Том Грейс
Операция „Хищна птица“ (12)

12

„Либърти“

11 август

Шестнадесет часа след като се отдели от МКС, совалката „Либърти“ доближи повредения спътник на НРС. През илюминаторите ясно се виждаше как „Окълъс“ се върти около оста си, превърнал се в поредния космически боклук на стойност над един милиард долара.

— Не е стигнал далеч — промърмори Пит.

— Това със сигурност не е по наша вина — подхвърли Керълайн.

— Какво мислиш, Пит? — обади се Лънди.

— Мисля, че ще бъде болка в задника. Не успеем ли да прекратим въртенето, край на филма…

— Отдолу няма как да го направим — добави Керълайн. — Но обърнете внимание на въртенето, което е абсолютно еднопосочно…

— Права е — обади се Тош, след като гледа известно време към спътника. — Върти се като перката на вентилатор. Заходим ли отдолу, ще го направим на салата, но ако позиционираме „Либърти“ отпред…

— Ще получим достъп до центъра на гравитационното му поле — довърши вместо него Лънди. — Ще можем ли да го докопаме от подобна позиция?

— Може би — въздъхна Пит. — Но ще го разберем на място…

— Това ме устройва. Вие, двамата, идете да облечете скафандрите, а ние с Тош ще подготвим излизането.

Лънди ги изчака да отплуват към далечния край на кабината и кимна на Тош. Пилотът включи програмата за ъпгрейдване в движение, с която Джизъп бе захранил компютърните терминали на совалката. В резултат бе прекъсната връзката между вътрешната телевизионна система и системата за комуникации.

— „Либърти“, тук Хюстън — пропука в слушалките им гласът на ръководителя на полета.

— Чувам ви, Хюстън — отвърна Лънди, който очакваше това включване.

— Командният център регистрира прекъсване в бордните комуникации.

— Проверяваме, Хюстън. — Без да чака подкана, Тош влезе в процедура за откриване на грешката. — Действително няма връзка с центъра, но вътрешната комуникационна система работи. Да продължаваме ли процедурите по прибиране на спътника?

— Разбрано, „Либърти“. Имате разрешение за операцията — отвърна Джизъп. — Просто ще я извършите, без да ви надничаме през рамото…

 

 

Керълайн зае позиция в товарния отсек. Носът на совалката плавно се наведе надолу, към огромното кълбо на Земята. Механичната ръка се плъзна към предния край на отсека, изскочи навън и зае позиция към бавно въртящия се сателит. Приличаше на сребърно копие, готово за бой. Под самия му връх висеше малката работна платформа на Пит, който чакаше с протегнати ръце. Краката му бяха заключени в предпазните скоби.

Тош управляваше совалката, а Лънди му даваше указания, залепен за горния наблюдателен прозорец. Маневрата беше подобна на тази по скачането с МКС, но доста по-сложна.

— Как е, Пит?

— Насочвам се към централната част.

Увиснал в безвъздушното пространство, Пит приближаваше спътника със скорост три сантиметра в секунда. За да избегне световъртежа, той бе заковал поглед в средата на корпуса му. „Окълъс“ се въртеше с умерена скорост, но масата му беше няколко пъти по-голяма от тази на астронавта.

— Метър и половина — извика Пит с желанието да улесни Тош. — Метър… Петдесет сантиметра… Стоп!

Готов за командата, Тош светкавично включи маневриращите двигатели и совалката се закова намясто. Спътникът се въртеше на една ръка разстояние от платформата. Тялото на Пит се стегна като на змия пред атака. Съзнанието му направи опит да фрагментира корпуса на отделни, неподвижни елементи, търсейки най-добрата възможност за захват.

После се стрелна напред. Едната му ръка успя да улучи плоската страна на корпуса, но другата се размина с него. Обемистият скафандър попречи на прецизността. Спътникът се завъртя и част от металната рамка се заби в китката му.

— Мамка му! — извика той и неволно се отдръпна.

— Добре ли си? — загрижено попита Керълайн.

