Том Грейс
Операция „Хищна птица“ (18)

18

Моли и Валентина изчакаха изравняването на налягането и влязоха в шлюза. Келси продължаваше да придържа Пит, който беше изпаднал в безсъзнание, а от главата му капеше пот и конденз. Валентина бързо откачи празната раница от гърба му, после двете с Моли го придърпаха в Модул 1, където имаше повече място за сваляне на скафандъра му. Справиха се бързо, след което Валентина влезе в ролята си на фелдшер и се зае със свестяването на пациента.

Моли се плъзна обратно в шлюза и помогна на Келси да се освободи от космическото си облекло.

— И ако това не е чудо, здраве му кажи! — смаяно промърмори тя, докато откачаше раницата от гърба й.

Келси смъкна ръкавиците и установи, че ръцете й треперят.

— Господи, още не мога да дойда на себе си! — прошепна тя. — Като чух гласа му, сякаш… — Млъкна, неспособна да изрази с думи това, което беше изпитала.

— Дай да свалим тези доспехи — съчувствено подхвърли Моли.

Макар че по правилник обличането и събличането на космическия костюм беше работа на самия астронавт, на практика това рядко ставаше без чужда помощ. Справили се със скафандъра, двете жени плавно се плъзнаха в Модул 1.

— Как е той? — попита Келси.

— В безсъзнание, но стабилизиран — отвърна Валентина. — Дихателните му пътища са чисти, няма физически наранявания.

— Прогноза? — погледна я въпросително Моли.

— Зависи колко дълго е бил лишен от кислород — сви рамене Валентина.

— Когато стигнах до него, вече беше в безсъзнание — обади се Келси. — Но секунди преди това разговаряхме. До шлюза сме стигнали най-много за две минути…

— Хипоксията е много особено състояние. Ако сме го докарали навреме, ще се оправи без никакви последици. В противен случай ще настъпят усложнения. За момента предлагам да го преместим в жилищните помещения и да го настаним удобно…

— А след това трябва да докладваме на Центъра за управление — добави Моли.

— Пит каза да не го правим.

— Може би е било от хипоксията — подхвърли Валентина.

— В определени фази тя почти не се отличава от пиянството.

— Беше много настоятелен — възрази Келси. — Нека го изчакаме да се свести, а после ще видим.

Моли се замисли за момент, после се обърна към Валентина:

— Нуждаеш ли се от консултация с лекар?

— Нет. За момента нищо друго не може да се направи.

— Моли, в Центъра за управление не знаят, че Пит е жив — настоя Келси. — За тях той е загинал с всички останали на борда на „Либърти“. Нищо не вреди, ако изчакаме…

— Добре — взе решение Моли. — Ще изчакаме, докато се свести.

 

 

Пит лежеше в спалния чувал, прикрепен към стената на модула за почивка. Келси висеше в пространството наблизо и запълваше времето си с някаква електронна книга. Когато го видя за пръв път, остана с впечатлението за мъж с доста внушителна физика, но сега с изненада и ужас откри, че след космическото премеждие от този мъж не беше останало почти нищо.

— Боже, колко ме боли вратът! — простена с дрезгав глас Пит.

— Спокойно — меко подхвърли тя. — Искаш ли малко вода?

Взе еластичната бутилка и я поднесе към устата му.

— Полека, преглъщай бавно…

Пит се задави още на първата глътка. От устата му се изплъзнаха няколко капчици, но Келси успя да ги обере с кърпичката си, преди да литнат в пространството. След което се обърна и включи системата за вътрешна връзка:

— Вал, Моли. Той се събуди.

— Бях в Космоса, въздухът ми свършваше — все така дрезгаво промърмори Пит, опитвайки се да възстанови хода на събитията. — Как така изведнъж…

— Тихо, не се вълнувай. Бях навън и те чаках.

— „Либърти“! Всички са мъртви!

— Знаем това — тъжно кимна Келси. — Съобщиха ни го от Центъра. Ужасен инцидент!

— Умишлен — поправи я Пит.

Лицето й пребледня. В същия момент в модула се появиха Моли и Валентина. Рускинята се плъзна директно към койката, за да провери състоянието на пациента си. Келси се премести към средата на пространството, където се спря Моли.

