Метаданни
Данни
- Серия
- Нолън Килкъни (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Bird of Prey, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Веселин Лаптев, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Том Грейс
Заглавие: Операция „Хищна птица“
Преводач: Веселин Лаптев
Година на превод: 2006
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2006
Тип: роман
Националност: американска
Излязла от печат: 21.08.2006
Редактор: Мария Трифонова
ISBN: 954-858-718-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6140
История
- — Добавяне
29
Униформен полицай изведе Килкъни от килията, където беше прекарал няколко часа в компанията на неколцина пияници. Заведе го до стаята за разпити, спря на прага и му направи знак да влезе.
Осветлението вътре беше слабо, стените плачеха за боядисване, а подът беше покрит с мръсен линолеум. Килкъни седна на един от дървените столове, наредени около завинтената в пода метална маса.
Десет минути по-късно в стаята влезе нисък широкоплещест мъж с разрошена черна коса и гъсти вежди, пресичащи челото му в непрекъснато права линия. Мъжът се обърна и изстреля някаква заповед към униформения на прага. Онзи отключи белезниците на Килкъни с изненадваща пъргавина, свали прангите от краката му и побърза да се оттегли. На лицето на директора на ФСБ изплува широка усмивка.
— Много се радвам да те видя отново, Нолън Сеанович — рече той.
— Аз също, Игор Сергеевич.
Игор Сергеевич Фьодоров обърна един от столовете и го възседна обратно, полагайки двете си ръце върху облегалката.
— За пръв път се появи в Москва, за да разкриеш олигарх с престъпни наклонности, после стори същото и с един корумпиран генерал. А сега изведнъж се появяваш по нашите шосета в ролята на каубой… — Фьодоров замълча, въздъхна и поклати глава: — Превърна се в централна тема за вечерните новини — разбира се, без да се споменава името и националността ти…
— Сигурен съм, че Джаксън Барнет ще оцени това — кимна Килкъни.
— Той вече го оцени. А ти прояви достатъчно здрав разум, за да си държиш устата затворена… Деликатните проблеми се решават най-добре, когато се използват съответните канали.
— Какви са новините за Задкин?
— Мъртъв е, за съжаление. Ако му бяха оказали своевременна помощ, може би щеше да прескочи трапа. Но линейката е пристигнала твърде късно… — Фьодоров сви рамене, помълча малко, после подхвърли: — Твоята сътрудничка, госпожица Тао, е жива и здрава и те чака в американското посолство.
— Това е добре.
— Трябва да ти призная, че съм малко озадачен от цялата тая работа. Струва ми се, че нашият общ приятел Барнет не прояви особено желание да ми обясни каква е целта на сегашната ти визита…
— О, така ли? Какво ти каза?
— Че си тук, за да обсъдиш малък инцидент, станал по време на операцията за свалянето на „Мир“… И си потърсил мнението на човека, който е ръководил операцията.
— Това наистина е така.
— Но не разбрах защо го правиш. Ще ми предложиш ли някаква версия, която обяснява интересите на неизвестна група престъпници към теб, сътрудничката ти и онзи безобиден пенсионер, когото убиха?
— Нямам такава версия — поклати глава Килкъни. — Ние с Роксан разследваме причините за катастрофата с „Либърти“. Научихме, че нещо подобно се е случило с „Мир“, и решихме да сравним данните си с тези на Задкин…
— И Барнет ми каза същото.
— Това е истината.
Лявата част на веждата на Фьодоров леко отскочи нагоре.
— Достатъчно дълго съм в разузнаването, за да зная, че част от истината често е много по-добро прикритие от откровената лъжа — промърмори той. — Не се съмнявам, че разследваш възможните причини за разрушаването на вашата совалка, но искам да ти напомня, че и Русия изгуби един човек там, горе… Следователно и ние имаме интерес да разберем какво се е случило.
— Според нашите експерти „Либърти“ се е сблъскала с космически отломки — внимателно отвърна Килкъни. — А аз нямам право да правя предположения върху други хипотези, които се различават от това мнение.
Фьодоров мълчаливо го изслуша, а после изведнъж си спомни, че в момента годеницата на този младеж се намира на борда на Международната космическа станция. Което означаваше, че Килкъни по-скоро е тръгнал на лов, отколкото на неофициални проверки.
— Разбирам — бавно кимна той. — Можеш да забравиш за инцидента на магистралата, той просто не се е случил. Още преди да напуснеш страната, в посолството ви ще бъдат изпратени пълните досиета на хората, които си убил. Включително минали и настоящи контакти. Ние ще продължим да разследваме нападението срещу вас и Задкин и ще ви запознаем с резултатите от него. А на теб желая успех в разследването.
Килкъни изпита облекчение от факта, че Фьодоров не го притиска. От предишните си контакти с него бе разбрал, че шефът на ФСБ е човек, на когото може да се вярва, а сега изпитваше благодарност за усилията му да го отърве от официално разследване.
— А дали ще мога да получа окончателните телеметрични данни от навлизането на „Мир“ в атмосферата? — попита той.
— Ще имам грижата — кимна Фьодоров.
Изправиха се едновременно, след което Килкъни заобиколи масата и протегна ръка.
Фьодоров я пое, после свободната му лапа — огромна и тежка, легна върху рамото му.
— Нолън Сеанович — погледна го в очите той. — Заклевам ти се, че моята страна няма нищо общо с катастрофата на „Либърти“!