— Нищо ми няма! — изпъшка Пит. — Ще направя още един опит.

Този опит излезе сполучлив. Ръцете на Пит успяха да се вкопчат в скобите на рамката, но въртеливото движение на спътника продължи и лявата му ръка бързо се оказа в кръстосано положение спрямо дясната, а краката му се изпънаха до скъсване в осигурителните скоби. Мускулите му се напрегнаха до крайност, по челото му избиха ситни капчици пот.

— Мисля, че го забави! — извика Керълайн.

— Не с много — изпъшка Пит.

При третия опит въртеливото движение на спътника видимо намаля, а при четвъртия се прекрати напълно. Дишайки тежко, Пит продължаваше да стиска ръкохватките. Имаше чувството, че ако ги пусне, въртенето ще се възобнови.

— Добре ли си? — попита Керълайн.

— Поизмъчих се, но нищо ми няма — задъхано отвърна той. — Започвам подготовка за закрепване към механичната ръка.

Тош включи камерата на върха на ръката и получи отлична видимост към покрития с предпазно фолио „Окълъс“. Леко завъртя обектива и го фиксира върху планката за захващане. Ръката бавно се плъзна към нея, докосна я, сякаш да я опознае, след като заключващото устройство меко щракна.

— Добър захват — докладва Пит. — Можеш да го придърпаш към трюма.

— Потърпи още малко, Пит. Не искам да чакаш прекалено дълго на върха на елхата…

 

 

„Зевс-1“ се рееше на височина четиристотин километра над Азия. Благодарение на няколко прецизни корекции елиптичната му орбита обхвана движещата се совалка точно в определения момент. Космическият апарат наближаваше своя перигей — максимално близката до повърхността на Земята точка, която се намираше само на триста и двадесет, километра от нея. Приблизително на същата височина летеше и „Либърти“.

 

 

Някъде над Малайзия Тош успя да придвижи ръката над товарния отсек. Пит напусна средната част на сателита и започна да слиза към двигателния сектор. В следващия миг се озова пред зееща в корпуса дупка с обгорели краища.

— Потвърждавам, че птичката е станала жертва на експлозия — каза в микрофона той.

— Какво виждаш? — попита Лънди.

— Голяма дупка в областта на ускорителите. Металът е разкъсан и обгорен. По всяка вероятност е имало взрив в някой от резервоарите, последван от неконтролирано включване на ускорителите.

Когато спътникът увисна на седем-осем метра над открития трюм, Тош прекрати движението на механичната ръка.

— Изчакай малко, Пит — подхвърли той. — Преди да спусна птичката, трябва да нанеса някои корекции…

— Заникъде не бързам — промърмори Пит.

В следващата секунда изпита чувството, че се върти заедно със спътника. Протегна врат и надникна в назъбената дупка. Сферичният резервоар за течен кислород изглеждаше почти непокътнат, с изключение на дългата пукнатина в долната му част. Алуминиевото покритие около нея беше разкъсано.

Слаба заварка, помисли си той.

Направи му впечатление формата на пробойната — една прекалено правилна окръжност. Нещо в дъното й изведнъж проблесна, после изчезна. Звезда, рече си Пит.

 

 

Двата обекта постепенно се сляха в една ярка точка — акт, който беше надлежно регистриран от измервателната апаратура на „Зевс-1“. В момента спътникът убиец беше изпреварил совалката. Коремът й, покрит с черни плочки, представляваше ясна и близка цел, а орбитата й беше почти еднаква с тази на хищната птица. Жироскопите се включиха и „Зевс-1“ зае позиция за стрелба.

Керамичните плочки на топлоустойчивото покритие не бяха в състояние да предложат защита срещу високоенергийния лазер. Лъчът му проникна през тях, прониза складовото помещение и връхлетя в кабината, разминавайки се на сантиметри с ръководителя на досегашната мисия в Международната космическа станция.