— Пит току-що ми каза нещо твърде обезпокоително — прошепна тя.

— Какво?

— Че експлозията на „Либърти“ е била умишлена.

— Сериозно ли говориш? Това са глупости!

— Ох, не знам…

— Знаеш ли къде си? — попита Валентина, докато пристягаше ръкава на апарата за кръвно около ръката на Пит.

— В космическата станция.

— Кой ден сме днес?

— Десети, може би единадесети ден от началото на мисията. Колко дълго бях в безсъзнание?

— Около четири часа — отвърна с бегла усмивка Валентина, доволна, че пациентът демонстрира както памет, така и познавателни способности. — Ще ти дам нещо за болката и ще те оставя да почиваш. Мисля, че за няколко дни ще се възстановиш напълно.

Дочули тази прогноза, Келси и Моли побързаха да се приближат.

— Пациентът ти готов ли е да отговаря на въпроси? — попита Моли.

— Да. Според мен го прибрахме навреме, преди да е получил трайни изменения в състоянието си.

— Какво се случи, Пит? — попита Келси.

— Спътникът… Онзи, който изстреляхме, преди да се скачим със станцията… Не успя да влезе в орбита. Отидохме да го приберем за ремонт. Керълайн остана в товарния отсек, а аз бях на върха на ръката, за да осъществя ръчно скачване. Всичко премина по план. Докато Тош прибираше ръката, аз открих причината за повредата. Пробив в криогенния резервоар. Напълно необясним…

— Как така пробив? — вдигна вежди Моли.

— Резервоарът беше пробит на две места, можех да гледам през дупките. Не особено големи, но съвършени окръжности. Сякаш някой беше стрелял по него.

— А какво стана с „Либърти“? — попита Келси.

— Алармите се включиха точно в този момент. Обърнах се и видях как нещо прониза корпуса и от него започна да изтича въздух. След това бях изхвърлен от позицията си и полетях в празното пространство. Когато успях да прекратя въртеливото движение, опашката на „Либърти“ се беше откъснала и тя падаше.

— Какво те кара да мислиш, че това е било умишлен акт? — попита Моли. — Не допускаш ли, че совалката е била улучена от някакъв случаен предмет в орбита?

— При един удар това би било възможно, но не и при три — поклати глава Пит. — Освен това корабът беше пронизан — нещо, което не е по силите на нито един космически боклук…

— Прав е — кимна Келси. — Дори при висока скорост в орбита няма предмет, който да не забави значително движението си при контакт с корпуса. Дори да приемем, че е запазил масата си.

— Като изстрел в главата — добави Валентина. — Преди да проникне в черепа, куршумът силно се сплесква, а след като вече е вътре, не притежава достатъчно енергия, за да излезе от другата страна…

— Не можа ли да измислиш по-малко гаден пример? — сбърчи нос Моли.

— Гаден или не, той най-точно илюстрира мисълта ми — продължи Келси. — Благодарение на деформацията и фрагментацията компактният летящ обект наистина ще изгуби голяма част от енергията си. Първият контакт действително ще бъде унищожителен, но обектът ще изгуби скоростта си и не би могъл да излезе от другата страна на корпуса. Това е по силите единствено на фокусиран лазерен лъч.

— Нима намекваш, че в орбита действа енергийно оръжие?

— Това е само едната възможност. Лично аз съм виждала предложения за наземно базирани лазери, но подобни проекти са били в съвсем начална фаза.

— Според мен правим твърде смели предположения на базата на показанията на един-единствен свидетел — обади се Моли. — Извинявай, Пит, но съществуват доста обяснения на това, което си видял (или мислиш, че си видял) непосредствено преди експлозията.

— Сигурен съм в това, което видях.

— Може би е така. Мисля, че трябва да влезем във връзка с Хюстън и да им съобщим единствената добра новина за днес…

— Не! — отсече Пит. — „Либърти“ и спътникът бяха унищожени умишлено!

— И защо според теб?

— Не знам. Но аз видях нещо, което не би трябвало да видя. И ако това стане известно долу, всички ние ще се окажем в опасност.

— Не искам да мислиш, че се съмнявам в наблюденията ти, Пит — меко рече Моли. — Но съдейки по това, което ни разказа, ти си имал съвсем бегла възможност да видиш пораженията, нанесени на спътника. И още по-бегла за това, което е станало с „Либърти“.

