Том Грейс
Операция „Хищна птица“ (15)

15

Лонг Бийч, Калифорния

Световните телевизии се надпреварваха да повтарят едни и същи кадри от аматьорската видеокамера, запечатала ужасния момент, в който безоблачното небе се беше набраздило от огнените следи на разпадналата се при навлизането в атмосферата совалка. Тези кадри отстъпваха място на поредицата внимателно редактирани изявления от Космическия център „Джонсън“, според които връзката с „Либърти“ е била прекъсната по време на операция за прибиране на повреден търговски спътник.

Скай отмести поглед от мониторите и насочи очи към кея отвъд прозорците на офиса й. Там бяха закотвени „Акватус“ и „Арго“ — истински произведения на изкуството и високите технологии, може би най-модерните плавателни съдове, създадени досега.

Искрящо белият „Акватус“ беше малко по-широк от футболно игрище и около два пъти по-дълъг. Под главната му палуба имаше огромно, подобно на пещера пространство, простиращо се от носа до кърмата. В него можеха да се сглобят и приведат в готовност за изстрелване до три ракети от типа „Скай-4GR“, макар че в момента там имаше само една. Това беше най-голямата плаваща площадка за изстрелване на ракети в света. Надводната част беше на пет етажа. Там се намираха каюти за 240 души — екипаж, технически сътрудници и гости, плюс напълно оборудван команден център за изстрелвания от вода — основната причина за проектирането и строежа на този уникален кораб.

При първото си въплъщение „Арго“ бе търсил петрол във водите на Мексиканския залив. Той беше една от най-големите полупотопяеми самоходни платформи в света, побираща шейсет и осем души екипаж и технически персонал. Сиво-бялата стартова площадка се крепеше на осем масивни колони. На дължина нейната площ беше две трети от тази на „Акватус“, но в замяна на това ширината й беше два пъти по-голяма. Колоните от черен метал стъпваха върху огромни, също така черни понтони, всеки с размер на подводница от клас „Морски вълк“. Издълженият хангар, който стърчеше над платформата, придаваше на плавателния съд странната форма на осмокрако механично морско чудовище.

В съзнанието на Скай изплуваха точките на контролния списък. През следващите няколко дни техниците щяха да направят пълна диагностика на ракетата и товара й. След приключване на предполетната проверка щеше да се отвори огромната врата на кърмата на „Акватус“, през която шейсетметровият механизъм за изстрелване щеше да се придвижи по специални релси до подемника на „Арго“. Огромният механизъм за изстрелване заедно с ракетата трябваше да заеме позиция във вътрешността на хангара с климатичен контрол, превръщайки се в основа на самата площадка.

— Трябва да стане! — успокоително подхвърли Моу.

— Знам, но това не прави действията ми по-приятни — отвърна Скай. — Все пак решението е взето от мен и аз ще го изпълня.

— Защитната ти стратегия беше безупречна.

— За мен това не е игра, Оуън. Тази фирма е животът ми и аз ще направя всичко възможно за оцеляването й.

Моу кимна с глава и смени темата.

— Зоната на отломките се простира далеч отвъд Източното крайбрежие. А това означава почти нулев шанс останките от „Либърти“ да бъдат открити. Да не говорим за урагана на Бахамските острови, който в момента се насочва на север и със сигурност ще попречи на всеки опит за бърз старт на спасителните операции.

— Това няма да ги откаже от търсенето. Китайците все още правят опит да открият отломки от „Шенджоу-7“…

— Изобщо не се притеснявам от това, което могат да открият НАСА или китайците. То при всички случаи ще бъде твърде малко, за да могат да си направят някакви заключения.

— Но вероятно ще подхрани въображението на авторите на различни конспиративни теории — подхвърли Скай. — Чудя се какво ли ще измислят…