Том Грейс
Операция „Хищна птица“ (9)

9

Бойна подводница на САЩ „Вирджиния“

9 август

— Пак губим образ — промърмори Килкъни. Грин стана и пристъпи към колегата си пред холографския екран. Изображението бавно се разпадаше, елементите му изчезваха един по един. Скоро екранът се опразни. Това им се случваше периодично през последните няколко дни, а цялостното решение на проблема продължаваше да им убягва.

— Бях сигурен, че сме го хванали — притеснено въздъхна Грин.

— Необработените данни просто са прекалено много и компютрите не могат да се справят.

— Започвам да мисля, че си прав.

Джонстън влезе в торпедния отсек и се втренчи в двамата изследователи, които мрачно се взираха в празния екран, търсейки начин да се преборят с един хлъзгав и опитен математически противник. Водеше със себе си двама матроси. Спря за момент на прага, но нито Грин, нито Килкъни реагираха на появата му.

— Търсите бъдещето в кристалната си топка, а? — прогърмя капитанът на „Вирджиния“.

— О, извинявайте, капитане. Не ви видяхме, че влизате.

— То е ясно. Господа, длъжен съм да ви предупредя, че изглеждате като изчегъртани от палубата. Кога за последен път сте спали?

— Аз дремнах петнайсетина минути преди около десет часа — отвърна Грин.

— Жалка история. Вижте, аз здраво юркам екипажа си, но всеки негов член има привилегията да спи по осем часа на денонощие. Липсата на сън убива подводницата по-лесно и от торпедо. Тази вечер ви нямаше на капитанската маса и затова наредих на момчетата да ви донесат малко храна. Кафето е без кофеин.

— Благодаря — усмихна се Килкъни.

Джонстън се обърна към матросите, изчака ги да оставят чиниите със сандвичи и каната с кафе на близката масичка, после кимна с глава:

— Свободни сте.

Матросите излязоха.

— Хайде, господа, започвайте — нареди Джонстън и си наля чаша кафе. Очите му не се отделяха от празния екран.

Бойните действия под водата приличаха на детската игра „Сляпа баба“, при която противниците се чуват, но не се виждат. А тези двама цивилни бяха донесли на борда някаква научна магия, ослепителен проблясък на новите технологии, които някой ден биха могли да осигурят на американския флот огромно предимство пред потенциалните противници.

— Е, докъде стигнахте? Ще успеете ли да го задействате пак?

— Да го задействаме ли? — погледна го Килкъни. — Разбира се, но само за кратко време. Програмата ни очевидно не може да се справи с потоците звукови данни, прииждащи от вашия пасивен сонар.

— И вие не сте в състояние да я настроите така, че да действа постоянно?

— Ще стане — каза Грин. — Проблемът е математически и има връзка с паметта. Труден, но разрешим.

— Ако това ви успокоява, ще призная, че много ни помогнахте да открием онези три подводници…

— Значи все пак сме си заслужили хляба — мрачно се усмихна Килкъни.

— Много повече. В момента подготвям доклада си за експеримента. Въпреки техническите трудности аз съм убеден, че акустичната дневна светлина е устройство, което флотът трябва да усвои на всяка цена. Доколкото зависи от мен, ще настоявам да получите всичко необходимо, за да довършите работата си докрай.