Том Грейс
Операция „Хищна птица“ (58)

58

„Акватус“

— Скай ме подложи на разпит — заяви кратко Тао.

В изявлението имаше само загриженост, без следа от притеснение или срам.

— Сигурен съм, че не си й казала нищо — рече Килкъни.

— Дрогираха ме. Нямам идея какво съм й казала, но трябва да допуснем, че знае за Уошъбау.

Килкъни добре знаеше това, което партньорката му умишлено пропусна: Скай елиминира всичко, което възприема като заплаха. Бялата следа от ракетата бавно се разтваряше в безоблачното небе.

— Къде те разпитваха?

— В апартамента на Скай на последния етаж.

Килкъни извади пистолета на Унгер и й го подаде.

— За всеки случай, ако се натъкнем на нещо по пътя — промърмори той.

Тао провери магазина и го последва по стълбите. Изкачиха се бързо до петото ниво, без да срещнат жив човек от корабната охрана.

— Двойната врата в дъното — спокойно рече Тао.

Килкъни зае позиция встрани пред вратата на площадката и й направи знак да отвори. В момента, в който пантите безшумно се завъртяха, той изскочи напред и дулото на пушката му обходи пустия коридор.

С периферното си зрение улови някакво движение, направи светкавично завъртане и видя как обшитата с алуминий врата в противоположния край бавно започва да се затваря. Хукна натам, надявайки се да изпревари щракането на електронната ключалка, следван по петите от Тао.

Успя да пъхне глава в стесняващия се процеп, а рамото му свърши останалото. Вратата отскочи към стената, а той се претърколи във вътрешността на помещението.

Моу откри огън в момента, в който краката му докоснаха пода. Първият куршум попадна в дебелия приклад на карабината и той влезе в болезнено съприкосновение с гърдите на Нолан. Вторият закачи горния ляв край на кислородната маска на гърдите му и го отхвърли назад. Главата му глухо изтропа в рамката на вратата.

Тао се възползва от пролуката и натисна спусъка два пъти в бърза последователност. Куршумите попаднаха в гърдите на Моу, като единият от тях прониза белия му дроб.

Моу политна назад, но вместо да отвърне на огъня, насочи пистолета си встрани и натисна спусъка. Тао стреля за трети път и го улучи в слепоочието, слагайки край на всичко. Най-довереният човек на Скай се просна на плюшения килим, от раните му рукна кръв.

Край вратата Килкъни тихо простена.

— Добре ли си? — обърна се да го погледне Тао.

— По-добре от алтернативата — промърмори Килкъни и бавно започна да се изправя. — Виждам звезди, но май ще живея…

— Не мога да кажа същото за питбула на Скай, който лежи ей там — просъска Тао. — Този мръсник потопи „Морски лъв“!

— В такъв случай му пусни още два, за да сме сигурни — изпъшка Килкъни.

Тао предпазливо пристъпи напред, но бързо й стана ясно, че човекът на пода вече е труп. Погледна в посоката, в която Моу бе произвел последния си изстрел, очаквайки да открие поредната му жертва. Вместо това видя писалището, пред което я беше разпитвала Скай. На плота му лежеше разтворен лаптоп в титанова кутия с дупка в средата на екрана.

— Стив Джобс^[1] едва ли ще е щастлив при подобна гледка — промърмори Килкъни, изправил се до нея.

— Според мен последният изстрел на Моу няма нищо общо със слабостта му към персоналните компютри — поклати глава Тао.

— Бас държа, че се опита да ни попречи да проникнем в съдържанието му — кимна Килкъни и се наведе да огледа машинката: — Според мен ще ни трябва Грин…