— Какво, по дяволите… — започна Лънди, после млъкна и с ужас спря очи върху китката си. По-скоро върху това, което беше останало от нея след съприкосновението й с лазера. На практика нищо — тъй като на мястото й стърчеше оголената кост.

Лазерът проби дупка в покрива на кабината и се разтопи в Космоса. Всичко приключи за части от секундата.

Миг по-късно се включиха алармите, почти заглушени от свистенето на въздуха, напускащ с висока скорост доскоро изолираното помещение. Между пръстите на Лънди рукна алена кръв, която обаче бързо изчезна заедно със силната струя.

На командния пункт Тош рязко се завъртя и очите му проследиха кървавата струя към тавана. Вторият лазер го прониза в корема и изчезна през един от горните илюминатори.

Температурата в кабината рязко се понижи. Двама от току-що прибралите се астронавти направиха опит да запушат дупките в центъра на палубата, а командирът на МКС пропълзя през люка, водещ към кабината за управление.

— Губим кислород! — изкрещя той, но гласът му потъна в пронизителното свистене. В следващия миг видя какво се беше случило с командира и с главния пилот на совалката. Превит на две, Тош се носеше в пространството, притиснал корема си с две ръце. От устата му течеше кръв. Макар и осакатен, Лънди търсеше с какво да запуши дупките в тавана и наблюдателния илюминатор. Командирът на МКС се втурна да му помогне.

 

 

— О, Господи! — простена Керълайн.

Пронизителният вой на алармената инсталация сякаш щеше да пробие главата й. Пит вдигна глава от повредения спътник и видя двете сиво-синкави струи, които излитаха от предната част на кораба.

Третият лъч попадна в задната част на корпуса, разцепвайки сферичния резервоар с течен кислород. Опашката на совалката се откъсна в резултат на гигантската експлозия, която последва. Първо избухна кислородният резервоар, веднага последван от втория — за водород, монтиран редом с него. Дюзите на трите главни двигателя се разлетяха във всички посоки като подхванати от вятъра картонени чаши.

Отломките от взривените резервоари се разлетяха на всички страни. Няколко от тях улучиха скафандъра и шлема на Керълайн, други се забиха в стените на товарния отсек и камерата за изравняване на налягането. Смъртта й беше мигновена.

Вертикалната част на опашката беше най-голямата отломка, която излетя от огненото кълбо на експлозията. Пит не чу двата взрива просто защото космическият вакуум поглъщаше всеки шум, но нямаше как да пропусне удара на крилото в далечния край на „Окълъс“.

Опашката на „Либърти“ се вряза в леката конструкция на спътника, която рязко отскочи. Скафандърът предпази горната част на тялото, но Пит изпита чувството, че е получил нокаутиращ удар от огромен, сто и петдесеткилограмов противник. Ръцете му изпуснаха носещата рама на спътника и тялото му се стрелна в безвъздушното пространство.

Механичната ръка удържа спътника, но ударът предизвика рязкото й завъртане. Обезобразеният космически апарат се заби с пълна сила в предното крило на „Либърти“.

Пит светкавично се осъзна, изви ръката си максимално назад и успя да придърпа пред себе си подвижната конзола на спасителната раница. Върху нея имаше джойстик и малък дисплей. Използвайки джойстика, той направи серия от кратки включвания на водородния ускорител и тялото му прекрати свободното си падане. После очите му бавно се насочиха към осакатения кораб.

„Либърти“ бавно се въртеше около оста си, а от пробойните в корпуса й все още излитаха облачета бяла пара. Температурата в кабината се изравни с тази на Космоса. Керълайн лежеше по очи в товарния отсек, с гротескно извити крайници. На мястото на двигателите в задната част на корпуса зееха грозни дупки.

Пада, съобрази Пит, докато совалката бавно се плъзна покрай него и продължи надолу.

Експлозията беше изиграла ролята на пълна тяга от всички двигатели на „Либърти“, лишавайки я от прецизно изчислената орбитална скорост. В резултат космическият кораб бавно, но неумолимо се понесе към Земята…