Том Грейс
Операция „Хищна птица“ (60)

60

„Акватус“

Екипажът беше събран на мостика под зоркото око на лейтенант Ралф и двама от подчинените му. Завземането на кораба беше приключило. През широките панорамни прозорци се виждаха двата китайски разрушителя на близко разстояние от десния борд, единият от които беше смъртно ранен. Спасителните лодки слаломираха между зоните възпламенено гориво и прибираха матросите от водата.

— Какво става, лейтенант? — попита Килкъни, появил се на мостика заедно с Тао.

— Патова ситуация в стил „Мексиканска защита“. „Вирджиния“ изплува до останките на „Арго“, а китайците, както виждаш, почти надничат през прозореца. Изглежда, никой не знае какво е улучило кораба им, но това не им пречи да ни гледат с лошо око. Бас държа, че поне две ракети МК-48 са насочени насам — просто за да подхранват въображението на капитана на читавия разрушител.

— „Вирджиния“ е изплувала, така ли?

— Аха. Китайците обстрелваха „Арго“, но ракетата ги изпревари и успя да излети. — Ралф замълча за миг, после добави: — По всичко личи, че сме изгубили четири човека…

Килкъни кимна. Беше изпадал в подобни ситуации и знаеше колко е трудно да се изпращат онези стандартни писма до близките на загиналите.

— „Ханджоу“, тук „Вирджиния“, приемам — екна един глас от радиостанцията.

— Нашите се опитват да установят контакт, но китайците не отговарят — поясни командирът на щурмовия екип.

Килкъни се извърна към прозореца. Един поглед към разрушителите беше достатъчен, за да установи, че става въпрос за кораби близнаци.

— Ще разрешите ли? — попита той и посочи към бинокъла, който висеше от дебелия загорял врат на капитан Уърнър.

Без да отговори, капитанът го свали и му го подаде. Противокорабната ракетна установка на улучения разрушител беше разположена на предната палуба, непосредствено пред огромната пробойна в корпуса му.

— Какво гледаш? — попита Тао.

— Гледам онзи, който все още е цял — каза Килкъни и й подаде бинокъла.

— По-точно?

— Обърни внимание на онези големи цилиндри, точно над извивката на корпуса, която започва от главната палуба. Четири на брой, събрани в общ сноп…

— Виждам ги. Какво представляват те?

— Убийци на кораби. Ракети „земя-земя“, в случая „повърхност-повърхност“… Обзалагам се, че именно те са видели сметката на другия кораб. Вероятно са се взривили погрешка.

— Но какво ги е задействало? — попита Ралф. — Те искаха да превземат „Акватус“, а не да го потопят. Което означава, че въпросните цилиндри не би трябвало да са активирани.

Тао премести поглед към повредения разрушител. Главната му палуба беше на едно ниво с морската повърхност, а през огромната дупка в корпуса се виждаха тесните коридори и стълбички, между които бяха подредени вратите и люковете на вътрешните помещения.

— Нолън, ти огледа ли другия кораб както трябва? — попита Тао.

— Само колкото да видя къде се е пречупил… Защо?

— Погледни по-внимателно пробойната.

Килкъни се подчини. Очите му внимателно опипаха разкривените от експлозията стоманени плочи на корпуса и бързо откриха това, което беше направило впечатление на партньорката му. В предната си част дупката беше като всяка дупка, получена вследствие на силен взрив — назъбена, с обгорени носещи греди и силно изкривена обшивка. Но задната беше съвсем различна — отрязана като с нож, с гладки ръбове, под абсолютно прав ъгъл с повърхността на палубата. Сякаш беше картина на кораб, нарисувана от Дейвид Макълей, а след това обърната обратно.

— Палубата е била пробита — промърмори той. — А ракетите са експлодирали след това.

— Това е работа на Скай, нали?

— Май да. Което ни поставя в позицията на онзи с добрата и лошата новина…

Подаде бинокъла на Тао и взе микрофона на радиостанцията.

