Метаданни
Данни
- Серия
- Нолън Килкъни (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Bird of Prey, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Веселин Лаптев, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Том Грейс
Заглавие: Операция „Хищна птица“
Преводач: Веселин Лаптев
Година на превод: 2006
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2006
Тип: роман
Националност: американска
Излязла от печат: 21.08.2006
Редактор: Мария Трифонова
ISBN: 954-858-718-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6140
История
- — Добавяне
49
„Саниа“
Приведен над рамото на радарния оператор, капитан Чи Юченг — командир на китайския разрушител „Саниа“, внимателно наблюдаваше хода на бялата черта в посока обратна на часовниковата стрелка върху електронния екран. Тя приличаше на тънката стрелка на хронометъра, който си беше купил по време на краткия престой в Хонолулу, но функциите й бяха далеч по-сложни, тъй като отчиташе и обработваше данните за всеки обект, попаднал в обхвата на голямата антена, която се въртеше високо горе, над трапецовидната суперструктура на разрушителя. На неголямо разстояние от левия борд плаваше „Ханджоу“ — корабът двойник на „Саниа“. И двата съда бяха руско производство, клас „Съвременен“, част от петте поръчани в руските докове разрушители, които щяха да пристигнат до средата на десетилетието и с които Военноморският флот на КНР основателно се гордееше. Обратният сигнал от радара на „Ханджоу“ беше силен и ясен.
След като напуснаха последното пристанище от посещението си на добра воля в Мексико и Съединените щати, разрушителите и техните кораби цистерни поеха към дома, пресичайки Тихия океан. На двеста мили западно от Хавайските острови те смениха курса и поеха право на юг. След което изключиха триизмерните си радари за сканиране на океанската повърхност и преминаха на системата „Рейтеон“, използвана от търговските кораби. Макар и стар, номерът на „вълка в овча кожа“ все още вършеше добра работа.
Чи и операторът на радара се намираха в Командно-информационния център — една каюта без прозорци, разположена дълбоко в бронираната утроба на кораба. В средата й се беше разположил капитан Яо Шою — морски вълк с двадесет и пет годишен стаж във флотата, който съсредоточено прехвърляше дебел сноп разкодирани съобщения. Около него се бяха разпръснали всичките дванадесет членове на дежурната смяна, заети с мониторинг на корабните системи. Те бяха мозъкът на този смъртоносен железен дракон.
Надничайки отвъд линията на хоризонта, радарът на „Саниа“ улови два силни обратни сигнала. Те идваха от двойка големи морски съдове, пуснали котва точно на екватора.
— Радарен контакт с целта, капитане — извика Чи. — Разстояние тридесет и два километра. Два кораба на 154 запад, нула север.
Капитан Яо бързо пресметна наум — намираха се на по-малко от четиридесет минути от „Акватус“.
— Информирайте „Ханджоу“ за контакта — разпореди той. — Те трябва да заемат позиция вляво от флагманския кораб. Увеличете скоростта на тридесет възела. Помощник, поемете командването, аз отивам на мостика.