Том Грейс
Операция „Хищна птица“ (47)

47

Бойна подводница „Вирджиния“

— Сър, получихме сигнал за сателитно съобщение — докладва дежурният офицер.

— Изкачете се на комуникационна дълбочина — заповяда капитан Джонстън.

— Слушам, сър, на комуникационна дълбочина. Носът пет градуса нагоре.

— Носът пет градуса нагоре, слушам, сър — повтори кормчията на пулта.

Следвайки електронните команди, носовите пропелери на „Вирджиния“ се включиха и подводницата бавно се насочи съм повърхността. Не след дълго водата над нея изтъня до двадесетметров пласт.

— Изравнете носа — заповяда помощникът.

— Слушам, изравняваме носа — отговори кормчията, а след няколко секунди добави: — Носът на нула градуса.

— Посланието тръгва, сър.

Джонстън се наведе над комуникационния пулт. Кратката импулсна трансмисия се осъществи за секунди, компютърът я дешифрира и екранът се запълни със ситен текст.

— Това ли е всичко? — попита Джонстън, след като се запозна със съдържанието му.

— Да, сър.

— Помощник — изправи се капитанът. — Потапяне до шейсет и пет и пълен напред по досегашния маршрут. Поеми командването, аз слизам в торпедния отсек.

Шестнадесетте „тюлени“ на борда на „Вирджиния“ сякаш бяха навсякъде — част от тях тренираха работа с външния шлюз, други отработваха различни аварийни ситуации. Истинско стадо скакалци, по думите на корабния готвач. Джонстън бе принуден да напомни на екипажа, че „Вирджиния“ е конструирана по начин, предвиждащ превозването на подобни „скакалци“ до всяко място, на което някой тъпак си е позволил да ядоса добрия стар Чичо Сам…

Килкъни и двамата лейтенанти на „тюлените“ се бяха навели около монитор с плосък екран, на който се виждаха чертежите на площадката на изстрелване.

— Офицер в отсека — извика един от тюлените, забелязал появата на капитана.

— Продължавайте — вдигна ръка Джонстън, предотвратявайки официалното посрещане на старши офицер. — Килкъни, ще ми отделиш ли минутка?

— Разбира се, сър.

— Току-що получихме съобщение от птичката — промърмори Джонстън, след като двамата се отдалечиха по посока на входния люк. — По всичко личи, че става въпрос за имейл на твой познат, пристигнал от доста необичайно място.

— Келси?

— Не. Роксан Тао. Според посланието, което получих току-що, тя се намира на борда на „Акватус“.

Килкъни безмълвно поклати глава, а на лицето му изплува широка усмивка.

— Добра новина, а?

— Най-добрата!