— „Вирджиния“, говори Килкъни от борда на „Акватус“.

— Чуваме ви, „Акватус“.

— Свържете ме с торпедния отсек.

— Свързани сте — отговори радистът.

— Грин, там ли си, приятелю?

— Че къде другаде мога да бъда? — изръмжа в отговор Грин. — Откри ли Роксан?

— Да, всичко е наред. Рейни, възможно ли е вашият спътник да атакува кораб в морето или друг обект на земната повърхност?

— Разбира се. Лъчът ще изгуби част от силата си заради атмосферата, но безспорно е в състояние да причини сериозни поражения.

— А вие там видяхте ли какво се е случило на онзи разрушител?

— Грозна работа, човече — промърмори Грин, очевидно разстроен от безсмислената разруха. — Много грозна!

— Ако Скай е използвала „Зевс-1“, това ще изчерпи ли заряда му?

— При всички случаи — отговори Рейни. — Обектите в Космоса — ракети и спътници, са изработени от сравнително лек материал, но пробиването на корабна броня е друга работа. За тази цел е нужен плътен енергиен сноп. Мога да кажа, че в момента „Зевс-1“ не е нищо повече от космически отпадък…

— Това е добрата новина — кимна Килкъни. — Лошата е, че заместникът му вече пътува нагоре, а Скай знае, че Уошъбау е на борда на МКС. Тя може ли да програмира спътника от личния си лаптоп?

— Да, стига да разполага с подходящ софтуер за връзка с антената му — отвърна Рейни.

— В такъв случай вие двамата хващайте първата лодка в моя посока! — отсече Килкъни. — Разполагам с един повреден лаптоп, а времето ни може би изтича!

— „Ханджоу“ вика „Акватус“! — прозвуча един напрегнат глас в репродуктора.

— Чуваме ви, „Ханджоу“ — отговори Килкъни.

— С Нолън Килкъни ли говорим? — попита друг глас.

— Да.

В очите на Килкъни се появи учудване.

— Според някои доклади вие сте загинал в Чили.

— И аз чух подобно нещо.

— Хей, Килкъни! — екна гласът на Джонстън. — Тъй и тъй си приказваш с разрушителя, би ли ги помолил да изключат бойния си радар? Това нещо ме прави нервен!

— Какво ще кажете по въпроса? — подхвърли Килкъни, обръщайки се към невидимия си събеседник. — Ние нямаме нищо общо с нападението срещу кораба ви.

— Защо сте тук? — прозвуча отново напрегнатият глас.

— Предполагам, по същата причина, поради която и вие сте тук — отвърна с лека въздишка Килкъни. — Някой уби нашите астронавти в орбита. Изпратихме екип и на стартовата платформа.

Отсреща настъпи тишина, после в репродуктора отново се появи по-спокойният глас.

— Нашите сили не бяха уведомени за присъствието ви — отчетливо каза той. — Успяхте ли да заловите Си Джей Скай?

— Не. Тя избяга в момента, в който превзехме кораба. В момента лети за Киритимати.

— В състояние ли е отново да използва оръжието?

— За момента не. Но за да я спрем, имам нужда от помощта на двама мои сътрудници, които са на подводницата.

Нова пауза. Забил поглед в разрушителя, Килкъни се запита с какви ли хора преговаря.

— Подводницата е снета от прицел — обяви напрегнатият глас след няколко секунди, които изглеждаха цяла вечност.

— Потвърждавам, „Ханджоу“ — обади се капитан Джонстън. — Радарът ви е изключен. Обявявам отбой и на „Вирджиния“. Нашата спасителна операция приключи. Нуждаете ли се от помощ за вашата?

Класика, кимна с уважение Килкъни. Маслиновото клонче е подадено точно навреме.

— Приемаме всяка помощ, която можете да окажете — отговори напрегнатият глас.

— „Вирджиния“ излиза на спасителна позиция — обяви Джонстън. — Килкъни, веднага ти изпращам хората. Край.