Том Грейс
Операция „Хищна птица“ (34)

34

Сантяго, Чили

— Къде са Килкъни и Тао? — попита Пенг в момента, в който вишневият седан потегли от паркинга на летището.

Мъжът на задната седалка беше с няколко години по-възрастен от него, облечен в официален костюм. Резкият въпрос на Пенг му се стори проява на лошо възпитание, но той го отдаде на трудната ситуация, в която се намираше колегата му.

— Обектите са на един остров на неколкостотин километра надолу по крайбрежието — отговори с равен глас резидентът на китайското разузнаване в Чили. — От прихванатите радиосигнали стана ясно, че организират някаква подводна експедиция.

— Имате ли агент на този остров?

— Не.

— Как така не? Нима не разбирате важността на тази операция? Какво сте направили за наблюдението на Тао и Килкъни?

Нетърпелив е като американец, помисли си резидентът, а на глас каза:

— Нищо не сме направили. Според последната заповед на министерството наблюдението е прекратено, а вие трябва незабавно да дойдете в посолството.

— Какво се е случило?

— Не разполагам с информация. Може би ще научите нещо от директора Хуанг, след като пристигнем в посолството.

Вече напълно убеден, че Външното министерство е клонирало мрачните заседателни зали без прозорци във всички китайски посолства по света, Пенг седна на един от столовете и зачака връзката. Очакваше на екрана да се появи директорът на отдела Хуанг, пред когото отговаряше пряко, но когато връзката се осъществи, до него седеше и министър Тиан.

— Това ли е Пенг? — попита Тиан.

— Да, другарю министър.

Въпреки че ги разделяше половината свят, Пенг усети цялата сила на погледа, с който го прониза Тиан.

— Вие разкрихте една грозна ситуация, Пенг — подхвърли той. — Ситуация, която силно разгневи председателя на Държавния съвет.

— О — неволно възкликна Пенг и моментално съжали за невъздържаността си.

— Обясни му, Хуанг — разпореди министърът.

— Настоящата ти мисия се базира на едно прихванато послание и известни предположения от моя страна. Посланието е шифровано, но ние научихме имената на изпращача и получателя. Реакцията на американците към него беше изключително силна.

— След като нашите ръководители са толкова загрижени, значи ние сме запознати със съдържанието му — подхвърли Пенг.

— Народът казва, че една рисунка струва повече от хиляда думи — кимна Хуанг. — Гледай.

Лицата на началниците изчезнаха от екрана, а на тяхно място се появи ясен кадър на совалката „Либърти“ по време на полет. От товарния й отсек стърчеше дългата ръка робот, а движенията на астронавта в скафандър бяха прекалено забавени за нормална скорост на видеозаписа. Но въпреки забавената скорост, видеото едва успя да улови трите кратки светлинни проблясъка, които пробягаха по екрана. Те пронизаха космическия апарат и го превърнаха в куп отломки.

— Оръжие — промълви Пенг, когато картината изчезна и на екрана отново се появиха началниците му.

— При това изключително мощно — кимна Хуанг. — Според нашите експерти именно атака с подобно оръжие обяснява необичайната информация, която получихме секунди преди да изгубим връзка с „Шенджоу-7“.

— Бих казал, че единствено американците са в състояние да конструират такова оръжие, но тогава нападението срещу „Либърти“ губи смисъл…

— Такава беше и нашата първоначална реакция, Пенг — кимна Хуанг, оценил и споделил объркването на по-младия мъж. — Но ти беше този, който предложи ключа към загадката. Ние идентифицирахме човека, който следеше Килкъни в Лондон и Москва. Казва се Ернст Унгер, бивш немски офицер с доказани способности, който в момента работи за корпоративната сигурност на една американска компания за производство и продажба на космически апарати.

— Това е било дело на компания?! — смаяно прошепна Пенг.

— Да — намеси се Тиан. — На компания със силни позиции в бизнеса, която притежава мощности и мотивация да извърши нападението, което видяхте току-що.

Пенг се замисли за обектите на своята мисия, които в момента се намираха на някакъв далечен остров в Тихия океан и очевидно продължаха да търсят отговор на загадката.

— Ще споделим ли тази информация с американците? — попита той. — Тяхната загуба е не по-малка от нашата…

— Всяко нещо с времето си — отговори Тиан, който като добър играч на вей-чи явно беше обмислил предварително следващите си ходове.

— Подготви се за изтегляне, Пенг — сухо заповяда Хуанг. — Искам да хванеш първия полет за Хавайските острови.