Том Грейс
Операция „Хищна птица“ (56)

56

Моу сграбчи ръката на Скай и я дръпна навътре.

— Хей, какво правиш? — извика тя и направи опит да се освободи от грубата му хватка.

— Върша си работата — изръмжа той и хвърли поглед към коридора, на който все още се виждаха само неговите охранители. — Корабът е превзет и моите хора заемат кръгова отбрана. Но ние с теб трябва да се качим в хеликоптера.

— А другият кораб?

— Признавам, че тази постъпка е хазартна, Си Джей. Но ако останем тук, ще бъдем убити — или веднага, или след някакъв скапан съдебен процес в Пекин. Пилотът ти е изключително опитен, взел съм го направо от бойна служба на „Апачи“. Със сигурност ще ни превози до Киритимати.

В гласа на Моу се долавяше страх — чувство, което демонстрираше изключително рядко.

— Ами Тао?

— Изпратих Унгер да я доведе.

Двете щурмови групи на „тюлените“ бързо завзеха основното ниво на надстройката, срещайки единствено учудени и изплашени членове на екипажа. Осигурили предното и задното стълбище, те се придвижиха към следващото ниво.

— Срежи въжето на краката й и я изправи! — извика влетелият в кабината Унгер.

После грабна ръката на Тао и я повлече към вратата.

— Ти иди да заемеш позиция на предното стълбище! — викна на пазача той.

Човекът кимна и хукна по коридора. Вторият пазач остана на място в очакване на заповеди.

— Ти ми прикривай гърба! — заповяда Унгер, измъкна къс автомат „Узи“ и повлече Тао към площадката.

Моу и Скай се спуснаха по стълбите. На долната площадка хората му бяха заели позиция с оръжие в ръце. Той само им кимна и продължи надолу, към третия етаж.

Коридорът, който се разкри пред очите им, стигаше чак до носовата част на надстройката. А оттам до хеликоптерната площадка имаше само няколко крачки. Тръгнаха по него. Водеше Моу с пистолет в ръка.

— Господи, лаптопът ми! — извика Скай и изведнъж се закова на място.

— Забрави! — изръмжа Моу.

— Но в него е всичко! Пробият ли шифъра…

Осъзнал, че информацията в компютъра на Скай ще бъде предостатъчна и за най-неопитния федерален прокурор да поиска смъртните им присъди, Моу спря и се обърна.

— Къде е?

— В апартамента ми.

— Аз ще имам грижата за него. А ти излитай. Ще им предложиш сделка в момента, в който „Зевс-2“ влезе в орбита.

Килкъни и екипът „тюлени“ се добраха до втория етаж, където бяха посрещнати от огъня на охраната, разположена на междинната площадка. Куршумите зловещо затракаха по перилата и металните стъпала.

Старши матросът, който беше начело, бе улучен в шията и рамото от два рикошета. Килкъни изстреля няколко куршума за прикритие на двама от „тюлените“, които издърпаха командира си зад стълбището. Насрещният огън утихна.

Санитарят се зае с ранения, а Килкъни пое командването на екипа. Произведе още няколко изстрела с карабината М5, след което направи знак за използване на щурмовите гранати. Двама бойци зад него реагираха бързо и хвърлиха гранатите по посока на площадката, а останалите запушиха очите и ушите си. Експлозиите оглушиха и ослепиха защитниците на етажа, общо петима на брой, които бяха зашеметени от внезапността на атаката.

— Напред! — извика Килкъни. Коридорът кънтеше като катедрала.

„Тюлените“ полетяха към площадката и за секунди обезоръжиха хората там, превръщайки ги в пленници с помощта на специални гъвкави белезници, действащи на принципа на ципа. Килкъни направи знак на един от бойците да остане при санитаря и ранения старши матрос, след което поведе останалите трима нагоре.

Унгер и Тао стигнаха до третото ниво в момента, в който Ралф и неговата група атакуваха охраната в противоположния край на коридора. Край тях засвистяха куршуми. Унгер залепи гръб за стената, придърпвайки пред себе си Тао като жив щит.

От стълбището зад гърба му се разнесе остро дрънчене на метал в метал, стрелбата секна. Унгер блъсна Тао към вратата, пазачът ги последва. В същия момент зашеметяващите гранати експлодираха — едната от тях на площадката между втория и третия етаж.

Охраната на Унгер изкрещя от изгарящата болка в очите и неволно вдигна ръце, за да запуши ушите си. Тежкият глок, който държеше в дясната си ръка, го улучи точно в слепоочието. Частично прикрити от рамката на вратата, Унгер и Тао станаха жертва предимно на звуковата вълна.

— Хвърли го! — извика Килкъни.

Унгер вдигна автоматичния пистолет и последното нещо, което видя в живота си, бяха късите пламъчета, излетели от карабината насреща му. Изстрелите бяха два — един в главата, един в гърдите му. И двата смъртоносни. Килкъни се озова при него още преди тялото му да рухне на пътеката. Дръпна Тао встрани, отваряйки място за напредващите „тюлени“, прехвърли пушката през рамо и се зае да развързва ръцете й.

— Мисля, че никога няма да мога да ви се отплатя — прошепна Тао, без да отделя очи от сгърченото тяло на Унгер.

— Това е част от работата ми, госпожо.

Чула познатия глас, тя изненадано вдигна глава. Килкъни бавно свали противогаза и вълненото кепе.

— Нолън! — изпищя Тао и се хвърли на шията му. — Мислех те за мъртъв!

— Нали знаеш, че съм инат — промърмори той. — Радвам се да видя, че и ти си между живите.

— Хей, Килкъни, това тук не ти е кораб за романтични разходки! — подвикна Ралф, показал глава иззад ъгъла.

Килкъни му направи знак, че всичко е чисто, и „тюлените“ бързо изпълниха коридора, прескачайки трупа на Унгер.

— Това е дамата, която ни изпрати онзи имейл, лейтенант — поясни той. — А старши матрос… хей, как му беше името?

— Харуел.

— Да, Харуел. Улучи го един рикошет. А останалата част от хората ми са някъде напред, проучвайки обстановката.

Ралф кимна, направи знак на екипа си да заеме позиция и обяви:

— Оттук поемам аз.

— Нямаш никакъв проблем.