Пит се замисли за момент, после вдигна глава:

— Ами камерата в шлемофона ми? Тя би трябвало да е записала всичко, което видях…

— Което означава, че са го видели и в Центъра за управление на полета — поклати глава Моли. — А оттам не дойде предупреждение за космическо оръжие.

— В Хюстън не са видели нищо от този запис — възрази Пит. — Системата за вътрешна връзка на совалката изключи още докато ние с Керълайн работехме на товарния отсек.

— Най-добре да прегледаме записа, а след това да мислим за връзка с Хюстън — предложи Келси.

— Направи го — съгласи се Моли.

Келси се оттласна към Модул 1, после зави под прав ъгъл и се насочи към въздушния шлюз. Двата скафандъра бяха окачени на стената. Взе шлема на Пит и сръчно извади картата от дигиталната камера, монтирана в горната му част.

— Взех я — обяви тя, докато се плъзгаше обратно в жилищния модул.

Картата потъна в един от монтираните на стената компютри и екранът оживя, демонстрирайки неподвижен кадър на МКС, заснет от разстояние. После образът се раздвижи и тя видя себе си на път към Пит. Останалите членове на екипажа се струпаха около нея.

— Камерата непрекъснато ли работеше?

— Вероятно — кимна Пит. — След всичко, което се случи, сигурно съм забравил да я изключа…

Келси извика на екрана техническите параметри на записа.

— Над девет часа — обяви тя. — А това означава, че разполагаме с пълен запис на събитията, свързани с най-невероятния случай на оцеляване в открития Космос.

— Повечето от това време си беше чиста скука, повярвай ми — промърмори Пит. — Трябва да прегледаме само кадрите от първия час…

Келси върна часовника на 00:00 и включи пренавиване.

— Почни оттук — каза Пит.

Неподвижният кадър фиксираше обгореното защитно фолио на спътника. После записът тръгна и всички надникнаха в дупката на корпуса заедно с Пит.

— Спри! — вдигна ръка той. — Ето ги кадрите, за които ви споменах.

На екрана се виждаше разцепения алуминиев резервоар, наподобяващ някакво странно цвете. В лъча на прожектора, прикрепен към шлема на Пит, ясно се видя и насрещната дупка.

— Странно — промърмори Келси. — Обърнете внимание на краищата на тези отломки…

Даде максимално увеличение на металното цвете и започна да оглежда листенцата му бавно, едно по едно. Всички имаха абсолютно еднакви краища, въпреки че страничните им части бяха разкривени и назъбени от експлозията.

— Ако ги извием обратно, със сигурност ще образуват окръжност — първа оцени ситуацията Валентина.

— По-скоро елипса — поправи я Келси. — Една перфектна елипсовидна дупка.

— Това не може да бъде фабричен дефект, нали? — с облекчение подхвърли Пит.

— Ударът на един метален предмет в друг такъв не може да доведе до дупка с толкова съвършена форма, но лазерът може — кимна Келси.

— Карай нататък — заповяда Моли.

Унищожението на „Либърти“ се разкри пред очите им точно според описанията на Пит. Трите жени с ужас гледаха как повредената совалка пропада надолу, давайки си сметка, че присъстват на смъртта на шестимата си колеги.

Единствено Пит извърна глава.

Келси спря видеото в момента, в който „Либърти“ изчезна от обхвата на камерата.

— Според мен разказът на Пит е абсолютно достоверен. Пробойните в корпуса на „Либърти“ със сигурност не са причинени от микрометеорити или космически боклук.

— Убедих се, че е така — кимна Моли. — Но продължавам да мисля, че трябва да запознаем някого с тези открития. Най-вече Центъра за управление на полета…

— Видя какво се случи с „Либърти“, Моли — поклати глава Пит. — Един Господ знае кой стои зад всичко това, но ако се разчуе за мен и този запис…

Заплахата в тези думи увисна над главите им като тежък плащ.

— Трябва да направим така, че тази информация да стигне, където трябва — тръсна глава Келси. — Но без да я правим достояние на света и да се превърнем в мишена. Мисля, че се сещам как да стане това…