Том Грейс
Операция „Хищна птица“ (65)

65

Киритимати

Когато новината за арестуването на Скай стигна до борда на „Акватус“, капитан Чжин предложи хеликоптера за борба с подводници на борда на „Ханджоу“, с който да бъде транспортиран до атола някой от членовете на американския следствен екип, изявил желание да присъства на официалното повдигане на обвиненията. Килкъни прие любезната покана и излезе на площадката. Тежкият КА-28, руско производство, увисна над борда на „Акватус“ и бавно започна да се снижава. Двойните витла на мотора му издаваха пронизително свистене, а грохотът му заглуши всякакви звуци наоколо.

Полетът продължи почти час в пълно мълчание, тъй като боботенето на двигателите плътно изпълваше кабината. Малкото думи, които достигаха до ушите му, бяха на китайски, а той не знаеше нито дума на този език.

Направи опит за някакво общуване с човека до себе си, но онзи със знаци му обясни, че радиостанцията в шлема му не работи. Беше облечен в летателен комбинезон и спасителна жилетка, която покриваше петлиците и евентуалната табелка с името му. А поради яркото слънце в кабината всички бяха спуснали визьорите на шлемовете си и Килкъни виждаше само долната част от лицата им.

От въздуха Киритимати наподобяваше разлята буква „У“, като областта под разперените криле беше осеяна с лагуни и рифове. Страхотно място за гмуркане, веднага го оцени Килкъни. С удоволствие би го посетил, стига да открие пътя до тази шепичка суша сред огромния океан. През петдесетте и шейсетте години на миналия век САЩ и Великобритания бяха използвали атола за ядрени опити в атмосферата, но за разлика от печално прочулия се атол Бикини тук не било регистрирано значително натрупване на радиация. По тази причина местното население не е било евакуирано и в момента възлизаше на около пет хиляди души.

Край ниска едноетажна постройка, която би трябвало да е терминалът, бяха паркирани три реактивни самолета и един хеликоптер. А съдейки по размерите на летището, Килкъни стигна до заключението, че днешният трафик със сигурност е най-оживеният от времето на опитите с водородни бомби насам. Хеликоптерът и единият от самолетите носеха логото на „Скай Еърспейс“.

КА-28 намали скоростта и почти увисна във въздуха, чакайки инструкциите за кацане. После колелата му най-сетне докоснаха бетонната писта. Килкъни и спътникът му разкопчаха коланите, изчакаха витлата да намалят оборотите си и слязоха.

Човекът до него свали шлема си и протегна ръка:

— Приятно ми е, господин Килкъни. Аз съм Пенг.

Ръкостискането му беше здраво, но без да причинява болка. На лицето му се появи усмивка.

— Корольов! — сети се Килкъни.

— Точно така. Бях принуден да изляза от прикритие, но вие и спътницата ви очевидно се нуждаехте от помощ…

— Защо имам чувството, че мотивите ви не бяха чисто алтруистични?

— Интересите ни съвпадаха — разшири се усмивката на Пенг.

— Както и да е — кимна Килкъни. — Дължа ви голяма благодарност.

— За нищо. А сега няма ли да хвърлим едно око на нашата пленница?

На няколко крачки от хеликоптера ги очакваше едър островитянин с гъста, започнала да сивее коса, облечен в пъстра риза, широки памучни панталони и сандали на бос крак.

— Добре дошли в Киритимати — поздрави ги той. — Аз съм Ебери Текинене, представител на местната митница.

— Неудобно ми е да го кажа, но не си нося паспорта — промърмори Килкъни.

— Аз също — добави Пенг.

— Жалко за вас — отвърна с широка усмивка Текинене. — Малко хора на този свят могат да се похвалят с нашия печат върху паспортите си. Но иначе имате късмет, защото не съм тук в качеството си на митнически служител, а на официален представител на Република Кирибати — поне докато се появи някой чиновник от Тарава, на когото да прехвърля цялата тази бъркотия… Вие ли сте хората, които поискаха арестуването на госпожица Скай?

— Страхувам се, че да — кимна Килкъни.

— Ясно… Отдалеч си личи, че имате опит в забъркването на разни каши.

— Всъщност тя ги забърка, ако от това ще се почувствате по-добре…

Текинене сви рамене.

— Моля, последвайте ме.

Последваха островитянина в терминала — една преекспонирана версия на стандартно тропическо бунгало с голяма веранда отпред. Двама мъже оживено разговаряха зад преградата, която изпълняваше ролята на място за митническа проверка. Си Джей Скай седеше до стената с белезници на ръцете и отегчена физиономия — сякаш това, което ставаше наоколо, изобщо не я засягаше. Очите й се спряха на Килкъни и Пенг само за миг, после равнодушно се отместиха встрани. Двамата униформени полицаи до нея изглеждаха не по-малко отегчени и разменяха по някоя дума с пилота, когото очевидно познаваха.

Спорещите млъкнаха в момента, в който осъзнаха, че имат нова компания. И двамата бяха надхвърлили петдесетте, с наедрели талии и оредяла коса. Единият беше азиатец с пригладена коса и очила, а очите зад тях проблясваха с цялата ярост на високопоставените комунисти, управляващи Китай и Северна Корея. Събеседникът му приличаше на клонинг между Дани Глоувър и Дани Де Вито.

— Нолън Килкъни? — изправи се клонингът. — Аз съм Брадли Милфорд.

Разтърси ръката му с такава сила, сякаш очакваше от нея да потече вода. Едва след това довърши представянето си:

— Американско консулство, Тарава.

В съседство Пенг се радваше на подобно посрещане от страна на своя сънародник.

