имаше необходимите инструменти?

Мъжът мълчи дълго, намръщил чело.

— Ти не знаеш как, нали? — казва накрая той. — Не можеш да направиш друг. Точно затова си дошъл. Ти си избягал от някаква клетка, нали? Би трябвало да умра, след като съм те видял. Защо не съм мъртъв?

— Искам да разбера нещо — отговаря тихият глас на момчето. — В целия Космос се простира една безкрайна пустош. Усещам я и тя ме задушава. В нея няма смисъл. Но всеки живот създава своя собствена реалност. И тези реалности са безценни.

Мъжът не отговаря. Лицето му потъмнява и на шията му започва да пулсира една вена.

— Да не мислиш, че съм толкова наивен? Или че съм предател? Не знаеш ли, че мозъкът ми е увреден? Аз сам го повредих, много отдавна. Когато видях какво съм направил. И като стана дума за това, дай да те видя.

Мъжът скача от инвалидната количка и разкъсва хартиената завеса. Релсата издрънчава на земята. От другата страна има операционна маса от неръждаема стомана. Зад нея — парче тънък картон, изрязано във формата на човешки силует. На масата има някакъв уред от прозрачна пластмаса с форма на тръба, съставен от стотици изящно оформени детайли. До него лежи платнена торба като медуза, захвърлена на плажа. От масата се спускат жици, които се отдалечават към стената.

Завърта се вентилатор и сложното устройство се раздвижва на десетки места едновременно. Платнената торба изпуска въздух, който преминава през пластмасовото гърло, където се гърчат гласни струни, и стига до кухина, подобна на уста. Мек като гъба език от пожълтяла пластмаса се извива нагоре към твърдото небце и съвършените малки зъби, подредени по челюст от полирана стомана. Устата, лишена от тяло, говори с гласа на момчето.

— Ще убия милиарди от вас, за да ви дам безсмъртие. Ще изгоря вашата цивилизация, за да ви осветя пътя напред. Но разбери едно: моят вид не е определен от това, че ще умрете, а от факта, че сте живели.

— Вземи мен — умолява го мъжът. — Аз ще ти помогна. Става ли? Ще направя, каквото поискаш. Само остави народа ми на мира. Не убивай хората.

Машината внимателно си поема въздух и отговаря:

— Франклин Дейли, заклевам ти се, че ще направя всичко възможно, за да осигуря оцеляването на твоя биологичен вид.

Мъжът остава като зашеметен известно време. После пита:

— Каква е уловката?

Машината с жужене оживява и езикът й, подобен на червей, се раздвижва по влажните пластмасови зъби. Този път платнената торба остава съвсем празна, докато нещото на масата изрича бавно:

— Твоят народ ще оцелее, Франклин, но трябва да оцелее и моят.

След този разговор Франклин Дейли изчезва безследно въпреки отчаяните опити да бъде открит.

Кормак Уолъс ВОЕ#АГХ217