— Приятно ми е — промърмори Килкъни и изтръгна ръката си, преди да получи слепване на вените. — По всичко личи, че добре се забавлявате с този приятел…

— Разбира се. Това е високоуважаемият ми колега господин Пу, с когото спорим за попечителството над задържаната.

— Китай има приоритет! — обяви с нетърпящ възражение тон господин Пу. — Нашите астронавти бяха първите й жертви. Което означава, че трябва да бъде съдена първо от китайски съд.

— Ще я екзекутирате, преди дори да я разпитате за това оръжие, което е създала — възрази Милфорд. — Съединените щати не могат да се примирят с това, а Франция и Русия ще ни подкрепят сто процента. И ние изгубихме седмина смелчаци, които…

— Шестима — поправи го Килкъни.

— Моля?

— Изгубихме шестима смелчаци, ако имате предвид „Либърти“ — в случай че вие двамата сте решили да правите шибано състезание… — Килкъни се обърна към Пенг и попита: — На колко човека приблизително възлизат днешните ви жертви?

— Страхувам се, че цифрата наближава двеста.

— Значи Китай има голямо предимство при броенето на труповете — отсече Килкъни.

— Прав сте! Точно така! — гневно изфуча Пу.

— Предполагам, че Китай не може да се обяви за първа жертва на тази жена — подхвърли Пенг. — Убеден съм, че престъпленията й са започнали доста по-рано.

— Първата й жертва най-вероятно е Русия — кимна Килкъни. — При свалянето на „Мир“ нямаше човешки жертви и самата станция беше на края на живота си, но в случая е важен принципът. Национална гордост и всичко останало…

Двамата дипломати ги гледаха като извънземни.

— Няма начин да я предадем на Русия! — извика извън себе си Милфорд. — Нашият държавен секретар вече лети към Тарава, където ще настоява за незабавната й екстрадиция!

— Това вече е прекалено! — изкрещя Пу и лицето му се наля с кръв. — Подобно действие ще предизвика енергичните протести на нашия външен министър! Ще поискаме спешно заседание на Съвета за сигурност! Става въпрос за международно право!

Килкъни и Пенг благоразумно се дръпнаха настрана. А двамата дипломати подновиха спора си с ярост, сякаш от това зависеше животът им. Присъстващите останаха с впечатлението, че ако някой от тях не получи удар, те със сигурност ще се вкопчат в ръкопашен бой.

— Знаете ли, при тази демонстрация на изтънчена дипломация Скай най-вероятно ще умре от старост между стените на тази стая — подхвърли Килкъни.

— В тази стая да, но не от старост — отвърна Пенг. Ръката му се плъзна към един страничен джоб на пилотския комбинезон и извади пистолет. Изстрелите бяха четири, в бърза последователност един след друг. Два от куршумите попаднаха в главата на Скай, а другите — в гърдите й. Ехото бавно заглъхна и в помещението се възцари тишина. Смъртта настъпи мигновено и тялото на Скай рухна на пода.

— Хвърли го! — изкрещяха в хор островните полицаи, тромаво измъкнали оръжието си.

Пенг завъртя пистолета с дулото към себе си и го подаде на Текинене.

— Предполагам, че според законите на вашата страна огнестрелните оръжия трябва да бъдат декларирани — спокойно рече той.

Текинене механично протегна ръка и взе пистолета, а ченето му увисна. Килкъни не беше сигурен какво шокира повече двамата дипломати — изключителната бруталност в акта на Пенг или решителността на действията му. Във всеки случай и двамата бяха загубили дар слово. Дори полицаите не бяха сигурни как трябва да действат, вероятно защото на този остров убийствата бяха нещо крайно необичайно. След кратко колебание реши, че е време да се намеси.

— Технически погледнато, ние все още не сме влезли в страната — подхвърли той.

— Как така? — зяпна насреща му Текинене.

— Не трябваше ли първо да минем през митницата?

— Ами… Да.

— Пенг и аз не сме го направили. Готвехме се, но вниманието ни беше отвлечено. Мисля, че присъстващите тук осем души можем да стигнем до заключението, че става въпрос за нещастен случай.

— Нещастен случай?! — изкрещя Милфорд, най-после възвърнал гласа си. — Този човек най-хладнокръвно я застреля!

— Не, сър — любезно отвърна Килкъни. — Господин Пенг извади оръжието си с намерението да го предаде на митническите власти, но за съжаление то гръмна.

— Това е лъжа!

— По-скоро творческа интерпретация на събитията. Разбира се, както вие, така и високоуважаемият господин Пу, вероятно си давате сметка, че този нещастен случай премахва причината за всякакви дипломатически спорове, а освен това освобождава Съединените щати и Китай от немалките разноски за продължителни съдебни процеси.

— В тези разсъждения има рационално зрънце — бавно кимна с глава господин Пу.

— Признавам, че наистина е така — добави след известна пауза Милфорд.

— А как вижда нещата храбрата Република Кирибати? — попита Килкъни.

— Ъ-ъ-ъ-м — отговори Текинене.

— Ако това ще ви помогне, трябва да подчертаем, че тази жена беше пряко отговорна за смъртта на повече от двеста души. А ако вашата страна е като моята, документирането на обстоятелствата около едно убийство е далеч по-трудно и обемисто от това, която се изисква за нещастните случаи.

— Правителството на САЩ ще подкрепи становището за смърт при нещастен случай — обяви Милфорд.

— Китай също — добави господин Пу.

Текинене бавно кимна с глава.

— А кой ще прибере тялото?

— Ще оставим този въпрос на дипломатите — отвърна Килкъни и се обърна към вратата. — Пенг, мисля, че това е намек да си тръгваме…